Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАКОНЪТ ЗА КИНОТО - САПУНЕН СЕРИАЛ С ПРОДЪЛЖЕНИЯ

Проектозаконите за паметниците на културата и киното вече трета година вървят ръка за ръка в своите неволи. Отвори ли се дума за първия, неизбежно следва медиен шум и около втория. Обединява ги общата негативна оценка на едни или други експерти, както и общото им място на последното стъпало на законодателната дейност в Народното събрание. Но двата законопроекта имат и съществени различия, произтичащи от тяхната специфика, присъствието или отсъствието на държавата като интерес и възможностите за далавера, нека си го кажем в очите.Привидно кинодейците могат да разчитат на солидно лоби в парламента и Комисията му по култура поради присъствието на приличен брой депутати актьори. Това обаче е сладка илюзия! За разлика от проектозакона на паметниците на културата, който драстично се ориентира към частния и корпоративния капитал, киното ни може да разчита само и единствено на средства от бюджета. Частникът няма никакъв личен интерес от филмопроизводство, а разпространителските фирми, както и в другите сфери на културата, предпочитат изкушенията на импортния продукт. Това определя и известното предимство на единия проектозакон, получил вече одобрението на Министерския съвет, пред другия, който чака разглеждане в кабинета. При подобен подход не можем да пренебрегнем силния натиск на отделни мощни групировки, които в аванс са си разпределили териториите с паметници на културата и само очакват законово основание за активизиране на дейността по разкопаване, откриване и... бърз износ на археологически ценности. Зад кинодейците, уви, стоят само собствените им аргументи и едно по-високо, наистина държавническо разбиране за ролята на киноизкуството в живота на една страна. Което за нашите политици е слаб аргумент!От 1991 г. до днес са проиграни четири варианта на проектозакон за киното. Последният бе през пролетта на 2001 г., когато след дълго пазарене финансовото министерство склони на гаранции за пет игрални филма, десет пълнометражни документални произведения и 120-минутна анимационна продукция годишно. Тогава Съюзът на филмовите дейци бе в еуфорично настроение и не пожела да си даде сметка, че не достига технологично време за влизането на проектозакона в Народното събрание. А предстояха и парламентарни избори, които ОДС загуби.Сега картината е различна. Неизкушените от политическите игри кинодейци вече са по-предпазливи и сдържани, по-делови в предварителните разговори, по-малко оптимисти. Те пак не харесват законопроекта (с основание!), но този път са по-склонни да отлагат по-нататъшния му ход, надявайки се аргументите им да бъдат чути, а колегите им депутати да ги доведат до повече народни избраници. По думите на Михаил Мелтев, втори мандат председател на Съюза на филмовите дейци, пет възлови проблема очакват вярното решаване и именно от тях зависиразвитието на киноиндустрията в България. Това са гарантираната минимална бюджетна субсидия, база данни за българския филмов пазар (която може да пресече спекулациите и пазарните манипулации), справедлива квота за българското и европейското кино на пазара у нас, определяне на диференцирана и дори нулева данъчна ставка за аудиовизуалната индустрия и възможност за прехвърляне на приходните на агенцията за кино от една финансова година в друга. При изпълнението на тези искания, убедени са кинодейците, е възможно постигането на компромис в договарянето с финансовото министерство. Но проблемът има и друга страна. Ако филмовите творци този път са склонни да изчакат и да се преборят за по-приемливи законови постановки, то Министерството на културата бърза, за да изпълни предварително зададената от управляващото мнозинство законодателна програма. В това министерство, както е известно, отдавна козируват само на партийните решения и пет пари не дават за реалните нужди и проблеми на българската култура. Което най-добре личи от списъчния състав на неговото ръководство - единствено заместник-министърът Бисера Йосифова е в час, но тя изпълнява друга програма.И все пак кинаджиите имат известна отсрочка, защото сега на дневен ред е проектозаконът за паметниците на културата. В него, както нелитературно се изразихме, има далавера. Точно тази отсрочка кинодейците би трябвало да оползотворят максимално делово, като попътно решат и проблема с разделенията в гилдията, от една страна, и между гилдията и разпространителските фирми - от друга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във