Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАДЕНИТЕ ШЕДЬОВРИ

От началото на лято 2005-о в света бързотечно се развива процес, който привидно не засяга България и по тази причина не е наблюдаван с нужното внимание. Иде реч за връщането на ценни картини, архиви, старопечатни книги, археологически раритети и други културно-исторически съкровища, придобивани основно по време на Втората световна война. Обикновено това става след дългогодишни и мъчителни преговори.През юни тази година Русия неохотно върна произведения на изкуството и архиви на осем страни! Холандия отново стана собственик на внушителна сбирка от картини на стари майстори и 22 комплекта от архивни документи. Австрийската национална библиотека получи обратно 400 тома от личната библиотека на принц Естерхази и 650 безценни персийски ръкописа на пергамент. На Унгария са върнати първопечатните издания от ХVI век - най-ценните екземпляри от библиотеката на Шарошпатския реформаторски колеж. На Украйна е призната собствеността върху четири фрагмента от стенописи, които в момента се намират в Ермитажа. Гърция бе удовлетворена в претенциите си към архива на еврейската община в Солун, а Люксембург - към архива на масонската ложа. Белгия си иска 40 архивни фонда с голяма историческа стойност. А Германия настоява да си получи обратно Библията на Гутенберг, но в този пункт руснаците са непреклонни и искат адекватен обмен.Месец по-късно в ИНТЕРНЕТ се появи новината, че Египет е успял да си върне седем незаконно изнесени в Австралия антични предмети отпреди 2500 години. Впрочем точно Египет е най-потърпевш от любителите на сувенири - износът започва още в средата на ХIХ век и не престава до днес. През последните две години страната е успяла чрез твърда и последователна държавна политика да си прибере около 670 произведения на древното изкуство от САЩ, Великобритания и Швейцария. А в Русия се завърна прочутата Казанска св. Богородица с младенеца, която още покойният папа Йоан-Павел II пожела да върне на доскорошната империя.Началото на този интензивен обмен на културни ценности започна в началото на 90-те години на ХХ век, но се интензифицира особено бързо в края на десетилетието. Инициатори бяха частни лица, потърпевши от безогледното разграбване по време на Втората световна война, а сред тях най-настоятелен се оказа Ник Гудмън от Калифорния. С надеждни документи той доказа собствеността върху редица картини (сред които и на Дега) на своя баща Фридрих Гудман, холандски банкер, убит в нацистки концлагер. Разчоплянето на старата рана събуди старата болка и предизвика ефекта на доминото, т.е. от цял свят заваляха искания към прочути музеи и колекционери за връщане на заграбените фамилни платна. На бял свят излязоха и потресаващи, неизвестни до днес факти и подробности. Така например от 333 хиляди депортирани евреи от Франция у дома се връщат едва 2500. Според Хектор Фелисиано, автор на изследването Изгубеният музей: нацистката конспирация за кражба на най-големите световни произведения на изкуството, всеки трети от загиналите френски евреи е събирал картини. Във Виена 60 хиляди апартамента и 30 хиляди магазина са арианизирани и педантично прочистени от разнообразен асортимент културни ценности, обогатили частните сбирки на националсоциалистическата върхушка. Най-потърпевши са били банкерите, голяма част от които от еврейски произход.Първият акт на размяна се извършва в рамките на т.нар. социалистически лагер - през 1955 г. Съветският съюз връща на Дрезден и Източен Берлин част от закараните в Москва картини и пластики. Тоталитарната пропаганда вдига голям шум, венец на който е албумът Спасените шедьоври. В тази луксозна за 1977 г. книга основните акценти са два: хитлеристкият грабеж на 30% от националното богатство на СССР на стойност 2600 млрд. рубли и хуманността на съветското военно командване и правителството, спасили шедьоври на световното изкуство. През 90-те години на ХХ век бързо се разбра колко къси са краката на тази лъжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във