Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАЛЕЗЪТ НА МЕДИЙНАТА ИМПЕРИЯ НА КИРХ

Скандалите около германския медиен холдинг КирхГрупе (KirchGruppe) не стихват. Нейният собственик Лео Кирх продължава да опровергава слуховете за продажбата на перлата в неговата корона - правата върху телевизионното излъчване на състезанията от Формула-1. Но вече никой не вярва на телевизионния магнат, защото дълговете на холдинга се изчисляват между 6 до 9 млрд. евро и той трябва някак си да се справи с тях. Слуховете за предстоящия банкрут на империята на Лео Кирх тръгнаха още преди половин година. КирхГрупе е един от най-големите европейски медийни конгломерати, съсредоточил в себе си почти целия германски телевизионен бизнес. Оказва се обаче, че върху този конгломерат тежи бреме от дългове, чийто размер е едва ли не по-голям от общата стойност на влизащите в него компании. Германските банки вече обявиха, че концернът е изчерпал своя кредит на доверие и не може повече да разчита на тяхната финансова помощ. Усложниха се и отношенията на Лео Кирх с властите и с обществеността в страната. Върху медийния магнат се посипа градушка от обвинения в отклоняване на данъци, за монополизъм, за подкупване на политици. Поредицата от неуспехи за Кирх започна, когато Хелмут Кол се раздели с поста федерален канцлер, а Християндемократическият съюз (ХДС) и Свободната демократическа партия загубиха парламентарните избори през 1998 година. В този обрат нямаше нищо неочаквано. За 16 години управление на християндемократите Кирх, който беше обвързан с лидерите на тази партия чрез финансови интереси и лична дружба, се превърна в техен галеник и загуби навиците си да води конкурентна борба. Впрочем Кирх беше отгледан като голям бизнесмен и информационен монополист именно в оранжерийните условия, създадени специално за него от канцлера Кол. През 80-те години няколко продуцентски и дистрибуторски компании, принадлежащи на краля на германската телевизия, се обединиха в холдинг и придобиха контрола над най-големите национални телевизионни канали ЗАТ1 (SAT1) и ПроЗийбен (ProSieben). Въпреки че законодателството на Федерална република Германия пряко забраняваше на производителите на телевизионни предавания да купуват акции на телевизионните канали, медийният цар (Der Medienzar), както по това време вече наричат Лео Кирх, не се съмнява, че неговите приятели от ХДС ще го прикрият. Първите акции от компанията ПеКаСе Програмгезелшафт (PKS Programmgesellschaft) Кирх купува от името на несъществуващата си дъщеря, а акциите на Прозийбен бързо и без много да му мисли записва на името на реалния си син Томас.В началото на 90-те години на ХХ век Кирх, който не знае какво е кредитор да му откаже заем и си плаща данъците на принципа колкото му се откъсне от сърцето, крои амбициозни и скъпи проекти, които би трябвало да се изплатят в необозримото бъдеще. Той създава първите в Германия спътникови телевизионни канали Премиере (Premiere) Телеклуб (Teleclub) и Телеплу (Teleplu) и започва да пропагандира сред германците идеята за платената телевизия. Тези проекти и досега си остават губещи, но докато по времето на Хелмут Кол банките безропотно осигуряват пари за утопиите на приближения до канцлера телемагнат, след смяната във властта финасистите веднага предоставиха на Кирх сметките за уреждане. По това време дълговете на КирхГрупе вече достигат 5 млрд. щ. долара.Живият трупПолитическото поражение на ХДС беше съпроводено с шумен скандал, избухнал около незаконните източници за набиране на средства за изборите. Телевизионният магнат беше подгонен наред със загубилите политици. Журналистите дори изнамериха в банки в Монако сметки, които Лео лично открил на името на Кол. Тъкмо затова нямаше никакъв вариант за сближаване между корумпирания Кирх и, от друга страна, новия канцлер Шрьодер и Бундестага, в който мнозинство получиха социалдемократите и зелените.Именно тогава КирхГрупе се оказва в ситуация, подобна на днешната - за да погаси или да отложи най-актуалните си задължения, компанията трябваше да продаде част от активите си и да заложи някои от тях в банките. Бившият партньор и ученик на Кирх и сегашен собственик на концерна ЕМ.ТиВи (EM.TV) Томас Хаф изкупи изключителните права за излъчване на семейни и детски телевизионни предавания срещу 500 млн. г. марки, а Дойче Банк (Deutshe Bank) прие като залог 40-процентния дял на Кирх в издателския концерн Аксел Шпрингер (Axel Springer).Това стана повод за началото на ново финансово преструктуриране на КирхГрупе. Мениджърите на Кирх започнаха да пускат слухове за големи парични инжекции, които в най-скоро време ще дойдат от чуждестранни инвеститори, за да реанимират концерна. И наистина през 1999 г. собственикът на Нюз Корпорейшън (News Corporation) Рупърт Мърдок купи за 1.5 млрд. щ. долара 22% от акциите на най-губещото предприятие на Лео - платения телевизионен канал Премиере. Освен това му осигури и делови връзки с Джей Пи Морган (J.P. Morgan) и с Лемън Брадърс (Lehman Brothers). Кредитният рейтинг на КирхГрупе скочи и сред германските банки. Но най-важното е - писаха тогава германските вестници, че Мърдок сподели с Кирх богатия си опит в създаването на рентабилна платена телевизия.