Банкеръ Weekly

Съдби

Задължително четиво

Западната цивилизацияПроф. Норман Дейвис (род. през 1939 г.) е известен британски историк, бивш преподавател в Оксфордския университет, вече пенсионер. Автор е на редица нашумели трудове, сред които главно място заема монументалната История на Европа (Europe. A History, Oxford University Press 1996). Публикуването на тази обемиста книга е посрещнато като истинска сензация от най-влиятелните британски и американски вестници и списания, сред които Индипендънт, Уолтстрийт джърнъл, Иконъмист, Дейли телеграф и др. Според Таймс например, историята на Европа от Норман Дейвис е импониращ труд, за който критиците бяха категорични: тази книга е просто задължително четиво.Това понятие е конгломерат от умозрителни конструкции и перверзни упражнения, зад които прозира личното презрение на западния елит към Изтока, твърди британски историк.Както е известно, в последните години българските политици хвърлят много усилия за приобщаването ни към т.нар. западна цивилизация. А щом това е така, всеки от нас е длъжен да си зададе въпроса накъде всъщност сме тръгнали.И така: какво по-точно представлява западната цивилизация, която непрекъснато ни показват като светъл пример? Ето какво пише за превъплъщенията на това понятие през вековете известният британски историк Норман Дейвис.През VII в. и след него, отбелязва в книгата си История на Европа оксфордският професор, за западна цивилизация се смята целият християнски свят. След разрива между православието и Рим през 1054 г. обаче западната цивилизация се свива до рамките на католицизма.Още по-ограничен обхват й придава протестантството от XVI в. нататък, като я свежда най-вече до страни като Англия, Холандия и Прусия, изключвайки дори владенията на австрийско-испанските Хабсбурги, които заемат по-голямата част от Западна и Централна Европа.Френският вариант на западната цивилизация излиза на преден план през XVII-XVIII век. Негова основна плънка са идеите на Просвещението и по-късно на Френската революция, които оказват влияние и в редица източноевропейски страни, включително в Русия или Сърбия.Империалистическият вариант на понятието западна цивилизация, който процъфтява докъм 1914 г., изхожда от нарцисизма на имперските раси, които смятат, че сам Господ Бог ги е удостоил с правото да се разпореждат със света - поради тяхната висша култура и държавно устройство, както и от мнимите висоти на тяхното обществено и стопанско развитие. Според Дейвис, самозваните лидери тук са Англия, Франция и Германия, докато на колониални империи като Португалия и Холандия се отрежда второстепенна роля. От този цивилизационен кръг са напълно изключени Австрийската и Руската империя, както и всички по-малки европейски държави.Западните марксисти пък възприемат тезата, че макар империалистическите страни от индустриална Европа да са по-развити от останалия свят, на тях им предстои бърз упадък, който ще ги доведе до епохата на революциите.Първият немски опит да прокара свой вариант на западната цивилизация е Първата световна война. Той се основава на концепцията за господството на Германия в Централна Европа, за военния крах на Франция и Русия и за величието на Германия, Англия и САЩ. На тези немски блянове, продължава проф. Дейвис, британският и американският империализъм противопоставят своя още по-расистки вариант WASP (абревиатура от израза Бял, англосаксонец, протестант). Според англичаните и американците, западната цивилизация е равнозначна на собствената им уредба и ориентация: на протестантската традиция, на парламентаризма, правовата държава (макар че и трите компонента са присъщи и за ред други европейски страни, включително за по-голямата част от Германия), господството на английския език и борбата срещу немската хемегония в Европа.Вторият немски вариант, този на фашизма, съживява някои от елементите на първия вариант, като същевременно внася и някои освежителни струи. Така старите им геополитически идеи и милитаризъм се обогатяват с изобретения от английското Кралско историческо дружество арийски расизъм, с великонемския шовинизъм, с възкресената от небитието древногерманска езическа митология и антиболшевизма.