Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАЩИТНИКЪТ НА НЕНАВИЖДАНИТЕ

Николае Чаушеску, Саддам Хюсеин, маршал Мобуту - общото между тях не е само това, че са били жестоки диктатори. Всички те са и бивши клиенти на Едуард фон Клобърг, един от най-влиятелните вашингтонски лобисти, който неотдавна се самоуби в Рим.В италианската столица задълго ще запомнят самоубийството на американеца Клобърг. Това не беше просто напускане на живота, а произведение на изкуството. Така италианските журналисти коментират спектакъла, в който превърна кончината си един от най-талантливите лобисти на Америка Едуард фон Клобърг Трети. На 1 май тази година той се хвърли от кулата на прочутия римски замък Кастел Сант Анджело, от която намерила смъртта си и героинята от операта на Пучини Тоска. Самоубиецът притискал до гърдите си дълго прощално писмо от бившия си любовник и брой от списанието Прайм Мегъзин (Prime Magazine), на чиято корица се вижда как президентът Джордж Буш-старши връчва награда на Едуард фон Клобърг. Светът посрещна новината за смъртта на Клобърг със съчувствие и скръб. Макар и недотам искрени. Във Вашингтон, където лобистите фактически са четвъртата власт, самоубилият се заемаше специално място, съвършено непостижимо за конкурентите му. Той се прочу с това, че фирмата му Вашингтон Уърълд Груп (Washington World Group Ltd.) предлагаше услугите си на най-мразените политици в света и винаги постигаше успех.Самозваният аристократЕдуард Джоузеф Клобърг Трети се родил през септември 1942 година. Тогава все още се казвал само Едуард Джоузеф Клобърг. В началото на 60-те години, докато учел в средното училище, прибавил към името си частицата ван, за да звучи по-аристократично.Още на младини Едуард проявявал специален интерес към историята. Той получил магистърска степен с две научни разработки. Първата била посветена на историята на римските папи от семейство Борджия, а втората - на Мохамед Али паша, основателя на съвременен Египет. Истинският талант на Клобърг обаче се проявил в друга насока. В университета подбирал най-богатите и влиятелни хора от обкръжението си и успявал да се превърне в техен незаменим приятел. Тази негова способност не останала незабелязана и неоценена. Заедно с дипломата ръководството на престижния Американски университет във Вашингтон му връчило и договор за работа като специалист по привличането на финансови средства. Не след дълго младият Клобърг вече бил декан по приема на студенти и привличане на средства. Но през 1982 г. изоставил учебното заведение и основал собствена лобистка фирма. Пак по това време станал Едуард Джоузеф фон Клобърг.Дръзновеният лобистОтначало работите на фирмата не потръгнали добре. Да започнеш от нулата във Вашингтон, където по това време работели десетки, ако не и стотици подобни компании, било изключително трудно. Дотолкова, че Клобърг се решил да извърши престъпление. Той написал няколко десетки препоръчителни писма от името на посланици, акредитирани в американската столица. Бланките били истински, а текстът и подписите на дипломатите подготвил самият Клобърг. Измамата била разкрита, а измамникът изправен пред съда за фашификация, където получил условна присъда. Но Клобърг не се отказал от бизнеса си. Точно тогава му хрумнала гениалната идея - да се заеме с най-неразрешимите дела. Той беше готов да обслужва хора, на които колегите му и ръка не биха подали, спомня си един от близките му познати. Иракският президент Саддам Хюсеин се оказал сред първите клиенти на Клобърг. До нападението на Кувейт и превръщането на Ирак в основен враг на САЩ имало още много време, макар че в Америка вече изпитвали остра неприязън към Хюсеин и често си спомняли за използваното от него химическо оръжие срещу кюрдите. И ето че Клобърг се заел да изпраща писма до вестниците. В тях той обяснявал, че иракският лидер използвал жестокото оръжие, защото това бил единственият начин да спре арабските фундаменталисти, стремящи се към дестабилизиране на обстановката в Близкия Изток и в целия свят. После Клобърг измислил още по-екстравагантен ход. Иракският посланик във Вашингтон се срещнал в присъствието на журналисти с видни представители на еврейската общност в страната и дори се ръкувал с тях. Проектът по възстановяване на имиджа на Ирак сполучил до такава степен, че когато през 1990 г. Саддам Хюсеин нападнал Кувейт мнозина политици възприели това като удар в гръб за Америка.Ресторантският дипломатСътрудничеството на Клобърг със Саддам Хюсеин направило впечатление. При лобиста започнали да се редят на опашка ръководители с мрачна репутация от цял свят. В едно свое интервю той твърди, че негови клиенти са били всички диктатори от Латинска Америка, с изключение на парагваеца Алфредо Стреснер. Стреснер не разбирал, че се нуждае от специална реклама във Вашингтон и нееднократно отхвърлял предложенията да сключи договор.За Клобърг казват, че можел да уреди на всеки среща с първите лица на Америка. И това била самата истина. Клобърг плащал на сервитьори и салонни управители в най-добрите ресторанти. Ако например Нанси Рейгън си поръчаше маса в Уестин (ресторант на разкошен вашингтонски хотел), Ед научаваше незабавно. И се оказваше на съседната маса заедно с човека, който трябва да бъде представен на първата лейди, спомня си вашингтонски лобист. През 1988 г. Клобърг вече разполагал с доста внушителен списък от клиенти. Един от най-щедрите бил президентът на Румъния Николае Чаушеску. Впрочем той плащал не толкова за поддържане на имиджа на страната му, колкото за популяризиране на собствената си личност. Излезлият през 1988-а сборник с речи и статии на диктатора във Вашингтон се превърнал в голям успех за Клобърг. Наистина знаменателното събитие останало някак встрани от вниманието на американската публика, но пък румънските вестници в продължение на няколко седмици разказвали за популярността на възгледите на великия.