Банкеръ Weekly

Съдби

Зинедин Зидан: ПЪРВО СЪМ АЛЖИРЕЦ, ПОСЛЕ - ФРАНЦУЗИН

Голите, прашни улици и бетонните блокове на Ла Кастелан, северното предградие на Марсилия, са популярни като quartier difficile - опасен квартал. Повечето от неговите жители са имигранти първо или второ поколение. Първите вълни дошли в града още през 50-те и 60-те години от Алжир и Мароко, но сега редом с тях вече живеят и пришълци от всички други точки на планетата, били някога под френска власт - от субсахарска Африка до Карибския басейн и Полинезия. Всички тези хора отдавна са се претопили в уникалното марсилско общество, възприели са и особения местен диалект, и специфичния средиземноморски начин на живот. И все пак девет от десет жители на Ла Кастелан категорично биха отрекли твърдението, че са французи. Именно в това бедно марсилско предградие е родният дом на Зинедин Зидан, който сега, в навечерието на 32-ия си рожден ден, вече единодушно е признат навсякъде по света за най-талантливия и комплексен футболист на своето поколение. Тази оценка се споделя и от обикновените зрители, и от хората, които са имали удоволствието да работят с него. Еме Жаке, който завоюва единствената засега световна титла за Франция благодарение на двата гола на Зидан във финала (1998), го определя само с една дума: феномен. Зидан има второ, вътрешно зрение - уверява бившият селекционер на петлите. - Техниката му е прекрасна, владее съвършено топката и може да я прати където си поиска. Но това, което го отличава от другите, е умът му. Той е роден футболист.Жак Сантини, който в момента води френските национали, е удивително пестелив на похвали, само че в случая със Зидан прави изключение: Зизу - казва той - е истински капитан, не само защото е гениален футболист, а и защото никога не бяга от отговорност. Никога не го е страх. Още по-възторжени са партньорите му на терена - за тях Зидан е извънземен (Луиш Фиго), най-великият (Бекъм), причината да обичам футбола (Трезеге). Дори самовлюбеният Тиери Анри, който бе изпреварен от Зизу в анкетата за играч номер 1 на ФИФА, признава, че Зидан няма конкуренция. За последните 10 години френският плеймейкър постигна всичко, което може да предложи съвременният футбол. Но никога не забрави откъде е тръгнал. Родителите му още живеят в Северна Марсилия, недалеч от Ла Кастелан. Фарид Зидан, един от по-малките му братя, е треньор на кварталния футболен тим, който неотдавна избра Зизу за свой пожизнен президент. Местните деца обожават Зидан, макар и не като национален герой на Франция, както е навсякъде другаде. Ако кажеш, че си от Ла Кастелан, хората се отдръпват, плашат се - обяснява Карим, младият вратар на отбора. - Докато ако кажеш, че играеш в тима на Зидан, те посрещат с отворени обятия. Във Франция Зидан е обичан както заради футболните си умения, така и заради скромността си. Най-важните неща в живота му са футболът, семейството и старите приятели. Макар да е потомък на алжирски емигранти, Зизу определя себе си като непрактикуващ мюсюлманин Това автоматично го прави много важна фигура в едно от най-напрегнатите мултиетнически общества в Европа. Не бе изненада, че миналата година именно той спечели допитването за най-популярен французин, изпреварвайки с огромна разлика застаряващия рокер Джони Холидей и естрадния певец Мишел Сарду. При това анкетата бе организирана от един от най-десните и ксенофобски парижки вестници. Невероятно нещо е да получиш такова признание - споделя самият Зизу. - Това показва колко много се е променила Франция в последните години. Преди за човек като мен, идващ от имигрантските предградия, бе изключено да каже какво мисли и да го изслушат. Вече не е така, това ми дава големи надежди за бъдещето. Във Франция днес мнозина се питат дали писателят Филип Солер се е пошегувал, когато предложи Зидан да поеме функциите на министър-председателя. В анкетата на Журнал дьо диманш нито един политик не успя да достигне дори