Злополучният ученикЗа характера на съветите, дадени на медийния цар от колегата му, може да се съди по политиката на КирхГрупе през 2001 г., когато Лео заплаши телевизионните зрители със световен монопол върху излъчването на спортни предавания. Той хвърли всичките си свежи пари и кредити, за да завладее правата върху предаването на спортните състезания с най-висок рейтинг - автомобилните кръгове от Формула-1 и футболните шампионати на ФИФА. За 1.3 млрд. долара той придоби 58% от акциите на холдинга СЛЕК (SLEC), който контролира излъчването и маркетинга на Формула-та до края на 2099 година. Още 16% Кирх държи чрез компанията Спийд (Speed), която управлява заедно с Хаф. Освен това медийният магнат се задължи да изплаща на ФИФА за изключителните права върху излъчването на футболните шампионати минимум 600 млн. долара за всеки кръг. Кирх вече плати за два световни шампионата 2.6 млрд. долара плюс 1.4 млрд. щ. долара за германския шампионат.След това обаче прекалено алчният ученик на Мърдок обяви, че Формула-1 вече ще се излъчва само по платени канали, а за предаването на футболните шампионати поиска от всяка национална телевизия по 212 млн. долара. До този момент те плащаха 10-15 пъти по-евтино за подобни транслации. Повечето канали не бяха в състояние да купят картина от Лео на тази цена. Актът бе твърде шокиращ. На собственика на КирхГрупе бе дадено да разбере, че се опитва да налага прекалено много. Собствениците на конюшните на Формулата - така наричат най-големите автомобилни производители - заплашиха Кирх, че ако продължава да лишава зрителите от възможността да гледат ралитата, а спонсорите - да показват рекламите си, ще създадат алтернативна Формула, в която ще се прехвърлят всички по-известни отбори. Магнатът се съгласи да предава Формула-1 по безплатни канали, но не се отказа от монополните си цени.Сътресенията по трасетоТова, което сега се случва с КирхГрупе, твърде много прилича на съгласувана и добре организирана акция за унищожаването на холдинга. Срещу Кирх се опълчиха едновременно всички кредитори и инвеститори, които започнаха да се надпреварват да си искат парите. Възможно е инициатори на това преследване да са собствениците на конюшните на Формулата, които разчитат да откупят от Кирх пакета на СЛЕК чрез бившия му собственик Барни Екълстоун. Самият Екълстоун вече предложи за акциите 800 млн. евро, без да крие, че ги е получил от Даймлер Крайслер и Фиат. Другият заподозрян в организирането на кампанията против Кирх е Рупърт Мърдок, който може просто да отнеме телевизионните права за Формула-1 от Кирх срещу неуредени дългове.Медийния цар бе атакуван първо от неговия заклет приятел и партньор, издателя Аксел Шпрингер. В края на 2001 г. той обяви, че концернът Шпрингер понася загуби от съвместното им предприятие с Кирх ЗАТ1/ПроЗийбен Медиа (SAT1/ProSieben Media). Затова КирхГрупе била длъжна да купи 11.5% акции от него за 700 млн. долара. Това изявление прозвуча доста странно, тъй като в края на 90-те години Шпрингер се бори на живот и смърт с Кирх за същите тези акции. Последният, който се включи в преследването на Кирх през януари 2002 г., бе неговият верен ученик Томас Хаф, който заяви, че понася загуби заради участието си в СЛЕК. Лео по принцип няма нищо против да изкупи акциите на своите партньори в съвместните компании, но планираше да го направи по-късно, когато монополът върху футболните и състезателните предавания започне да му носи доходи. Има и някои препятствия - например той не би могъл да се разплати с Шпрингер, тъй като акциите му са заложени в Дойче Банк. А когато Кирх се обърна за помощ към своя спасител Мърдок, той неочаквано отговори, че КирхГрупе повече няма да получи и цент от него. Нещо повече, той се зарече, че през октомври тази година, веднага щом изтече срокът на инвестиционния му договор с Кирх, ще се оттегли от Премиере. И освен това ще си поиска вложените по-рано 1.5 млрд. щ. долара. Отчаяните опити на телевизионния магнат да получи пари чрез борсата също завършиха с провал. Кирх се готвеше да слее КирхГрупе с телевизионния холдинг ЗАТ1/ПроЗийбен, чиито акции се котират добре, но шефовете на телевизионния канал му отказаха категорично. В резултат акциите на групата на Кирх поевтиняха с 20 процента.Германските банкери също напомниха на Кирх, че до края на април е длъжен да им плати за обслужването на неговия шестмилиарден заем за последните няколко години. Дрезднер Банк поиска 460 млн. евро, а Байрише Ландесбанк - 2.2 млрд. евро. И задокеанските инвеститори се готвят да се изтеглят от фирмите на Кирх, оправдавайки се с големите си загуби от банкрута на щатския енергиен гигант Енрон.Днес Лео Кирх е в пълна обсада, но продължава уверено да опровергава слуховете за възможната продажба на активите на КирхГрупе, заявявайки, че знае кой и защо ги разпространява. И наистина не бе съобщено официално, че се подготвя продажба на акциите на СЛЕК, за това информира Файненшъл Таймс, позовавайки на аномимен източник от ръководството на компанията. А германската информационна агенция ДеПеА (DPA), цитирайки източници от ведомството на федералния канцлер, заяви, че във връзка с голямото значение на концерна на Кирх за държавата властите ще се заемат с неговото преструктуриране. То щяло да се осъществява чрез държавни интервенции, т.е. чрез кредити от банки, контролирани от властите.Възможно е германските власти да решат КирхеГрупе да съществува само като полудържавен монопол. Не е изключено и самият Кирх да пуска тези слухове, за да отсрочи смъртта си. Във всички случаи обаче 2002 г. ще бъде време на големи промени за германския медиен бранш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във