Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАПОЧВА НОВА БИТКА ЗА РЕГИОНАЛНИЯ ЕФИР

ТЕЛЕВИЗИЯ СЕДЕМ ДНИ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ БЕЗ ЛИЦЕНЗ ОТ СЕПТЕМВРИПрез май ще започне конкурс за лицензиране на регионални ефирни телевизии в 11 града, съобщи за БАНКЕРЪ председателката на Съвета за електронни медии (СЕМ) Маргарита Пешева. Надзорниците ще гласуват решението за това в понеделник (8 април). Надпреварата ще е за честотите, на които в момента излъчват телевизии Седем дни - София, Рент - Бургас, Александър и сие - Добрич, Мизия - Плевен, Ивайло - Казанлък, Стефани - Сопот, Родопи - Кърджали, Общинска телевизия - Шумен, Общинска телевизия - Попово, Общинска телевизия - Хасковоq и Общинска телевизия - Белослав. Като особено оспорвана се очертава борбата за софийската и бургаската честота, а според наблюдатели вероятно много ще са кандидатите и за регионалната програма в Шумен.Разрешителните за дейност на изброените телевизии изтичат в края на август, до когато са валидни временните лицензи, получени по параграф 14 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). С този текст през 1998 г. далекосъобщителният закон уреди за период от четири години спорните въпроси около законността на операторите, започнали радиотелевизионната си дейност по Закона за концесиите.Месец по-късно, през юни, медийният съвет ще насрочи и конкурсна процедура за лицензирането на 12 радиостанции за територията на Перник, Силистра, Ловеч, Пазарджик и Монтана. Досега в тези градове не е провеждан конкурс за радиотелевизионни оператори. Въпреки това в Перник работят четири частни радиостанции, а в другите три града те са по две. Техният статут също бе регулиран за четири години, само че от параграф 16 на Закона за далекосъобщенията. Той разреши на електронни медии без никакъв лиценз да останат на пазара, при условие че подадат молби за получаването на операторско разрешение. В тази категория попадат и въпросните 12 станции с временен лиценз, който също изтича в края на август.Председателката на съвета Маргарита Пешева съобщи за БАНКЕРЪ, че за останалите градове, където не е провеждан конкурс за лицензиране на радиотелевизионни оператори, също ще бъде открита процедура. Тя ще започне през лятото, защото в тези градове или документите на работещите по двата параграфа медии изтичат по-късно, или проблемните честоти са по-малко на брой. До ноември 2001 г. право да лицензира оператори имаше несъществуващата вече Държавна комисия по далекосъобщенията, която успя донякъде да регулира радиопазара в 18-те най-големи града на страната.В понеделник (1 април) СЕМ започна обсъждането на стратегията за лицензиране на радиотелевизионни оператори. По време на дебатите единствено председателката на съвета и колегата й Георги Лозанов обясниха на журналистите от какви принципи ще се ръководят при гласуването в бъдещите конкурси. И двамата поставиха акцент върху критериите за радиоконкурсите. Георги Лозанов заяви, че с действията си досега Съветът за електронни медии не е доказал, че е достатъчно зрял да проведе конкурс за трета национална телевизия. Според него е добре надзорниците да си определят срок, в който да се самонаблюдават, преди да се заемат с раздаването на държавния ефир.Колкото до радиопазара, Лозанов и Пешева са на мнение, че в предстоящите състезания е най-разумно да подкрепят вече действащи медии с регионално покритие, ако те са изпълнявали през годините всички изисквания на закона. Според тях този подход ще осигури приемственост между решенията на сегашния и предишния регулатор - Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), който даде програмен лиценз на почти всички радиостанции.Главният въпрос пред нас сега е дали да допуснем големите радиовериги на регионално ниво, или да се опитаме да запазим съществуващите по параграф 16 - обобщи Лозанов. Той поясни, че разумното решение изисква да се чуят много мнения, но сам се застъпи за спазването на принципа на легализирания опит. Според Лозанов, така съветът ще даде шанс на повече регионални станции със специфичен профил на програмите си. Бившият член на НСРТ предположи, че след получаването на дългосрочен лиценз част от регионалните медии сами ще се предложат за продан на по-мощни радиовериги.Колежката му Лилия Райчева поиска преди насрочването на конкурс да се създаде междуведомствена информационна банка, в която да се опише дали кандидатите за регионално радиопроизводство плащат данъци и авторски права и какъв принос имат за създаването на работни места.Повечето от членовете на СЕМ обаче отказаха да обявят от какво ще се ръководят при бъдещото лицензиране. Основният аргумент в тяхното изказване бе, че все още няма утвърдени от Министерския съвет временни тарифи за лицензиране. Сред малцината, който взеха малко по-категорично становище, бе Тома Иванов. Той заяви, че е против увеличаването на броя на играчите в радиотелевизионната среда с мотив, че съдебните дела помежду им спират развитието на пазара. Той припомни опита на страни като Австрия и Швейцария, където не се лицензират частни електронни медии въпреки големия потенциал на рекламния пазар.Най-любопитно бе изказването на Мария Стефанова. Тя заяви, че не е против СЕМ да продължи да либерализира пазара като предшественика си НСРТ, но попита дали допускането на нови играчи няма да създаде допълнителни затруднения за регулацията. Тя изтъкна, че същите опасения се споделят и от представителите на АБРО, която е най-голямата асоциация (но не е единствената) на частни радиотелевизионни оператори в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във