Банкеръ Weekly

Съдби

ЗЛАТНИТЕ ГОДИНИ НА БИВШИТЕ БИЗНЕСВЕЛИЧИЯ

За пенсиониралия се управител на борда и главен изпълнителен директор на Дженеръл Илектрик (General Electric) - Джак Уелч, както и за много бивши ръководители на големи щатски компании, настъпва златно време. Уелч получава 9 млн. щ. долара годишна пенсия. За всяка консултация, която дава на Дженеръл Илектрик, той взема отделно по 17 хил. щ. долара. Освен това Уелч има право да оставя част от тези пари в специална сметка, по която най-голямата по пазарна капитализация корпорация в света гарантира 10% годишна лихва. Главните изпълнителни директори от висшата лига често си осигуряват доживотни привилегии, на които завиждат много американци. Компаниите твърдят, че това е единственият начин за привличане на таланти и за възмездяване на постигнатите от тях финансови резултати. Напоследък обаче цените на акциите и печалбите на много фирми намаляват и акционерите започнаха масови протести за ограничаване на възнагражденията на мениджърите.Подобно на Уелч, и други висши шефове ще живеят охолно в третата си възраст. Бърнард Еберс, който през април бе уволнен от поста главен изпълнителен директор на компанията Уърлдком (Worldcom), ще разчита на 1.5 млн. щ. долара пенсия и на медицински осигуровки до края на живота си. Ай Би Ем (International Business Machines Corp.) пък ще плаща на бившия си главен изпълнителен директор Лу Герстнер разноските по поддържането на кола, офис и членството в клуба му до 2012 година.Критиците на космическите суми, които получават висшите щатски мениджъри, обвиняват бордовете на компаниите, чиито управители в повечето случаи са и главни изпълнителни директори. Но според говорителя на Дженеръл Илектрик Гари Шефър, пенсията на Уелч е съвсем справедлива, като се има предвид ръста от 375 млрд. щ. долара в пазарната капитализация на корпорацията, постигнат по време на неговото управление. Същевременно пенсиите на всички служители на Дженеръл Илектрик са нараснали шест пъти, докато Уелч е бил начело на компанията. Тази постановка на въпроса обаче изобщо не устройва пенсионерката Хелън Кирини, която е работила 39 години в един от заводите на конгломерата в Ню Йорк. Тя е изчислила, че месечната й пенсия от 765.40 щ. долара е близо 800 пъти по-ниска от тази на Уелч. Кирини, която е постъпила на работа в Дженеръл Илектрик през 1941 г., си спомня времето, когато най-нископлатените работници са вземали до пет пъти по-малко от висшите ръководители. Освен огромните пенсии бизнесвеличията имат и други допълнителни доходи - например Уелч си тръгна с опции върху акции на Дженеръл Илектрик за 250 млн. щ. долара. За разлика от него редовите служители в повечето случаи трябва да разчитат на собствените си спестявания, след като компаниите се отказаха от традиционните схеми на пенсионни осигуровки. Едва 20% от американците днес ще получат точно определена сума след пенсионирането си, срещу 43% през 1975 година. През август миналата година директорите на щатската банкова групировка Флийт Бостън файненшъл (FleetBoston Financial Corp.) одобриха нова пенсионна схема на управителя Терънс Мъри, който ще се оттегли в края на тази година. Тя му разрешава да използва трите си най-високоплатени години от периода 1996-2000 г. и да включи доходите си от реализирани опции върху акции като база за изчисление на пенсията. По този начин Мъри ще живее комфортно с годишната си пенсия от 5.8 млн. щ. долара. Говорителят на Флийт Бостън Джеймс Махони не бе открит за коментар, но в изявление на банката се твърди, че промяната е справедлива, като се има предвид, че Мъри я е превърнал в седмата по големина финансова институция на САЩ.По този повод специалисти от бранша коментират, че Флийт Бостън в никакъв случай не се е представила по-добре от конкурентите си. През петгодишния период, приключил на 30 април тази година, акциите на банката са поскъпнали с 16% срещу 38% ръст на банковия индекс на Стандард енд Пуърс и 34% ръст на индекса SP 500.Кока-Кола, Боинг и лабораториите Абът са сред компаниите, които също включват дарените акции и премиите към заплатата при изчисление на пенсиите на изпълнителните си директори. Според последните сметки на Боинг, управителят й Фил Кондит ще получава по 1.5 млн. щ. долара годишна пенсия. За сравнение, изчислената през 1999 г. сума е била около 650 хил щ. долара. В много случаи директорите получават и други облаги извън парите. Например групировката Филип Морис съобщи, че ще осигури кола с шофьор и ще плаща по 15 хил. щ. долара годишно за финансови консултации на управителя си Джефри Байбъл, който излиза в пенсия. Той взе 25.4 млн. щ. долара през миналата година. Договорът на Рей Айръни - главен изпълнителен директор на Оксиденшъл петролиъм, пък гарантира, че той и съпругата му ще се ползват медицински осигуровки до края на живота си дори ако Айръни бъде уволнен от работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във