Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАЛЕЗЪТ НА АВАНТЮРИСТА

ИСТОРИЯТА НА САЙМЪН МАН ЩЕ ЗАСЕНЧИ ВСЕКИ ШПИОНСКИ ТРИЛЪРИнчмери се нарича едно вече порутено имение, кацнало на брега на рекичката Болийо в графство Хемпшър. Днес двайсетината акра прилежащи пасища са пусти, но преди половин век върху тях са тренирали полските парашутисти за десанта в Нормандия. Когато при една буря преди няколко години старият бор в двора рухнал, в корубата му открили над хиляда куршума, останали от упражненията на поляците. За човек, търсещ необичайното в живота, мястото изглежда просто неустоимо. Затова и Саймън Ман го купил през 1997 година. Сега тамошните ливади са потънали в цвят, но Ман може само да си представя мирния хемпшърски пейзаж. От 7 март 2004-а негов дом е бетонена кутийка с размери 3 на 1.5 метра в затвора Чикуруби - най-зловещото място в зимбабвийската столица Хараре. Всъщност дом едва ли е най-подходящата дума за килия, където те измъчват, обиждат, бият, държат в постоянна тъмнина и глад. Обвинението срещу Ман е, че е планирал да свали законното правителство на Екваториална Гвинея, като нахлуе с наемнически части в столицата Малабо и отвлече или убие президента. А първостепенната задача на адвокатите му днес е да спрат иска за екстрадиция на затворника в Екваториална Гвинея. Каквито и да са условията в килиите в Хараре, те ще изглеждат като детски лагер в сравнение с централния затвор в Малабо. Историята на Саймън Ман би могла да засрами всеки автор на шпионски трилъри. В нея са замесени диктатор с канибалски наклонности, неговият син плейбой и още куп опасни роднини. Има и неразработени петролни залежи, обещаващи милиони на онзи, който пръв успее да се добере до тях. Участват още политик в изгнание и милиардер от артистичните квартали на Лондон, пълен самолет с наемни войници и един таен склад за оръжие в Хараре. В сърцето на цялата тази история, разбира се, е Саймън Ман. Начинът, по който цялата завера се обърква и накрая праща този необикновен англичанин зад решетките, прекрасно илюстрира промените на Черния континент. В Африка на ХХI век белите авантюристи вече не са познатите от миналото властелини. Нещо, за което и самият Ман би трябвало да се досети. По-голяма част от живота на 51-годишния мъж е преминала в разузнаването, специалните части и най-потайните наемнически сили на планетата. Саймън е син на бивш капитан на Англия по крикет, забогатял в пивоварния бизнес. Завършва Итън и Сандхърст, след което постъпва в Шотландската гвардия - едно от най-елитните подразделения в британската армия. Но това не го задоволява - Ман иска да бъде разузнавач. Накрая попада като взводен командир в специалните части, със специалност антитерористични операции. Служи в Кипър, ФРГ, Норвегия, Канада, Никарагуа и Северна Ирландия. Междувременно поддържа старателно членството си в Уайтс, най-стария и престижен лондонски клуб, сборно място на всички едри аристократи. И изведнъж сам слага край на изгражданата толкова старателно кариера - през 1981 г. напуска армията. Според мен Саймън искаше нови предизвикателства - споделя негов бивш колега. - На някои хора армейският живот постепенно започва да им досажда. Този стремеж към приключения в крайна сметка довежда Ман до затворническата килия. Сега той е принуден да продаде автомобила и лодката си, за да плаща хонорара на адвокатите, както и безбожно скъпата храна, паста за зъби и тоалетна хартия в затвора. Жена му Аманда с право се бои, че ще се наложи да пожертва и къщата в Хемпшър. Да се проследи пътят на Саймън Ман се оказва тежка задача, защото дори и най-близките му са били старателно държани на сянка. Знам точно толкова, колкото и вие - уверява вторият му баща Морис, пенсиониран счетоводител. - Новината, че е обвиняем за преврат в Африка, за мен бе истински шок. И все пак от отделните късчета