След Втората световна война постепенно се формира и новият американски вариант на понятието, който включва и западноевропейските съюзници на САЩ, подражаващи на щатските идеали за демокрацията и капитализма. Понастоящем тази доктрина се разпространява с понамалени децибели - поне що се отнася до арийското превъзходство на WASP (поради силните позиции на евреите в икономиката, политиката и културата на Запада). Освен това, отбелязва проф. Дейвис, в списъка на богоизбраните се включват и такива западни държави като Япония, Южна Корея, Филипините, Южна Африка, Израел и дори Египет и Саудитска Арабия (???).Същият американски вариант има и своя западноевропейски подвариант. Той възниква през 40-те години на XX в. във връзка със създаването на (западно)европейската общност. Неговите стожери са Желязната завеса, сдобряването на Франция и Германия, загубата на колониите, високият жизнен стандарт в Европейската икономическа общност и стремежът да се ограничат американо-английските влияния. Този подвариант често черпи вдъхновение от... средновековната империя на Карл Велики, като същевременно цели изграждането на една федерална Европа, обслужваща най-вече държавите основателки.Проблемът обаче е, че всичко това е несъвместимо с апетитите на САЩ в Европа. Освен това, твърди Норман Дейвис, влизането на Обединеното кралство в Евросъюза, падането на Желязната завеса, плановете за създаване на по-широк политически и валутен съюз и перспективата за разширяване на общността на Изток доведоха до дълбока криза както при определянето на собствената й идентичност, така и на нейните цели.И заключава: От всички тия примери се налага изводът, че западната цивилизация е преди всичко един конгломерат от умозрителни конструкции, произвеждани с цел да пропагандират интересите на своите създатели. Западната цивилизация е продукт на сложни идеологически гимнастики, на безчетни напъни за самодефиниране, на перверзни упражнения в провеждането на културна пропаганда. Глашатаите на тази или онази концепция могат да й припишат почти всички възможни определения. Разтегливите географски граници могат да зависят от границите между религиите, от изискванията както на либерализма, така и на империализма, от неравномерния развой на модернизацията, от разделението, предизвикано от световните войни и революцията в Русия, а също от егоцентричните видения на френските философи, на прусашките историци или на британските и американските държавници и публицисти. А всеки от тях си има своите лични причини да се отнася с пренебрежение към Изтока или просто да го презира, констатира професор Дейвис.Ивелина АсьоваНОРМАН ДЕЙВИС ЗА ПЪРВЕНСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА И ДЪРЖАВНА САМОЛИЧНОСТВ своята История на Европа Норман Дейвис неведнъж споменава и България. Сред най-интересното в тази насока са разсъжденията му за възникването на европейските нации. Като взема за пример 1265-та, годината, в която е роден Данте, проф. Дейвис представя моментна снимка на състоянието на процесите на националната (national) и държавна консолидация на европейските народи.Според него, по онова време понятия като Англия, Франция, Италия, Германия, Испания, Холандия, Чехия, Унгария, Полша и т.н. са далеч от днешния им смисъл. В условията на тогавашната феодална раздробеност, изтъква британският историк, в подобни названия се влага понякога династически, понякога географски и всякакъв друг, но не и народностен смисъл. Към 1265 г. - отбелязва оксфордският учен - по-голямата част от Европа се характеризира с липсата на различими национални общности. Жителите на кралствата Кастилия и Арагона по никакъв начин не се чувстват испанци, френскоговорещата английска аристокрация няма обща култура с управлявания от нея германоезичен англосаксонски народ, Франция представлява смесица от най-различни съставки, които скоро ще се разпаднат, и т.н.През целия XIII в. (в Европа) изобщо не може да се говори за национални държави, констатира Дейвис. След което вече идва най-интересното. Ето какво казва той за България: Ако все пак се приеме, че по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи. Най-подходящите кандидати тук биха могли да бъдат Португалия или Дания, а на Балканите - Сърбия и България. През 80-те години на XII в. и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И - което е по-важно - и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси... Тази крачка, продължава Дейвис, им дава мощно оръжие в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, осигурява им политическа реклама, прави възможно създаването на национални институции. Това е крачка, която не успява да извърши нито една страна от християнския свят чак до епохата на Реформацията, т.е. до XVI век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във