Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАВАРЕНИТЕ ДЪЩЕРИ НА ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ

Маша и Даша са дъщери на бившия шофьор на верния помощник на Сталин - Лаврентий Берия. В продължение на дълги години момичетата са грижливо укривани от любопитни погледи заради физическия им недостатък, недопустим в съвършения свят на СССР.Около 18 век повечето руснаци смятали, че ако жена роди дете мутант, това е знак, че се е събрала със самия дявол. Когато през 1950 г. Екатерина Кривошляпова родила двете момичета - Маша и Даша, сиамски близнаци със сраснато бедро и общ трети крак, тя не била обладана от дяволски помисли, макар че самият сатана не бил много далеч от нея. По това време мъжът на Екатерина - Михаил Кривошляпов, бил шофьор на личния наемен убиец на Сталин - Лаврентий Берия, известен с дяволските си разправи с инакомислещите по време на сталинската епоха. През 1938 г. Берия, грузинец по националност, както и самият Сталин), оглавява НКВД (Народният комисариат на вътрешните работи, преименуван в КГБ - Комитет за държавна сигурност). След като заема този пост, той започва с особено наслаждение на инквизира жертвите на сталинския терор, с което спечелва благосклонността на господаря си. Високото обществено положение на Берия, който е и член на Политбюро, се разпростирало и върху личния му шофьор Михаил Кривошляпов. Затова раждането на сиамските близначки, тази грешка на природата, в лоното на толкова близко до управляващите семейство, не трябвало да става обществено достояние. Точно така се и случило. Поне до времената на горбачовската перестройка и гласността. Днес петдесет и две годишните сиамски близначки Кривошляпови - Маша и Даша, живеят в дом N 6 за възрастни хора в Московска област. Там те са се скрили доброволно от хорските очи. Десетилетия наред обаче официалната медицина на режима е използвала сестрите за опитни зайчета. Върху тях се извършвали нечовешки експерименти във всевъзможни болници, приюти, интернати и закрити санаториуми.Едва след разпада на Съветския съюз сиамските близначки Кривошляпови престават да живеят като деца от подземието. От този момент те се превръщат в една от най-популярните теми за публикации на свободната руска преса. През 1997 г. английската журналистка Джулиет Бътлър започва да пише книга за богатия на събития живот на двете сестри. Те се родиха мъртвиПрез 1999 г. по адрес на близначките се появява статия, в която се говори за разделени оргазми и случайни развлечения, граничещи едва ли не с проституция. Тази публикация наранява дълбоко сестрите и още повече задълбочава алкохолната им зависимост. Кривошляпови решават да се скрият далеч от хората, както са живели и преди. Оттогава те не са дали нито едно интервю.Маша и Даша идват на бял свят в една студена януарска нощ на 1950 г. в Московския родилен дом на улица Верешчагин. Сложното раждане завършило с цезарово сечение. Когато Екатерина Кривошляпова дошла в съзнание, не могла да повярва на ушите си. Лекарите й казали: Децата се родиха мъртви. Но майката била твърдо уверена, че е чула плача им.Подобни случаи не са били нещо необичайно в бившия Съветски съюз. Известна е историята на Аурора Галиего, дъщеря на един от ръководителите на испанската комунистическа партия Игнасио Галиего. По същия начин на нея й отнемат сина Рубен, болен от церебрална парализа. Раздялата на майката със сина била предшествана от телефонно позвъняване. Неизвестен глас съобщил на Аурора, че момченцето е умряло. Днес Аурора и Рубен живеят в Мадрид.На Екатерина не се наложило да чака като Аурора 32 години, за да види дъщерите си. Една от медицинските сестри я съжалила и две седмици след раждането успяла тайно да я заведе до инкубатора, където лежали. Тя видяла зад стъклото две детски телца със сраснати бедра и общ крак. Момиченцата лежали с глави в различни посоки. Жената на личния шофьор на Берия не могла да понесе това. Тя загубила разсъдъка си, след което била преместена в една московска психиатрична болница.