информация може да се сглоби портретът на един сложно устроен човек, наполовина авантюрист, наполовина бизнесмен, който успява да превърне всеки африкански конфликт в златна мина за себе си. Чак до момента, в който отива твърде далеч. Ако зимбабвийският съд го признае за виновен по обвиненията в незаконен трафик на оръжие и нарушаване на обществения ред, Ман ще излезе на свобода за 75-ия си рожден ден. Ако бъде екстрадиран в Екваториална Гвинея, англичанинът няма да доживее дори до 52-ия. Само преди месец един от наемниците му, който не извади късмета да бъде арестуван в Хараре, умря от малария в затвора в Малабо. Поне така съобщиха властите, а според местната преса човекът просто не издържал на постоянните побоища. Всъщност цивилната кариера на Саймън Ман започнала сравнително кротко - в средата на 80-те той продавал компютърен софтуер. Постепенно обаче се пренасочил към охранителния бизнес, като предлагал ескорт на арабски бизнесмени във Великобритания. През 1990-а се наложило за кратко отново да облече униформата - прекарал първата Война в залива в Рияд под командването на сър Питър де ла Билиър. Тези няколко месеца под стария флаг му дали идеята за следващия му бизнес - наемническа част на име Екзекютив Ауткъмс (Executive Outcomes), която основал в съдружие със скандалноизвестния предприемач Тони Бъкингъм. Двамата направили много солидно състояние от охраната на петролните кладенци в Ангола по време на гражданската война. През 1995-а, когато бизнесът се разраснал, Ман създал нов клон на компанията, наречен Сандлайн Интернешънъл (Sandline International). Заедно с бившия си колега от войската - полковник Тим Спайсър, Саймън се заел да превозва оръжие за бунтовниците в Сиера Леоне, заобикаляйки ембаргото на ООН. Спайсър е бил полевият командир, а Ман - човекът с костюма и черното куфарче, обяснява американският експерт по Западна Африка Уил Рино. Щом печалбите от операцията надхвърлили 10 млн. щ. долара, Саймън решил да намали малко скоростта. Точно тогава купил и Инчмери, някогашната резиденция на семейство Ротшилд. После дал временно къщата под наем и се върнал да живее в ЮАР. Вече с три деца от двата си предишни брака, Саймън се оженил за южноафриканката Аманда и тя му родила още трима синове. Семейството купило за 400 хил. долара уютна къщичка в Констанция, предпочитаното от британците предградие на Кейптаун. Ман ходел за риба, колекционирал скулптури и давал приятни градински увеселения за малка групичка приятели. Според съседите двамата съпрузи изглеждали много щастливи. Никой обаче не знаел какъв е източникът на доходите на Саймън. Той беше страшно затворен и потаен човек, казва съученикът му Рупърт Раг, който днес също живее в Кейптаун. Все пак Ман не ще да е бил чак толкова затворен. През 2002-ра например той охотно се съгласил да изиграе ролята на Дерек Уилфорд, касапина от Лондондери, в една телевизионна постановка на прочутата Кървава неделя. В интервю за Обзървър споделя, че го правел, за да защити авторитета на армията и същевременно да спомогне за мирния процес в Северна Ирландия. Режисьорът Пол Грийнграс и досега твърди, че Ман е един от най-интересните, интелигентни и смели хора, които е срещал: Той е човеколюбец и същевременно авантюрист. Класически английски тип, романтик, прекрасен събеседник. Донякъде последвалите събития оправдават тази оценка - само един романтик би могъл да не усети кога нещата отиват на зле. Макар че в интерес на истината мотивите на Ман в гвинейската кампания никак не са романтични. Твърди се, че той просто е имал отчаяна нужда от парите. Каквото и да го е подтикнало към авантюрата, за Саймън тя се оказала провалът на живота му. Екваториална Гвинея е малка, маларична страна в Западна Африка. Управлява я Теодоро Обианг Гуема Мбасого, един от последните оцелели тирани на Черния континент, който си