Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАКОН ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО ИЛИ ЗА ПОСРЕДНИКА

Голямата зала на БТА събра на 18 април поне две дузини медийни личности, които вече по инерция наричаме интелектуалци. Министърът на културата и туризма Нина Чилова се яви инициатор и посредник при обсъждането на проектозакона за меценатството, предлаган от Новото време и група негови съмишленици. С което изрази готовността на своето министерство да сътрудничи в този така невралгичен сектор на културния ни живот. С това нейната задача се изчерпа. Проектът беше внесен в деловодството на Народното събрание на 19 октомври миналата година, а на първо четене мина на 23 ноември 2004-а. Още тогава той предизвика сериозни вълнения в културните среди - основно заради множеството пропуски и недомислия при формулирането на предложенията. Сега част от тези слабости са избегнати, а доста от препоръките са включени добросъвестно. Текстът обаче отново гъмжи от анахронизми и липсата на цели сектори от културния живот в страната.На сбирката в БТА впечатли присъствието на множество настоящи и бивши администратори на държавни културни институти, както и на депутати от управляващото мнозинство. Първите в спокоен и добронамерен тон захванаха разходката по слабите места в проектозакона (доста на брой, за да бъдат изчерпани докрай). Началото сложи най-маститата медийна фигура - директорът на НИМ Божидар Димитров, който напълно основателно атакува чл.3. В него се формулира понятието произведение на културата като създадено от лице с българско гражданство. С типичния си хумор Димитров вметна, че това ограничение изключва всички творци до 1947 година, които са поданици на Н.В., а не граждани. Друг мастит корифей, който покрива медийната представа за несъмнен авторитет - Светлин Русев, отряза категорично: това е законопроект за посредника, а не за мецената. И прибави отсъствието в чл.42 (за съхранението на произведенията на културата) на всички музеи и галерии, чието културно пространство сякаш не съществува. Светлин Русев засегна и лично интересуващата го тема за колекционера, който всъщност е и меценат. Фигурата и дейността му отсъстват от предложения проект.В един момент заместник-председателят на Новото време Юлияна Дончева се нагърби с нелеката задача да отговаря на някои от репликите. С напредване на разговора и набъбването на слабостите, посочвани от различни представители на културните среди, се оформи убеждението й, че документът ще бъде допълван и коригиран в крачка. Подтикван към промени от нуждите на живота и практиката. На което директорът на Театъра на армията Митко Тодоров не издържа и подхвърли, че имаме вече доста недоносени закони, за да прибавяме към тях още един. И че е дошло времето да се изработи истински умен закон, който да отговори на изпитанията на времето за по-продължителен срок. Друг представител на театралната гилдия - директорът на Сатиричния театър Рашко Младенов, справедливо забеляза, че на дебата не присъства най-важната половина, включена в проектозакона - меценатите. Кои са те? Какъв е статутът им? Какви ще бъдат облекченията, които в проекта са формулирани само най-общо? Разговорът обаче постепенно преля към структурата и функциите на новосъздадена Държавна комисия и обществения съвет към нея. Ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев се противопостави срещу формирането на подобен съвет, който освен всичко друго е доброволен и ограничен от забраната да ползва меценатския ресурс, както и да лобира за свои близки и роднини. Семерджиев изрази и опасението, че държавата може да си намери многобройни поводи да абдикира от задълженията си към културата, прехвърляйки ги към меценатския институт.Разговорите продължиха все в същия дух с любезност и израз на лицата, подходящи за рафинираните професионални играчи на покер. По някое време говорителката на групата вносители Юлияна Дончева плахо подхвърли, че срещата има за цел да легитимира философията на закона, а не неговите постановки и детайли. Това, каза тя, ще стане между първото и второто четене, когато още по-прецизно ще се изградят връзките и препратките към другите, съществуващи вече нормативи с отношение към материята. Но в залата остана усещането, че ако този проект се превърне в закон, то много скоро практиката и динамичните промени по пътя ни към ЕС ще наложат преправяне и кърпеж. Защо тогава е цялото това бързане? Отговорът на този въпрос се отлага най-вероятно за следващия парламент, когато разположението на силите ще е друго.

Facebook logo
Бъдете с нас и във