Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАВРЪЩАНЕ И ОТИВАНЕ

ПРЕПРОЧИТАЙКИ НОВИЯ РОМАН НА ЮЛИЯ КРЪСТЕВА УБИЙСТВО ВЪВ ВИЗАНТИЯПомнете ми думата, това момиче далече ще отиде!. Това рече Тончо Жечев, докато приказвахме за публикуваното в списание Родна реч есе върху По жицата на Йордан Йовков, автор на което беше още незавършилата Софийския университет Юлия Кръстева. Днес големият изследовател на съвременната българска душевност не е между живите, но предсказанието му е тук, в София. Юлия Кръстева представя новата си книга Убийство във Византия, преведена от френски от Албена Стамболова за издателска къща Сиела.Не беше много отдавна, в навечерието на избухващата демокрация, когато Юлия Кръстева, която тогава придружаваше президента Франсоа Митеран, изправена пред Ламартиновата къща в Пловдив, се питаше: Каква съм аз - французойка или българка?Сега тя не се пита, тя отговаря: Юлия Кръстева е българка по произход, френска гражданка, осиновена от Америка. Такъв меланж може да се получи само при французите. Те се чувстват граждани на света. Американците и англичаните се чувстват негови господари.След като трупа в продължение на 40 години световна слава, Юлия Кръстева - автор на двадесетина научни труда и романа, преведени на всички значими световни езици, професор по лингвистика и семиотика в Университета Дени Дидро в Париж, наградена с многобройни титли и отличия, днес се изправя пред своите сънародници - тук, откъдето е тръгнала. Това в никакъв случай не е нито равносметка, нито връщане към корена, защото когато се прочете нейният роман Убийство във Византия, големият въпрос всъщност е завръщане или отиване е сегашното пътуване на Юлия Кръстева към България.В основата на романа Убийство във Византия е една криминална история, случваща се във въображаемата Санта Барбара - място, запиляно някъде в света, което събира в едно всички съвременни кризи на цивилизацията: бедност и богатство, мафии, тероризъм, секти, контрабанда, спекулации и машинации от всякакъв тип, еротика и порнография, сексуална разпуснатост, политически игри и деградация, висока култура и технология, потискаща човека.В хода на интригата Себастиан Крест-Джонс, историк на преселението на народите, изчезва внезапно от лабораторията си и поема - така предполага журналиската Стефани Дьолакур от Парижки вести - по следите на въображаемия си прародител. Той е тръгнал през ХI век с първия кръстоносен поход от Везле или от Пюи-ан-Велс към Византия, но остава във Филипополис и тук слага началото на своя род. Заедно с него в глъбините на историята, по земите на Византия и България е и авторката със своите читатели. Така ние, българите, откриваме отново за кой ли път невероятното си минало, а европейските и световните читатели може би за първи път научават за България.Романът е вдъхновен прочит на византийската и българската средновековна история, но от европейска гледна точка и сравнителен анализ. Героят Себастиан Крест - Джонс, е изцяло обсебен от личността на Анна Комнина - първата жена историк, която чрез своята хроника Алексиада запазва събитията на своето време до днешен ден.Още с основаването на новия Рим през 330 г. Константин Велики разделя Европа на две - Източна и Западна (римски империи). Новият Рим става тогавашната граница между Азия и Европа, между Изтока и Запада. Това е началото на европейското разделение. Наченатото през IV - V век се утвърждава през VII век с отделянето на Средиземноморието от континента, задълбочава се през ХI век от схизмата между западната и източна църква (католици и православни). През ХI - ХIII век и Папството се отделя от Империята - разделението вече е и между светската и духовната власт, през ХV век протестантите се отделят от католиците. През ХVIII век Европа е разтърсена от Френската революция и наполеоновите войни, през ХIХ век държавите нации се обособяват и Европа е разчертана от държавните граници. През ХХ век Октомврийската революция и двете световни войни откъсват съдбоносно Източна от Западна Европа, разгръща се 40-50 годишна студена война, която завършва с падането на Берлинската стена. За пръв път на Стария континент се открива бъдеще за обединена Европа. В Убийство във Византия Юлия Кръстева разглежда генезиса на Европейското разделение и стига и до наши дни. И този път варварите са на изток, и врагът е пак същият - мюмюлманите, но богатствата са други - петролът. Съвременните кръстоносци не тръгват от Франция, от континентална Европа. И как да стане - та не е ли самата Франция една напреднала мюсюлманска страна? Не е ли цяла Европа заплашена утре да стане такава? Мюсюлманството, а не юдейството е вече втората европейска религия и в Рим срещу Свети Петър има издигната джамия. Джамии има във Франция редом с техните Нотр Дам, а в Германия - до столетните кирхе. Но само мюсюлманите ли заплашват Запада? А нашите милиони емигранти, какво носят те на Западна Европа. Не са ли преболедували от нашите болести - комунизма, химерите за равенство, за първенството на ума, добродетелите и талантите пред силата и парите? Преболедували, те не носят ли бацилите на епидемията, хванала дедите и бащите им преди 70 или 45 години и която ги унищожи? Дали това е краят на някакъв цикъл? - пита се Юлия Кръстева и отговаря с въпрос: или е напротив - постоянното завръщане към вечното излитане?И коя е тя, Юлия Кръстева - тази днешна Анна Комнина? Коя божия или човешка сила я изпрати там, в Париж, където цели 40 години с титанически усилия преодоляла лишения, подозрения, завист и неприязън от свои и чужди, да се издигне до световния престол на науката и изкуството. В Париж, където някога и корсиканецът Наполеон е бил чужденец, да не напомняме за князете Понятовски и Мария Склодовска-Кюри или днешния Никола Саркози, вчерашен унгарец и вероятно утрешен френски президент. Списъкът на парижките завоеватели е дълъг: Пикасо и Дали, Калас, Набоков, Бекет, Найпол, Кадаре, Йонеско, а ние българите можем да прибавим Кристо, Цветан Тодоров, Жорж Папазов, Жул Паскен, Борис Христов, Николай Гяуров, Юрий Буков, Алекси Вайсенберг, Никола Манев, Гена Димитрова. И - защо не - Юлия Кръстева.Емигрантите, чужденците, тази божия напаст, тези, които едни подозират, че идват само да вземат, а те си мислят, че само дават. Няма щастливи чужденци, щастливи емигранти, твърди Юлия Кръстева, защото те остават без майките си, без предметите и случките на техните сънища - детската стая, събраното семейство на Рождество христово и Великден, първите букви, книги и учители, песните и люляците на 24 май, силната и луда младост с усмихнатите приятели, първите любовни трепети и дългите среднощни разходки покрай златистите кубета на Александър Невски, около Софийския университет и градинките край него и под кестените на Царя. Юлия Кръстева добре познава душата на България и в Париж сигурно някои с основание я подозират в българофилство. Какво да се прави, още Поп Богомил е служил със сърце, принадлежащо на Христос и душа, обсебена от дявола. Ние, българите, сме реалисти и прагматици, дуалисти, затова с лекота се прехвърляхме от подчинение на германците към руснаците, а сега към американците и искаме хем да сме в Европа, хем да сме осиновени от САЩ. Такива сме си.Денем чета книгата на Юлия Кръстева, а нощем я премислям - какво иска да ни каже тя? Външно всичко е ясно, макар заплетено в криминалната интрига. Но всъщност този знак, който серийният убиец оставя върху жертвите си, тази цифра 8 може да се разгадае и като китайски йероглиф, означаващ безкрайност. Така поне смятат полицейските инспектори Рилски, Попов и техният шеф Нортроп.Тогава не се ли повтаря по друг начин историята днес? От Запад на Изток не идват ли като песъчинки новите кръстоносци? Срещу свалената тоталитарна власт освен с дарената свобода с какво се сдобихме ние, българите? В България най-големите вестници и телевизии са чужда собственост. Телекомуникациите, летищата, магистралите, електрическите централи, дори водата на София и митниците са в чужди ръце. Най-голямото ни богатство - младите хора - със своите знания и своите родени и неродени деца са там, на Запад... Но какво да се прави - още Хегел се е питал за ролята на насилието в прогреса и се е съмнявал - доброто или злото е източник на напредъка? Историята не напредва без крушение - пише Юлия Кръстева. Хващам се, че съм като един Норди - този, който разследва убийствата в Санта Барбара. Не разследвам ли аз Юлия Кръстева? Че не е ли тя днешната Анна Комнина, която е осмислила цялата история на втората половина на миналия век и началото на новия? От бомбардировките на София до рухването на кулите близнаци в Ню Йорк, войните в Косово и Ирак, от могъществото на третия Рим до рухването на неговата Московска империя....Книгата завършва с кошмара на Стефани Дьолакур. Тя сънува, че в Лувъра терористи извършват атентат - заплашват световната и европейска столица. И аз се обръщам назад, стори ми се, че серийният убиец е зад мен...

Facebook logo
Бъдете с нас и във