Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАБРАВЕТЕ ЗА НАСА, КОСМОСЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА ЧАСТНИЦИТЕ

НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ СА НАЙ-НОВОТО ХОБИ НА АМЕРИКАНСКИТЕ МИЛИАРДЕРИНа 25 декември тази година, ако всичко върви добре, британският космически апарат Бийгъл 2 ще кацне на повърхността на Марс и ще започне да анализира почвата и пейзажа на Червената планета. Англичаните имат броени седмици аванс пред двата марсиански скитника на НАСА. Аванс само във времето, защото американският проект е значително по-мащабен, по-усъвършенстван и (съвсем естествено) по-скъп от този на британците. Големите оптимисти на Острова се надяват, че Бийгъл 2, наречен така в чест на кораба на Дарвин, ще успее да открие живот на Марс. Но дори да не го стори, самото изстрелване на този скромен кораб бележи началото на нова ера в космическите изследвания. Това е първият обществен проект в дълбините на пространството - предприятие, основано главно на частни субсидии. Позивната му е написана от рокгрупата Блър; на борда му има творби на Деймиън Хърст, един от лидерите на попарта. С две думи, Бийгъл се опитва да въведе изцяло нов стил. Вероятно в бъдеще космическите сонди ще са също толкова облепени с рекламни надписи, колкото са днес болидите от Формула 1. Ако човекът се върне на Луната, вместо национален флаг той ще носи логото на някоя голяма корпорация. Нищо чудно и първите космически заселници да живеят (и умират) под непрекъснатото наблюдение на камерите на толкова модните реални телевизии. Космосът отдавна е използван за търговски цели от телекомуникационните компании. Но най-привлекателните му страни - науката, човешките експедиции и изследването на планетите - досега бяха прерогатив на НАСА. Време е това да се промени. Самотните мечтатели с амбиции да покорят пространството не са ново явление. Но в последните години две неща се промениха дотолкова, че ни накараха да гледаме на тези хора сериозно. Първо, в списъка на ентусиастите започнаха да попадат доста богати хора. Джеф Безос, натрупал милиарди от Амазон, вече подбира най-талантливите космически инженери, които да му помогнат в проекта Блу Ориджин. Основателят на ПейПал (PayPal) Илън Мъск разработва със собствени средства нов тип ракети. Бившият съсобственик на Майкрософт Пол Алън финансира построяването на телескоп, който търси следи от извънземен разум. Режисьорът на Титаник Джеймс Камерън е между активистите на Дружеството за покоряване на Марс. И така нататък. И второ, трагедията с Колумбия изправи монополиста НАСА пред решителен избор - или да продължи с все по-скъпите и по-рисковани проекти, разчитащи на совалките, или да облекчи и собствената си работа, като отвори пътя за частните инициативи. Комисията, разследваща катастрофата, вече препоръча нови мерки за сигурност, които ще оскъпят работата на американската космическа агенция в пъти. Най-разумният подход е НАСА да признае, че совалката е надживяла времето си. В края на краищата тя бе проектирана още през 60-те и никой не подозираше, че американската космическа програма ще бъде зависима от нея цели три десетилетия.За отбелязване е, че совалката отдавна вече не предизвикваше и интереса на хората. Единствено катастрофите намираха място по първите страници на вестниците. Впрочем трагедията с Колумбия имаше още едно неприятно последствие - заради нея бе замразена цялата работа на Международната космическа станция (МКС). Най-скъпото съоръжение в историята на космонавтиката в момента е екипаж от едва трима души - нещо като домашни прислужници, чиято единствена функция е да поддържат станцията чиста и механизмите - работещи. Научните изследвания са прекратени без ясна индикация дали изобщо ще бъдат възобновени някога. Твърде възможно е МКС да остане в небето като паметник на лошото планиране, защото 50-те милиарда доларанеобходими за довършването й, няма откъде да се вземат. Денис Тито и Марк Шатълуърт похарчиха по около 20 млн. долара, за да прекарат по една седмица горе като първите космически туристи. Вероятно кандидатите биха били много повече, ако цената се намали. Но развитието на този бизнес зависи изцяло от създаването на орбитален самолет за многократно използване. Само така стойността на едно излитане може да бъде снижена до няколкостотин долара на килограм тегло, вместо сегашните 25 000. В НАСА ясно съзнават колко им е нужна подобна машина и неслучайно обявиха специална награда от 10 млн. долара за компанията, чийто апарат пръв успее да осъществи два успешни орбитални полета. Разбира се, реалната полза от тези полети става все по-малка с напредването на роботиката. Като учен аз лично не виждам особен смисъл в изпращането на хора в космоса. Но като човек съм също толкова запален ентусиаст да видя свой събрат на Марс, колкото бях някога, когато Нийл Армстронг стъпи на Луната.Следващите хора, които ще стигнат до спътника на Земята, почти сигурно ще са китайци. Само Китай има нужните ресурси, правителствена подкрепа и смелост, за да се върне към рисковете на програмата Аполо. Европейците и американците не са готови да се излагат на опасност. Совалката претърпя само две злополуки от общо 113 полета, но дори този риск от 2% се струва прекален на шефовете на НАСА. А опасностите в първия полет до Марс ще са значително по-големи. Лесно ще се намерят хора, които да рискуват живота си, но не и политици, които да рискуват стотици милиарди долари. Единствената надежда е финансирането на такива проекти да идва от частни консорциуми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във