половината от популярността на футболиста. Естествено, самият Зидан не иска и да чуе за подобно нещо. Близките му приятели твърдят, че Зинедин избягва публичните изяви не защото не обича журналистите, а просто защото е необикновено скромен и стеснителен човек Това обаче не е единствената причина. Прекалено много са акулите, плуващи около Зинедин - казва брат му Нордин. - Най-различни хора искат да го използват за политически цели. Което обяснява и защо Зидан, макар и изключително популярен, си остава относително непознат за обикновения французин. Има любопитно съвпадение на имената между родния квартал на Зизу (Ла Кастелан) и тренировъчната база на Реал (край Пасео де ла Кастелана). Друга прилика между бедняшкото предградие на Марсилия и едно от най-престижните места в испанската столица няма. Но самият Зидан си остава непроменен и в това слънчево обиталище на суперзвезди. Даже в обкръжението на Бекъм, Роберто Карлос, Фиго и близо стотина журналисти, фотографи и запалянковци френският плеймейкър се държи свито и срамежливо. Сяда на стола като момиче - със събрани крака и с ръце, неловко положени в скута. Няколко въпроса за дома му обаче затоплят атмосферата. Аз съм преди всичко от Ла Кастелан и от Марсилия - изтъква играчът. - Вярно, обичам Мадрид, приятно ми е тук и се надявам да остана още. Но се гордея с мястото, където съм се родил и израснал, и след края на кариерата си искам да се върна именно там. Да, Ла Кастелан все още е онова, което наричат опасен квартал, но освен това притежава и една уникална култура, каквато няма никъде по света. Животът там е труден, но и изключително пълноценен. Освен това Марсилия ми даде любовта към футбола. Още съм привърженик на Олимпик и ходя да ги гледам винаги когато мога. Зидан говори с онези отсечени гласни, толкова характерни за марсилския диалект. Резките черти на лицето му веднага издават берберския произход. Берберите, населяващи провинция Кабилие, не са араби и от години са в открит конфликт с алжирското правителство. Кървавото противопоставяне е отнело над 100 хил. човешки живота в последните 12 години. Самият Зидан винаги се е старал да не взема отношение по този конфликт, което не значи, че крие корените си. Родителите ми се гордеят с мен, но и аз се гордея с тях и с произхода си. Когато бях малък, често ходехме до родното село на татко, в Кабиле. Сега това е почти невъзможно. Според семейната история бащата на Зинедин, Смаил, напуснал родния си дом в селцето Тагемун, за да търси щастието си в Париж. Първоначално се заселил в Сен Дени - същия квартал, в който синът му стана световен шампион много години по-късно. Но животът в столицата се оказал твърде труден за алжирските имигранти и Смаил се преместил в Марсилия - един град, който и културно, и географски бил по-близо до родината му. Старият Зидан си намерил работа като нощен пазач и въпреки оскъдицата успял да отгледа многобройните си деца. Примерът на татко ме вдъхновява - признава Зизу. - Той ни научи, че един имигрант трябва да работи двойно повече от другите хора. Зинедин се гордее и с другите членове на семейството си - с жена си Вероник, наполовина испанска, наполовина французойка, и с тримата си синове, които до един носят италиански имена. Момчетата са добри футболисти - хвали се таткото. - Ще се радвам, ако изберат моята кариера. Но първо ще трябва здравата да се потрудят - точно както баща ми ме научи. След Мондиал '98 зиданоманията във Франция достигна връхната си точка - лозунгът Зизу президент се появи като огромен флаг над Айфеловата кула, като хиляди графити по парижките стени, дори като рап песен. Еуфорията не продължи дълго. Броени дни след футболния триумф крайният националист Жан-Мари Льо Пен разпали пламъците, наричайки Зидан син на френски Алжир. Същото словосъчетание разбунва духовете във Франция още от онзи ден през 1962-ра, когато бившата колония с цената на много кръв си извоюва независимост. Син на френски