Под натиска на медицинското ръководство на болницата Михаил Кривошляпов подписал фалшифициран документ за смъртта на дъщерите си и повече не искал и да знае за тях. След двегодишно лечение в психиатрията Екатерина отново започнала да търси децата си, но в родилния дом й казвали, че момичетата са мъртви. Михаил пък запазил своята тайна дори след смъртта на Берия през 1953 година. Личният шофьор на сталинския палач умрял от рак през 1980 г., но нито веднъж не признал, че дъщерите му може да са живи. А те наистина останали живи. Заради физическия им недостатък сестрите били признати за рядък случай, необходим за изследванията на тератологията - наука, занимаваща се с аномалиите в развитието на човешките тела. Работата е там, че Маша и Даша са единствените с този вид срастване. Биоритмите им дотолкова съвпадат, че те сънуват едни и същи сънищаи страдат от едни и същи болезнени усещания. Ако Маша например изпие чаша водка и изяде сандвич, при Даша може да се появи махмурлук и тя да почувства тежест в стомаха. И обратното. Мозъкът на всяка контролира само един крак. Мнозина ни възприемат като един човек, но ние сме различни. Имаме два паспорта и две медицински карти, твърдят Кривошляпови.Момичетата имат кошмарно детство, прекарано в изолация от съвършеното общество, което вождът на народите Сталин строи усърдно. Маша и Даша си спомнят с ужас за своя живот на отритнати. Мъченията започват почти веднага след раждането на сиамските близначки в Института по педиатрия към Академията на науките на СССР. Там в разстояние на седем години внимателно ги изучава физиологът Пьотър Анохин. С тях се отнасят като с опитни морски свинчета, върху които се извършват различни експерименти. Кривошляпови разказват, че веднъж ги сложили направо върху снега, след което една от близначките получава възпаление на белите дробове. По онова време американците научили за тяхното съществуване и предложили на Анохин пари, за да им ги предостави. Но сестрите напуснали жестоката лаборатория не благодарение на американските учени, а заради проблеми с координацията на движенията им.Следващия пункт, където ги изпращат е Централният научноизследователски институт по травматология и ортопедия. Там ампутирали третия им крак, за да не привлича толкова вниманието. Също там момичетата се научават да ходят с патерици и дори получават начално образование.С времето всяка от сестрите формира свой характер. Даша е спокойна и отговорна, а Маша е по-груба, непослушна и физически по-здрава - когато се движат, основно тя носи тежестта на общото им тяло. По време на изпитите Маша преписвала от сестра си, но както казват със специфично чувство за хумор учителите нямаше как да ни разделятПрез 1964 г. близначките са преместени в интернат за деца с проблеми в моториката, който се намира в Новочеркаск. Това е най-тъмният период в живота им. Ръководството на медицинското заведение се отнасяло към тях като с умствено изостанали, а другите деца ги презирали. Медицинският персонал не обръщал никакво внимание на хроничния нефрит, от който страдали и двете момичета. И макар че от време на време крещели от силните болки, лекарите оставали глухи. Те се интересуваха само от това, че сме сиамски близнаци, но изобщо не се вълнуваха от нашите болки и преживявания, казват Маша и Даша.Когато през 1970 г. животът в Новочеркаск им омръзнал, сестрите избягали от болницата и успели да се доберат до Москва. След като живели няколко години в стоматологичния комплекс на руската столица, те се обърнали към ръководството на дом N6 да им разреши да се заселят там.Близначките намират отдушник в алкохола. През 1997 г. вестник Комсомольская правда публикува статия, в която се разказва за силната им алкохолна зависимост. Точно по това време те дават интервю на журналистката Джулиет Бътлър, която пише биографията им. Тя е цял поток от смущаващи откровения. Пием, защото разбираме колко сме ужасни, споделят сестрите. Днес Маша и Даша страдат от всевъзможни заболявания и чакат деня, когато смъртта най-после ще ги раздели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във