Банкеръ Weekly

Съдби

ЗЛАТНИТЕ ТУХЛИ НА БОРИС АНГЕЛОВ

Кое е това човешко творение, което е поне на пет хиляди години и не се износва, не гние, не гори, не се окислява, не старее, не се разлага, не се свива и не набъбва, не е канцерогенно и има голяма, неподвластна на времето здравина? И без което светът днес би изглеждал по друг начин? Не познахте - казва Борис Ангелов. - Не са парите. Тухлите.Този висок 56-годишен мъж с малко уморен вид изобщо не се шегува. Той знае истинската цена на парите, защото ги прави по един от най-трудните начини, измислени някога от човечеството - от кал. Ангелов е намерил място сред новия бизнеселит на България, макар че неговите занимания нямат нищо общо с белите якички, дебелите вратове и бляскавия салонен стил на политическата класа. Работата му е да дълбае глинестата земя, да прави от нея тухли и да ги продава. Не е нужно много време, за да стане ясно, че този човек е роден да създава, да произвежда, но не и да търгува. Пред бюрото в скромния му офис, украсено със знамената на България и на Европейския съюз, върху обикновен дървен плот са подредени поне трийсетина керамични изделия. У нас никой не ни обръща внимание - казва с привидно равнодушие предприемачът. - По-известни сме в Македония, Косово и малко в Сърбия.Това е самата истина, но далеч не е цялата. Без преувеличение може да се каже, че Борис Ангелов е главният тухлар на България. Родом е от Гюешево, има жив, сочен и остър език и особено чувство за хумор, което му позволява да говори с някаква своя, едва доловима ирония и в същото време много сериозно за двата свята, които са неговата стихия - света на тухлите и света на парите. През последните седем-осем години животът му преминава в истински апостолски совалки между петте завода на холдинга Кераминженеринг. Най-големият от тях е в района на кюстендилското село Драговищица и за него отдавна се твърди, че е единственото у нас предприятие за керамични изделия на европейско равнище. Там се правят най-качествените тухли в България - над 120 вида, заради които дружеството е отличено със златен медал на Международния пловдивски панаир през 2000 година. Технологията и съоръженията са германски, производството е напълно автоматизирано и това дава възможност годишната продукция да достигне 35 милиона условни тухли. На езика на керамиците понятието условна тухла е нещо като мерна единица, за която се приема единичката. Другите два завода са за производство на глина и се намират в Багренци, един е в Яхиново, а предприятието в Горна Оряховица за резервни части и транспорт на суровини и материали обслужва цялата керамична промишленост. Борис Ангелов изобщо не крие миналото си. Той е от школата на някогашните стопански ръководители, които в условията на т.нар. планова икономика трябваше да бъдат едновременно мениджъри, технолози, управленци и политагитатори. В продължение на цели 21 години е работил като инженер в кюстендилския завод за кухненско оборудване Торготерм, където преминава през всички стъпала на йерархията - от началник смяна до директор.Холдингът Кераминженеринг е един от малкото примери у нас за успешна приватизация чрез РМД. През1996 г. близо 8 хил. души в Кюстендил обединяват силите си в приватизационния фонд Руен. Началото е адски трудно за Ангелов: случва се да го заплашват и със секири, защото, както самият той се изразява, навсякъде се намира по някой идиот, който говори лоши неща. За две години в петте завода се сменят 17 директори, повсеместно се краде като за последно - всеки ден от предприятието в Драговищица например изчезват под една или друга форма маса пари. Запушихме всички дупки, откъдето тайно изтичаха средства, спомня си предприемачът. Въпреки трудностите успяват да изплатят на работниците обезщетения за 600 хил. лева.Когато отново отварят завода, цената на тухлата четворка излиза 0.25-0.30 лева. И още щяхме да я смъкнем, ако горивата не бяха поскъпнали, убеден е Борис Ангелов, който днес е изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Кераминженеринг АД. Една тухла винаги е струвала колкото един хляб, и то бял - смята главният тухлар на България. - Нашата продукция е най-качествена, но е поне с петдесет на сто по-скъпа от тази на другите 37 тухларски фабрики в страната (през 1989 г. броят им е бил 114 - б.