Банкеръ Weekly

Съдби

ЗА ЗЛАТОТО, МЕТАЛНИТЕ ИКОНИ И КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ

Матей Станчев (1944) е завършил архитектура през 1969 г. във Висшия инженерно-строителен институт, сега ВИАС. Емигрира на Запад през 70-те години. През 1975 г. открива първата си търговска галерия за икони в Дюселдорф. През 1977 г. открива втората си галерия в града, а през 1979 г. вече е галерист и в Южна Швейцария - дейност, която поддържа и до днес. Автор е на една от първите книги, изследващи руската метална икона. В София е представител на Норис - една от най-авторитетните световни фирми за материали и технологии, свързани с реставраторската професия.Разговорът ни с Матей Станчев започва от един каталог на германската фирма Кюни, основана през 1840 г., която представя мостри на златен варак за различни реставрационни и други нужди. Естествено, не можем да подминем темата за позлатяването на куполите на храм-паметника Св. Александър Невски, за което в. БАНКЕРЪ писа през декември 1999 г. (бр.50) и през октомври 2000 г. (бр.41). Арх. Станчев не познава фирма Енгелхард-Клал, внесла 23.5-каратовото злато за позлатяването. Практиката е, отбелязва той, гаранциите да дава фирмата производител, а не посредникът. И това трябва да стане обществено достояние, за което пледира и БАНКЕРЪ в своите публикации. Без резултат до днес! Арх. Станчев е забелязал и други нередности при позлатяването на Св. Александър Невски, но избягва да ги коментира. Затова пък е приятно изненадан от конструкцията на използваното скеле - напълно съвременна, лека, високофункционална.Постепенно приказката ни потича към иконите и търговията с тях. Иконите от ХIX век отдавна нямат никакво търсене, защото пренаситиха пазара. Отива се все по-назад във времето, между ХV и ХVI век, но образци от тази епоха са много редки. За българските икони въобще не говорим - те нямат никакъв пазар! Хитът все още са руските, а арх. Станчев е намерил и своята ниша на тази разновидност. Това са металните, ляти икони, каквито в правословния свят са изработвали само руснаците. Създал съм поне пет големи колекции на такива икони, а за едната от тях - на Валтер и Ерика Кюнстер от Кобленц - дори съм написал книга.Сбирки на Запад правят хора от средната класа. Образованието им винаги е над средното равнище, а в тяхната специализация познанията им надминават и професорските. При някои от тях важна роля играе и фамилната традиция, както впрочем е и при добрия галерист, добавя арх. Станчев. Но в момента модата при антиквариата е много изместена, защото качествените образци - независимо дали са икони, мебели или вещи - силно намаляха. В Германия например сега са супермодерни антикварните вещи от 50-те години на ХХ век, особено на онези, които са произведения в някогашната ГДР.Матей Станчев твърди, че богатите индустриалци и банкери не купуват икони - те са ориентирани към живописта, дори най-съвременната. Доста банки и застрахователни дружества поддържат в щатното си разписание специалисти, които се занимават само с подбирането на картини и закупуването им за банковата колекция. Те стават част от трезора и имат стойност на ценни книги. Статутът на колекционера, според арх. Станчев, е разнообразен, но почти винаги се ползва с известни облекчения. Изключение правят дълбоко скритите колекции, недостъпни за по-широката публика. Обикновено те са форма за изпиране на пари, за укриване на доходи, за заобикаляне на законите. Но пък качествата на тези колекции са много високи, подборът е високопрофесионален, а собствениците са много информирани хора. Мнозина притежатели на сбирки, според състоянието си, създават свои частни галерии и фондации или пък даряват колекциите си на местни и държавни музеи. Бюджетите на тези музеи за откупки, както и в България, са ограничени и затова работата им с колекционерите се смята за извънредно важна и ценна. Нещо повече: от арх. Станчев научаваме, че т.нар. кръг от приятели, който обединява основните спонсори, по-видните колекционери, изкуствоведи и специалисти, общественици и държавни служители, е движещият фактор при работата на музея. Забележете - приятелите, а не музейната администрация са решаващият фактор за добрата работа. Така се очертава кръгът на взаимоизгодността, което на по-прост език ще рече полза и за обществото, и за институцията. Някои от колекционерите с договор за временно ползване предлагат за 10-15 години свои притежания за излагане в музея. Има, разбира се, и лична полза, която е добре уредена от законодателството. Когато се постигне договореност за даряване на колекцията, наследниците се освобождават от високия данък с равностойността на самата колекция.Ден след разговора ни с арх. Матей Станчев дойде информацията за предстоящия търговски панаир на иконата в Кьолн. Хора, близки до организаторите, не пропуснаха да отбележат за солидното предварително присъствие на руската мафия, за щедрото закупуване на изложбени площи, за големите количества оригинални икони и копия, пристигнали на депо, за съпътстващата дейност, която включва и свежо попълнение от жрици на любовта. Което означава, че българските романтични представи за световния пазар са крайно ограничени и несериозни. И изискват висока компетентност, каквато засега не забелязваме нито в държавните структури, нито в борческите групировки, нито сред нашите галеристи. Арх. Станчев също сподели, че галерийното ни дело все още е на една ръка разстояние от старта.Владимир ГаджевКнигата на арх. Матей Станчев, в която той представя колекцията на г-н и г-жа Кунстер от Кобленц.

Facebook logo
Бъдете с нас и във