пълни джобовете от петролните находища в гвинейските териториални води. Мбасого искал да остави властта на сина си Теодорин, плейбой и скандалджия, докато влиятелните му роднини настръхвали от тази перспектива. Впрочем не само те - президентският син предизвиквал ужас и у опозицията в изгнание. Неин лидер е Северо Мото Нса, човекът, обвинил Мбасого, че се хранел с човешки тестикули. Северо Мото бил много близък приятел на Ели Калил, милиардер от лондонския квартал Челси, който проявявал жив интерес към петролните залежи на Екваториална Гвинея. Именно този тандем застанал зад заговора, целящ свалянето на президента в Малабо. Първата част от плана била задействана още преди година - Ник дю Тоа, бивш южноафрикански наемник, пристигнал в Гвинея и завързал контакти с важни хора в управляващите кръгове. В действителност се опитал да привлече за каузата командирите на армията и мароканските телохранители на президента, така че те да пуснат безпрепятствено наемническите части в страната. С втората фаза на операцията се заел бившия командир на Дю Тоа в Икзекютив Ауткъмс - т.е. самият Ман. Говори се, че Калил и Мото му предложили 5 млн. долара на тайна среща миналата есен. През следващите месеци Ман наел общо 66 души, ветерани от войните в Ангола и Намибия. Те се подготвяли за инвазията в една затънтена ферма край Йоханесбург. Планът предвиждал в Зимбабве да вземат със себе си автомати АК-47, гранати и 30 000 куршума, след което да отлетят за Екваториална Гвинея. В 7.30 часа сутринта на 7 март самолетът Боинг 727, нает от фирмата на Ман Лого Лоджистикс, бил задържан при междинното кацане в Хараре. Самият англичанин бил арестуван още два дни преди това. Няколко часа по-късно пък в Малабо тайната полиция прибрала Дю Тоа и още 14 негови помощници. Самият Ман твърди, че водел хората си за охрана на диамантените мини в Конго, което обяснявало и защо е дал 190 хил. долара подкуп за доставката на оръжията. Цялата работа е откровена постановка, уверява адвокатът му Алвин Грибноу. Само че неотдавна един южноафрикански вестник се добра до самопризнания, писани с ръката на Ман, в които се описва планираният преврат. Грибноу смята, че тези самопризнания нямат правна стойност. А самият Ман при редките си срещи с журналисти повтаря едни и същи четири думи: Нямам нищо за казване. Онези, които вярват в неговата невинност, подкрепят убежденията си и с някои аномалии в сценария. Доста от арестуваните например са над 60-годишни и далеч не в идеално физическо състояние. Мнозина сред тях имат добра работа, солидни доходи и не се нуждаят от допълнителни средства. Пък и планът на полета включвал като последна спирка не Гвинея, а Бурунди. Но за обвинението всичко това не говори за невинност, а за прибързаност и некомпетентност. Аматьорско начинание, която е било обречено на неуспех, защото нивото му на секретност е направо комично - коментира един бивш колега на Ман. - На практика всички са знаели какво става, дори хора, нямащи нищо общо със заговора. Една от версиите гласи, че агенти на южноафриканското разузнаване успели да се инфилтрират в групата и предупредили отрано Хараре и Малабо. Според друга при покупката на оръжията Ман прескочил големите клечки в подземния свят на Хараре и в отговор те саботирали операцията му. Няма значение каква е истината. Фактът е, че при цялата си отраканост Саймън Ман не е успял да прецени новите реалности в Африка. Бедните идиоти, те въобще не са се поинтересували какво се случва напоследък по онези места - подчертава американският експерт Уил Рино. - Сега африканските страни са несравнимо по-силни, отколкото преди двайсетина години, а са постигнали и добро междудържавно сътрудничество. На практика тази история с псевдопреврата бележи края на една цяла епоха в историята на континента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във