Банкеръ Weekly

Съдби

ЗИДАРЯТ ЛИБХЕР И ЛЮБИМИТЕ КОНЕ

Майсторът зидар Ханс Либхер е наринал с багери и друга техника 1.8 млрд. евро в банковата сметка на своето семейство. Наследниците остават верни на консервативните принципи на основателя. При цялото си богатство те имат само едно скъпоструващо хоби - конния спорт.През първите години след основаването на Федерална република Германия, когато изграждането на нови жилища и промишлени обекти се превръща в повеля на деня, често липсвали не само материали, но и машини. Почти нямало кранове например, които да се придвижват бързо от една строителна площадка до друга и да гарантират ускорени темпове на работа.Един от първите, които проумяват ситуацията, бил Ханс Либхер, отличаващ се с изключително практичната си нагласа. Човек, стъпил здраво на земята, изучил зидарския занаят в бащиното строително предприятие, Либхер се свързва с един конструктор, няколко шлосери и ковачи. Така възниква първата им съвместна разработка: преносим въртящ се кулокран.Изпълненият с надежди млад предприемач патентова крана и го показва на Франкфуртския панаир през есента на 1949 г., но купувачи не се намират. Убеден, че с твърда воля и добра работа може да се постигнат и привидно непостижими цели, Либхер продължава да предлага разработката си. Упорството му е възнаградено.През следващите месеци идват първите поръчки от страна на германски строителни фирми. И тъй като се търсят не само кранове, Либхер постепенно разширява палитрата на своите продукти. Следват хидравличните багери, бетонобъркачките. В края на 1951 г. във фирмата му вече работят 400 души, които произвеждат стоки на стойност осем милиона марки.Основният камък е положен. Неуморният майстор строител Либхер пристъпва към следващия етап: изграждането на концерн. Най-напред в Германия, а после из целия свят възникват клонове, подразделения, представителства. Непрестанните разработки на нови специални машини донасят на фирмата постоянно растящи приходи, а на нейния шеф - титлата почетен доктор на Техническия университет в Аахен в края на 70-те години.Дългосрочната фирмена стратегия на Либхер довежда до разделение на концерна в началото на 1976 година. Всички интереси на Либхер в чужбина се обединяват в акционерното дружество Либхер Интернешънъл (Liebherr International AG), а тези в Германия - в Либхер Холдинг ООД (Liebherr Holding GmbH). Като шеф на надзорния съвет на холдинга със седалище в Биберах, ФРГ, и като президент на управителния съвет на акционерното дружество със седалище в Нусбаумен, Швейцария, основателят Либхер не само запазва контрола върху своята фирмена групировка, но и икономисва значителни данъци.През 1993 г., когато почетният доктор, инж. Ханс Либхер умира на 78-годишна възраст, той оставя на петте си деца - дъщеря и четири синове - един процъфтяващ семеен концерн, за който само в Германия работят повече от 9000 души. През въпросната година той печели близо 2.5 млрд. евро и е сред най-големите европейски производители на машини за строителството, самолетно оборудване (за Еърбъс) и хладилна техника.През деветте години, изминали оттогава, второто поколение на фамилията Либхер стопанисва отлично своето наследство, оставайки вярно на принципите на основателя. Простота, пестеливост и постоянен растеж със собствени финансови сили - това са максимите, съгласно които действат двамата основни съдружници: Вили Либхер (55) и по-малката му сестра Изолде Вагисхаузер. Днес в над 50-те дружества на групировката из цял свят се трудят повече от 20 000 души. Общият им оборот за 2001 г. достигна 4.13 млрд. евро.Братът и сестрата си позволяват един-единствен лукс: тяхно хоби е конният спорт. Богатите предприемачи инвестират в расови коне и спонсорират елитни ездачи в Швейцария.Вили Либхер е сложил на масата седемцифрена сума, за да купи мощния жребец Калваро. Парите му били инвестирани отлично: с този кон швейцарският топездач Мелигер извоюва сребърен олимпийски медал и четири медала на световни първенства - а също и награди в размер на над 1.5 швейцарски франка.Възторгът на дискретния собственик Вили бил неимоверен - и заразителен за сестра му, която закупила суперрасов жребец за друг великолепен ездач. И тук медалите започнали да падат като зрели круши.Концернът Либхер и конете - наследниците на основателя остават верни на тези две страсти. По всичко изглежда, че големи промени не се планират. По отношение на структурата на концерна Вили Либхер казва: Ние не виждаме причина, поради която да не си останем едно чисто семейно предприятие. При тази структура решенията се вземат много по-бързо, а действията на пазара са по-гъвкави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във