Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАБРАВЕНИЯТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ

На фона на баталиите с Националния исторически музей и кресливата му реклама някак тихо и незабележимо бе отбелязана 110-годишнината на Археологическия институт с музей в София. И обществото, и по-голямата част от медиите просто забравиха, че този институт е майката на всички музеи и музейното дело в България!Съществуването му дължим на Константин Иречек, който още през 1881 г. лансира идеята за създаване на археологически музей, респектиран от богатото струпване на исторически пластове по нашите земи. През 1892 г. друг чешки учен, Вацлав Добруски, е назначен за пръв директор, комуто са предадени и първите фондове, съхранявани в Народната библиотека - 343 предмета и 2357 антични монети. От 1 януари 1893 г. Археологическият музей съществува като самостоятелен институт и е настанен в пригодената за целта Бююк джамия - най-голямата в София, строена през ХV век. При строежа на БНБ (1934-1939) архитектите Васильов и Цолов много елегантно вписват съществуващата сграда в новия ансамбъл, създавайки едно истинско архитектурно бижу.Първите експонати постъпват още през 1880 г.: златният венец, намерен през 1851 г., и две находки от могилата при с. Розовец, Пловдивско. Основният механизъм за попълване и обогатяване на музейните сбирки е било дарителството. Десетки и стотици българи от всички краища на страната носят и даряват откритията си, водени единствено от родолюбиви мотиви и съзнанието, че музеят е част от българската държавност. Постепенно започват да се обособяват отделни сбирки, които се превръщат в база за нароилите се производни на музея - Етнографския и Природонаучния музей, Националната художествена галерия, криптата на храма Св. Александър Невски, Националния институт за паметниците на културата и др. И Националният исторически музей е производен на Археологическия! През 1921 г. е създаден Научният институт по археология, обединен през 1947 г. с музея в рамките на БАН.Съвършено очевидно е, че нашите деди и бащи са имали по-силно развито чувство за държавност и опазване на историческото и културното наследство. Законът за старините от 1911 г. делегира огромни права на музея (опазване, контрол, провеждане на археологически разкопки), по-късно разпределени между специално възникнали ведомства, отличаващи се със своята безотговорност. Никак не е случайно това, че Археологическият институт с музей е инкубатор на такива големи учени като Андрей Протич, Кръстьо Митяев, Богдан Филов, Никола Мавродинов, Петър Мутафчиев, Иван Венедиков и др. Както не е случаен и фактът, че идеята за построяване на специална сграда за Археологическия музей витае отпреди обособяването му като самостоятелен институт. В средата на 80-те години на ХIХ век Министерството на просвещението дори определя градски терен за строеж - срещу днешния Военен клуб на ъгъла на бул. Руски и ул. Раковски. Проведен е и архитектурен конкурс при участието на проекти от Милано, Париж и Виена, но от тогавашното намерение до днес се е запазил само един физически белег - падината алпинеум, успоредна на ул. Раковски, е остатък от някогашните изкопни работи, замразени и изоставени напълно по време на Трите войни.Аналогиите със съвремието ни са много и все любопитни! Стига да има кой да прочете страниците от нашата история и да извлече необходимите поуки, за да не повтаря грешките!Към днешна дата Археологическият институт с музей разполага с 55 хил. музейни единици и с 300 хил. монети от различни епохи и цивилизации. Без съмнение с най-голяма известност се ползва Вълчитрънското съкровище, но то е само едно от многото негови скъпоценни притежания, които го правят най-големия и богат музей в Югоизточна Европа. Същевременно той е и най-ощетеният откъм експозиционна площ. По тази причина богатствата му излизат пред очите на публиката едно по едно - такъв е случаят със златната маска и останалите находки от VII-VI в. пр. Хр., открити от Богдан Филов през 1918 г. при Требенище. Тези експонати се показват за първи път във връзка със 110-годишнината на институцията. След две десетилетия отново е отворена и залата Праистория, а редът си чака и темата Средновековие. Да не говорим за подразделенията на музея извън столицата.Сто и десет годишнината на Археологическия институт с музей е само едно напомняне:- за огромните културно-исторически богатства по нашите земи...;- за грижата на държавата за откритите, реставрирани и опазени (!) съкровища и експонати (юбилеят на музея не бе почетен от нито един политик!)...;- за ширналата се контрабандна дейност, главно износ на археологически паметници, които нито съществуващият закон, нито подготвеният проектозакон не са в състояние да ограничат...;- за новите функции, вменени на музеите по света като възможност за разширяване на културните пространства от всекидневието ни...- за по-настъпателното нахлуване на музейни експозиции в публичното ни пространство, заето в момента от звани и незвани специалисти и агенти на съмнителни корпоративни интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във