ред.). Не можем обаче да се състезаваме с нелоялната конкуренция. Повечето предприятия още не са намерили реалния си собственик, взели са ги на нещо като аренда. Има например заводи, в които се водят пет човека на работа, а реално работят двеста и петдесет. Това са главно цигани, които са наети сезонно, само за едната храна. Тези заводи произвеждат евтина, но некачествена продукция, не плащат ДДС. И, съвсем естествено, ние не можем да се конкурираме с тях. Но пък именно благодарение на качеството успяхме твърдо да се наложим на пазара и сега сме най-голямата групировка сред собствениците на керамични фабрики у нас.Борис Ангелов вижда една от причините за нелоялната конкуренция в самите закони. Те карат дребните предприемачи да лъжат, за да оцеляват - твърди той. - Най-напред спестяват от осигуровките, които се начисляват върху заплатите и освен това продават без ДДС, което им поевтинява стоката с още 20 на сто.Днес вече никой не вади секири на Ангелов, както в началото. Петте завода на холдинга произвеждат общо над 60 милиона условни тухли. За 2003 г. годишният оборот на Кераминженеринг е над 6 млн. лева. Средната заплата на 600-те работници е около 210 лева, храната им струва буквално стотинки, транспортът се осигурява от дружеството и е безплатен, питейната вода е от автомати, работното облекло също е безплатно и се сменя според сезона. Ангелов е на мнение, че бизнесът с тухли е печеливш, ако разстоянието на доставката е под 200 километра. Над тази дистанция пътните разноски рязко скачат. Затова външните пазари на дружеството са главно в Македония, Косово и отчасти в Сърбия, а вътрешните - в София, по-малко в Пловдив и понякога на Черноморието. Над 50 на сто от продукцията е предназначена за износ.В Гърция не успяваме да пробием, защото тухларните там получават субсидии от Европейския съюз. Около 45 на сто от производството им се финансира по тази линия. Може да ви звучи странно, но България постепенно става най-организираната държава на Балканите - просто ни принуждават да спазваме правилата на играта, казва напълно сериозно Борис Ангелов. Той смята, че корупцията у нас не е чак толкова страшна, колкото я изкарват: Човешката природа е такава, че е нормално всеки да иска. Но основният виновник е този, който дава, който има за цел например да даде петстотин, ако нещо му струва хиляда. И ако някой стои на възлово място, процесът става неуправляем.Клиенти на холдинга са строителни фирми и хора, на които им трябват тухли за жилище. Борис Ангелов предпочита да работи със строителните фирми, защото предприемачът все гледа да си сложи нещо отгоре в джоба. Стреми се да се оправя без кредити за оборотни средства. Годишната печалба на дружеството надхвърля 500 хил. лева. Инвестициите са над 250 хил. евро на година.Деветдесет на сто от продукцията си продаваме директно на строители - споделя бизнесменът. - Гледаме да сме максимално близо до клиентите - отиваме на обектите и ги питаме: кажете от какво не сте доволни? Разполагаме с технология, която ни позволява да правим каквото си искаме, например да им предлагаме изделия с различна геометрия. Така се избягва излишното натрошаване на тухли, за да се градят обеми с малки нестандартни размери. Някак между другото споменава и че Кераминженеринг е спонсорирал изграждането на повече от десетина църкви и още толкова параклиси. Борис Ангелов е учредител и председател на Българския съюз на керамиците, който от 2000 г. е член на европейската браншова асоциация. Не спира да говори с ентусиазъм за своя свят, чиито основни компоненти са парите и тухлите. Но когато става дума за синовете му, лицето му някак помръква. Няма кой да поеме бизнеса, казва той с лека тъга, която някак не му отива. Големият му син от години живее в Америка, работи във високото строителство и получава добри пари. Женен е за американка, има си дете и няма никакво намерение да се връща в България. Малкият пък гледа да поеме по стъпките на брат си и вече е с единия крак навън. Един ден страната ни може и съвсем да се оправи, но ние си губим децата, въздъхва главният тухлар на България и запалва поредната цигара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във