Героят на АфрикаНа приемите Едуард фон Клобърг неизменно се появявал в смокинг, богато украсен с висши награди от африкански държави. Ордените били допълнение към хонорарите, които получавал лобистът. Ако има човек, който да се е посветил на установяването на добри отношения между Америка и Африка, това е Едуард фон Клобърг - изтъквал дипломат от държава, чиито интереси Клобърг представял в САЩ. Основният африкански клиент на Клобърг бил заирският диктатор маршал Мобуту Сесе Секо. По-късно тяхното сътрудничество предизвикало шумен политически скандал. След свалянето на Мобуту журналистите от един американски вестник открили странна закономерност. Всеки път, когато някой виден сенатор или конгресмен защитавал публично режима на Мобуту, Клобърг прехвърлял голяма сума в сметката му. Скандалът сринал репутацията на няколко сенатори, но не и тази на лобиста. В края на краищата той просто си вършел работата, и то твърде успешно. Тъкмо когато Клобърг се грижел за имиджа на Заир, САЩ извадили тази държава от списъка на страните, в които системно се нарушават човешките права. А в американските вестници даже се появили статии, че Мобуту, макар и недотам ефективно, упорито се бори срещу корупцията и изкоренява култа към собствената си личност. В Заир били доволни от работата на Клобърг. При това не само прекият му поръчител. Когато в края на 1997-а режимът на Мобуту бил свален и държавата започнала да се нарича Демократична република Конго, новият й диктатор Лоран Кабила също сключил договор с Вашингтон Уърлд Груп.Слуга на всички господариПрез 2003 г. в любимия вестник на Едуард фон Клобърг Вашингтон Таймс се появило поредното писмо с неговия подпис. В писмото той критикувал яростно Пакистан, който купил ракетни технологии от Северна Корея и редовно мамел САЩ, контактувайки тайно с тази държава. За мнозина във Вашингтон написаното било неочакван сюрприз. Защото Клобърг бил щатен лобист на Пакистан в продължение на дълги години и обичал да парадира с връзките си с високопоставени пакистански ръководители. Но обяснението се оказало пределно просто. През 2003 г. клиент на Клобърг станала Индия.Това е най-характерното за Ед. Той отдава цялата си енергия и всичките си сили на своя клиент. Но само докато е негов клиент. Ед майсторски умее да отделя работата от всичко друго - отбелязва негов познат. С самият Клобърг също никога не криел, че личното му отношение към клиентите няма нищо общо с работата: Аз изобщо не се срамувам от дейността си. Срамът е привилегия на мамините синчета... В нашата страна всеки човек, дори и най-отвратителният престъпник, има право на професионална юридическа помощ. Смятам че всеки има право и на професионална помощ в областта на обществените връзки. И Клобърг непрекъснато доказвал тези си думи с дела. В края на 90-те години в офиса му дошла дама, която казала, че е представителка на германска неонацистка организация. Тя го помолила да представлява интересите на нейната групировка и да обясни на хората защо емиграцията в Германия трябва бъде прекратена, а самата Германия да си върне земята, анексирана от Полша след Втората световна война. Клобърг приел работата. И след седмица в авторитетно американско списание се появила голяма статия. Жената се оказала журналистка. И в статията си цитирала Клобърг, който изказвал съчувствие към неонацизма и обещавал помощ - като германец. Разбира, се срещу голямо възнаграждение. Лобистът оценил труда си на един милион долара.За всеки друг подобна история би се превърнала в позорен край на кариерата му. Но Клобърг излязъл победител дори и от тази ситуация. Той се явил лично в редакцията на списанието с войнишка каска и походна аптечка в ръка и заяви на смаяните журналисти: Готов съм да продължим разговора. Както по-късно твърдял самият Клобърг, разобличителната статия само увеличила броя на клиентите му.Еднопосочен билетСпоред собствените му признания, през цялата си кариера Клобърг се е отказал от един-единствен клиент - лидера на сомалийските бандити Мохамед Фарах Айдид, защото не бил сигурен, че ще му плати обещаните един милион щатски долара. От услугите на лобиста пък, освен парагвайския диктатор Стреснер, се отказал само севернокорейският лидер Ким Чен Ир. Докато бизнесът на Вашингтон Уърълд Гуруп вървял блестящо, личният живот на Едуард фон Клобърг ставал все по-непоносим. Той боледувал от рак, страдал от захарен диабет, а любовникът му го напуснал. В края на 2002 г. Колбърг се оттеглил от работата и започнал да подготвя самоубийството си. Няколко седмици преди случката в Рим позвънил в редакцията на Вашингтон Пост и предложил да даде подробно интервю. Аз никога не съм оправдавал действията на своите клиенти. Предоставях им това, което им е необходимо - истината, заедно със съвети за поправяне на ситуацията. В повечето случаи те ме слушаха - твърдял в интервюто Клобърг. Веднага след публикуването му си купил билет за Рим. Еднопосочен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във