Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАКОНЪТ - БОЙНАТА НИШКА НА ПАЯКА

В доклада на Министерството на културата до Съвета на Европа от 1997 г., одобрен от тогавашния министър Иван Маразов, са посочени любопитни факти за финансирането на паметниците на културата у нас. Ето някои от тях:За периода 1969-1988 г. са извършени консервационно-реставрационни дейности на обща стойност 300 млн. щ. долара по около десет хиляди паметника на културата. Дейността по опазване достига своята кулминация през 1980-1981 г. във връзка с 1300-годишнината на българската държава. Само през 1981 г. са вложени 29 млн. щ. долара. За сравнение ще добавим, че бюджетните средства за 2002 г. за всички паметници са около 250 хил. щ. долара, т.е. по 5 щ. долара средно на паметник.През 1992 г. е получена техническа помощ и материали на стойност 40 хил. щ. долара за консервация на църквата Св. Стефан в Несебър и 50 хил. щ. долара за проучване и укрепване срещу ерозията на Мадарския конник. През 1994 г. са предоставени 14 256 щ. долара, а през 1996 г. - 50 320 щ. долара за текущи консервационно-реставрационни работи по Княжевския дворец в София (сега Национална художествена галерия и Етнографски музей). Български проекти за финансова помощ са кандидатствали по програмата ФАР и Рафаел. През 1994 и 1995 г. Европейската комисия е отпуснала помощ за консервационно-реставрационни работи по Княжеския дворец в София и археологическия паметник църквата Св. Йоан Кръстител в Кърджали. През 1996 г. чрез фондация Уърлд монюмънтс фонд (САЩ) са отпуснати 20 хил. щ. долара за Скалните църкви в Иваново, включени заедно с Мадарския конник в списъка на най-застрашените световни паметници.И т.н.Всички тези пари са потънали като вода в пустинята - резултатите са пред очите на всеки българин. Сега фондацията Месершмит финансира частичния ремонт на Княжевския дворец със 150 хил. евро, но контролът вече е засилен. И ще се засилва!През първата половина на юли Министерският съвет върна проектозакона за паметниците на културата за доработване и внасяне на някакъв що-годе ред в първоначалния му вариант. Прие го месец по-късно (22 август) и той пое пътя към Комисията по културата при Народното събрание. Оттам насетне следва внасяне в пленарната зала и гласуването му на две четения. Под повърхността на обществената видимост останаха две трайни и противоположни тенденции, белязали цялото лято на годината. От едната страна застанаха неправителствените организации в сектора, консолидирани около негативната оценка за проекта. Мнението им е официално депозирано в Министерството на културата и Министерския съвет, но никак не повлия върху изработването на документа. От другата страна се ширна хитро насочваната тема за иманярството, масово подхваната от всички медии и перфектен пример на т.нар. черен пиар за отклоняване на вниманието! Думата на експертите, естествено, не се чу. Поради което аудиторията не разбра, че т.нар. иманяри са само обикновени копачи, мизерно заплатени и поели голям риск. Посредниците и особено босовете на нелегалния износ и колекционерите - същинските иманяри! - така и останаха в сянката.Първият основен проблем, надсмиващ ни се от страниците на проектозакона, е свързан с музейните експозиции, т.е. с паметниците, които вече са получили статус на ценности. Предлага се фондовете да бъдат разделени на три: основен, обменен и образователен. Обменният фонд е евфемизъм и означава, че музеите ще могат да продават част от експонатите си. В него могат да попаднат предмети и произведения, от които конкретният музей или галерия притежават повече екземпляри. Разпределението на тези фондове е поверено на директорите, които както добре знаем, са избираеми и силно зависими от политическия натиск. Сещате ли се колко широко са отворени вратите между основния и обменния фонд и колко интензивно движение може да се осъществи в една посока?Вторият проблем е свързан с отдаването на концесия за по три години на всички паметници извън списъка на световните, защитени от ЮНЕСКО. В правната литература, която съпровожда Закона за концесиите (1995), и в измененията му (1997) наистина съществува възможността за разширяване на концесиите по посока на културните територии. Но в своя Коментар и практика по Закона за концесиите (2002) М. Кунева посочва, че обичайната понякога практика днес трудно може да бъде споделена и реализирана от български физически и юридически лица както поради липса на мотивация, така и на значителен финансов ресурс. Въпреки всичко паметниците на културата могат да се отдават на концесия при ясно определени критерии за избор на концесионера и ангажименти, установени със закон. Законът е на път към парламента, само че, ангажиментите са само половинчато фиксирани, а отговорностите на надзорника почти отсъстват. Така не е изключено концесията да се превърне в законова защита на иманярството, при което ще отпадне посредническото звено и концесионерът ще може да се договаря и да плаща директно на изкопчията. Дори вече има сигнали за закупуване на терени, върху които специалистите наемници са насочили вниманието на бизнесмени и колекционери и от които се очакват добре археологически резултати. Третият проблем е свързан с легализирането на частните колекции. Това означава признаване на действащия и в момента черен пазар, чрез който съставени голям брой от съществуващите сбирки. Но това не е най-сериозният недостатък на проектозакона. По-страшното е, че се дава възможност за търгуване с тези колекции. Краун ейджънс също иска яснота по въпроса за разрешения и забранения внос и особено износ при липса на рамка и правила на вътрешния пазар. И въобще темата за вътрешния, регламентиран, добре структуриран, според цивилизованата практика, пазар на изкуството е най-слабият пункт в проектодокумента. Нещо повече - държавата дори е изпратена на втори и трети план, макар че само от вътрешния пазар тя може да реализира някакви постъпления.Пълен е хаосът и при регламентирането на участието на различните видове собственост - държавна, общинска, корпоративна, църковна, частна, при което раздираната от противоречия Българска православна църква е почти изключена. При това да не забравяме, че точно тя е създател, някогашен и днешен собственик и морален носител на най-ценното от българското културно наследство от Средновековието към съвременността. Един пример - в полския закон, който е само от три-четири страници, участието на държавата при опазването и поддържането на културните паметници (недвижимите) е строго определено, независимо от вида на собствеността: по 33% ангажимент на държавата, общината и частното или друго лице. Нашият проектозакон, десет пъти по-обемен от полския, натоварва с ангажименти общинския бюджет, задоволявайки се само с данъците за притежавания паметник на културата, каквито досега липсваха.И за последно: в законопроекта дори и само като понятия няма никакво място за търговските художествени галерии, за антиквариатите, за нематериалните ценности, които са обект на особено внимание от страна на ЮНЕСКО и на всеки две години се попълват с нови забележителности на световната култура.От цялата тази история засега печалбата е само една - неправителствените организации, специалистите на свободна практика и голяма част от музейните работници се обединяват около истинската защита на културните ценности. Един стар български писател някога бе казал, че умните хора се съюзяват за защита на обща кауза, докато глупавите се боричкат помежду си. Сагата продължава!За 125-годишнината на Руско-турската война връх Шипка може да осъмне концесиониран от някой състоятелен българин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във