Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАПОЧНА НАДПРЕВАРАТА ЗА 7 МЛН. ЕВРО

Новината е следната: по програма Фар на България се отпускат 7 млн. евро за проекти в сферата на културния туризъм. Преди тя да бъде официално оповестена, което ще стане през есента, във Варна се проведе разширено съвещание на представители от различни ведомства и експерти на Народното събрание. Целта бе една - да се набележат посоките, които ще следват проектите, кандидати за субсидия. Варна бе избрана по понятни причини - големият опит в сферата на културния туризъм, колкото той и да не е фокусиран и координиран в достатъчна степен. А иначе още отсега се очерта едното от двете основни направления: културното наследство от всички исторически епохи.Междувременно имаме удоволствието да разкажем за една прекрасна археологическа находка, която и пряко, и косвено има отношение към културния туризъм. На централната варненска улица Хан Крум смесен българо-френски екип довършва първия етап от работата си по разкриването на раннохристиянска базилика, една от най-големите в България. Тя е датирана към 4-5 век и се предполага, че е епископалната базилика на древния Одесос. За първи път част от находката е разкрита преди три десетилетия, когато в близост до олтара са се появили рядко красиви мозайки. Сетне по навик и практика, която и до днес не е изоставена, разкопките са зарити, без дори да се направи опит за реставрация. В София подобни примери са в изобилие - последният е с мозайките на ул. Гурко срещу Централния куклен театър, разкрити и сетне зарити от г-жа Емма Москова! Но Варна изоставя подобна практика, която, разположена във времето, изсмуква безкрайни потоци от средства, без работата да бъде приключена и обектите да бъдат предоставени на гражданството.Варненските археолози работят по храма на ул. Хан Крум с директора на музея в град Лат Кристиан Ланд и реставраторите от Тулуза Жан-Луи Лафон и Амеде Фарб. Договорът за сътрудничество е дългосрочен. Пред в. БАНКЕРЪ г-н Лафон сподели, че интересът на френските археолози и реставратори е обясним с факта, че се разкрива част от европейската християнска култура. А тя е наднационална и трябва да бъде достояние на всички. Доказателство той намира и в откритата алабастрова мощехранителница, в която и до днес има костици от неизвестен светец от 4-5 век. Това е третата подобна мощехранителница след тази, открита още в началото на ХХ век от Карел Шкорпил в Джанавара, и следващата, извадена от проф. Михаил Лазаров при първоначалното разкриване на обекта на ул. Хан Крум, т.е. преди 30 години.Французите престояха във Варна две седмици и основната им работа бе да положат мозайките върху преносима основа. Съхраняването и първоначалното им експониране ще бъде ангажимент на Археологическия музей в града, като догодина сътрудничеството на обекта продължава отново. Археолозите - и българските, и френските - са единодушни в прогнозата, че по-сетнешната работа ще доведе и до други интересни находки, които ще допълнят документацията и картината на раннохристиянския църковен бит в древния Одесос. Технологиите, използвани от Жан-Луи Лафон и Амеде Фарб, са най-съвременните за момента и са доказали в практиката своята надеждност и целесъобразност.За разлика от някои медийни герои, които след намирането на всеки камък гръмогласно обявяват бомбастични цени в щ. долари, в разговора с археолозите ние не говорихме за цени. Не само защото всяко подобно споменаване напомня за комплекс и допълнително вдига адреналина на колекционерите (иманярите са само техни оръдия!), но и защото веднага се чувства привкусът на несериозно, грубо консумативно отношение към културата. А раннохристиянският храм не позволява подобно отношение!

Facebook logo
Бъдете с нас и във