Алжир би трябвало да означава, че Зидан е лакей на колонизаторите и предател на държавата, в която се е родил баща му. После хората на Льо Пен обявиха, че плеймейкърът е приемлив за истинските французи, само защото навремето баща му е бил харки - един от онези алжирци, които във войната за независимост са се сражавали на страната на Франция. Целият ефект от ходовете на Льо Пен си пролича по време на приятелския мач между Франция и Алжир през октомври 2001 г. в Париж. Това трябваше да е исторически миг и за двете страни, които никога преди не се бяха срещали на футболното поле. Предвиденият празник обаче се превърна в гротеска. Зидан получи стотици смъртни заплахи преди мача; по време на играта трибуните мощно го освиркваха и скандираха Зидан - харки. През второто полувреме няколкостотин французи от арабски произход нахлуха на терена, крещейки лозунги срещу държавата и в подкрепа на Осама бин Ладен Тези грозни сцени най-после принудиха Зизу да наруши мълчанието си. Баща ми не е харки, а алжирец, който се гордее от родината си - така, както и аз се гордея, че произхождам от Алжир. След този изблик Зидан вече открито се присъедини към Жерар Депардийо и още куп известни французи в кампанията срещу ултранационализма на Льо Пен. Една от теориите за Зидан е, че на терена той е ръководен от един дълбоко потискан гняв. Неговият футбол е елегантен и майсторски, зареден с техника и интелект. И все пак този тих магьосник на топката може да изпада и в пристъпи на шокиращо насилие, като например удара с глава срещу Кинц от Хамбургер (в мач от Шампионската лига), или стъпкването на саудитеца Фуад Амин по време на световното във Франция (последната постъпка бе приветствана горещо от берберите като акт на отмъщение срещу арабските екстремисти). Още първите треньори на Зинедин в Кан забелязали, че момчето е особено чувствително към семейни и расови обиди и веднага се хвърля на бой. Жан Варо в Кан и особено Ролан Курбис в Бордо са хората, превърнали избухливия хлапак в спокойния и дисциплиниран играч, който пристигна в Ювентус през 1996-а. А свръхтежкото италианско първенство го трансформира от обикновен техничен халф в най-добрия конструктор на играта след Платини и Марадона И все пак Зизу никога не се превърна в идол на Торино, какъвто бе Мишел Платини. Легендарният му предшественик бе обичан както заради футболните си умения, така и заради бляскавия и весел живот, който водеше. Докато затвореният, посветен на семейството си Зидан оставяше гладни любителите на клюките и светските хроники. Едва в Мадрид този типичен син на Средиземноморието намери мечтания покой.Само едно смущава спокойствието му - непрекъснатите опити да бъде въвлечен под кръстосания огън на френската етническа политика. Той например категорично отказва да си има работа с изпълнителите на реге, рап и раи, които властват във френските предградия (раи е хибриден поп с арабски елементи). Неотдавна дори нареди на мениджърите си да забранят всички песни, които прославят... него самия. Впрочем дори мръсните хватки на крайнодесните политици донякъде са полезни - те задоволяват огромната нужда на Зизу от нови предизвикателства. Не мога да обясня защо, но за мен е много важно да играя с всички сили във всеки мач, да се боря за всяка кауза - признава той. - Това е свързано с мястото, където съм израснал. Всеки ден си припомням кой съм аз: първо бербер от Ла Кастелан, после алжирец от Марсилия, и накрая французин.

Четете още

Банкеръ Weekly

Освободиха политически дисиденти в Бирма

Няколко изтъкнати дисиденти в Бирма са освободени след обявената амнестия на затворници в страната, съобщи BBC. И тримата са играли ключова роля в протестите срещу... Още »
Банкеръ Weekly
КФН предупреждава:

OneCoin е опасна за вашето финансово здраве

Централната банка на Унгария вече забрани новата криптовалута Още »
Банкеръ Weekly

Отмъщението "Агромах"

Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във