Банкеръ Weekly

Съдби

ЗЛАТО ЗА БЪЛГАРИЯ И КИВИ ЗА СПОНСОРА

България вече има световен шампион по плуване. Той се казва Антон Михайлов и спечели титлата си на шампионата за ветерани в новозеландския град Крисчърч. Антон си дойде оттам и с два сребърни медала. Всичко това - във възрастовата група между 40 и 44 години и в брустовите дисциплини 200 м (злато, 2:38.08 мин.), 50 м (сребро, 31.33 сек.) и 100 м (сребро, 1:12.04 мин.).Антон е от Смолян, където едно време имаше силна школа по плуване. Бил е републикански шампион и рекордьор на 50, 100 и 200 м бруст. Втори е на Балканите на 100 м бруст. Когато е на двайсет и четири години и е на върха на спортната си кариера, преди едно европейско първенство къса менискус и е принуден да каже сбогом на победите. Временно, защото Антон точно тогава се зарича, рано или късно, да се върне при ценните отличия. Учи в Спортната академия, треньорства в Смолян и София, работи като спасител, но използва всяка свободна минута за постигането на мечтата си - тренира здраво. Изглежда, към такива нестандартни личности ревнивата иначе съдба е по-благосклонна. И тя му изпраща... спонсор. Или, по-скоро - приятел и съмишленик, който дава парите за осъществяването на безумната на пръв поглед идея - Антон да стане световен първенец в един от най-престижните спортове на планетата. Пратеникът на съдбата е строителният предприемач Явор Блъсков, също изкушен от плуването, който силно се впечатлил от Антон на едно състезание за ветерани. Блъсков прави клуб по плуване, дава му името Шипка и за по-малко от година събира в него над четиристотин състезатели и треньори. Предимство имат децата, социалнослабите и инвалидите. Нещо повече - Явор и Антон начертават още преди две години план как да вземат медали от шампионата на планетата в Нова Зеландия през тази пролет. Явор залага без колебание на таланта, работливостта и ината на Антон, дава парите, купува му билет за оня край на света, изпраща го на летището по живо по здраво и му заръчва да не се връща без медали. Бизнесменът - бивш национал по плуване, е преценил добре на кого и за какво помага. Той вярва, че славата и почитта към България, които Антон непременно ще донесе от южното полукълбо, ще подтикнат и други да инвестират в невероятните ни спортисти - по-млади или по-възрастни. Антон Михайлов отива за първи път на световно първенство и дръзва веднага да вземе не един, а три медала от три дисциплини. Надпреварва се с по трийсет и петима плувци, иначе общо на първенството те са над четири хиляди (!). Там новозеландците и някои други с изненада установили, че България не е част от Южна Африка. Установили и друго - че българинът плува 200 метра бруст за достойните и за младежи 2:38.08 минути. Впрочем преди да тръгне за Нова Зеландия, Антон се пуска на нашето нормално републиканско и печели... бронзов в съревнование с надъханите младоци. Разбира се, наборите съвсем не са за подценяване: Доналд Макензи (олимпийски шампион), Рикардо Прадо (олимпийски вицешампион и световен първенец), Сергей Фесенко (олимпийски шампион). .. Направо да ти се схванат ръцете и краката, въпреки че някои от именитите съперници са на почтена възраст. Антон не може да нарече старци онези свои колеги, които и на над деветдесет години чупят рекорди (общо сто са подобрените на първенството), а после не можеш да ги надтанцуваш на дансинга. Тези хора идват от цял свят да се забавляват чрез спорта, като изживяват пределно емоционално и победите и загубите, и всичко около тях. Трима шейсет и седем годишни мъжаги например така се сръфали на финала на 100 м бруст, че не само подобрили световните рекорди, но и фотофинишът едва ги подредил в нищожния интервал от двайсет стотни от секундата. Ами постижението на Макензи на 50 м бруст - 33.32 сек..? Шампионът едва успял да изпревари вечния си съперник от онова време - Робърт Странд, с пет стотни. Толкова горе-долу не достигат и на нашия Антон, за да вземе злато и на 100 метра. Пет метра преди финала го изпреварва руснакът Роман Петров, но битката ги сближава. Антон показва снимки и допълва, че ще го бие на олимпиадата. На световната олимпиада на ветераните през октомври в Мелбърн Антон и Явор изобщо не допускат, че могат да я пропуснат. Явор Блъсков е поставил нормативи и който българин ги покрие, може да се смята, че има билет за Австралия. Двамата с Антон отново са разработили пъклен план за сигурен успех, което, с една дума, означава медал. За да го види на врата си обаче, Антон смята, че трябва да плува примерно 200-та метра бруст под 2:30 минути. Затова амбициозният смолянчанин не се мае, а навърта километри в басейна на Спортно-оздравителния комплекс Лозенец, където работи. Навърта и благославя шефката си д-р Силвия Паскалева, която грижовно му предписва най-качествените медикаменти за възстановяване и се радва на постиженията му. На успехите на Антон Михайлов не се радват като че ли само чиновниците от Държавната агенция за младежта и спорта. Не го наградиха и с лев за медалите. Досещаме се как ще се извинят спортните началници - ветераните не влизат в наредбата за премии. Ами като не влизат, вкарайте ги! Това е първенец на планетата в един от най-авторитетните спортове. Какво като е на четирийсет години? Да не би успехът му да е по-малоценен или шампионът да е по-малко българин? Или са ни много елитните спортисти, които прославят страната? Някой от следващите медали Антон непременно ще подари на приятеля си спонсор Явор Блъсков. Сега от Нова Зеландия му е донесъл играчка - безкрилата птица киви, за спомен от държавата, където реализираха една обща своя мечта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във