Банкеръ Weekly

Съдби

ЗА ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ ДО 24 ЧАСА

ОБИЧАМ ДА РАБОТЯ САМОСТОЯТЕЛНО

За мъжете от журналистическата гилдия в България може би не говори добре, но е факт, че повечето влиятелни вестници се ръководят от жени. Една от тях управлява най-четения днес всекидневник, роден през годините на демокрацията - 24 часа. През седмицата вестникът отбеляза юбилейните десет години, а честването събра нашенския политически и културен каймак. В зала номер три на НДК на опашка с поздравителни слова пред главния редактор Венелина Гочева се наредиха и галеници, и черни овце на изданието. Журналистката посрещна и изпрати всички гости с усмивка и показа пристрастия единствено към колегите си, на които сега е началничка.

Когато преди повече от година станах главна редакторка на 24 часа, той беше мразен в гилдията - обяснява тя. - Четяха го, но се дразнеха от агресивността му. Спомням си на тържеството за първите пет години гостите ни бяха разни съмнителни типове и хора със скандална слава. Отсъстваха колеги, отсъстваха артисти и творци. Щастлива съм, че сега сме заобиколени от много колеги и считам промяната и за моя заслуга.
Венелина Гочева има зад гърба си над 20 години журналистически стаж и всички - като вестникар. Много се забавлявахме във в. Средношколско знаме, който учениците от моето поколение много обичаха - спомня си главната редакторка. - Намирах теми, които тогава ми се струваха важни и интересни. В един момент моите дописки спряха да излизат, без да ми кажат защо. След един месец ме извика главната редакторка. Тя дълго време чупи пръсти и накрая призна, че не пуска моите неща, защото бившият главен редактор на Средношколско знаме, а тогава журналист-дисидент в радио Свободна Европа Владимир Костов, ги четял в предаванията си.
Ембаргото за журналистическите изяви на младата репортерка не продължило много дълго. Академичните врати обаче се отварят доста трудно пред напористата ученичка. Мислех, че щом ме видят и веднага ще ме приемат - усмихва се главната редакторка. - На първия си кандидатстудентски изпит изкарах три и половина по журналистика и не ме приеха.
Междувременно Венелина работи като стажант-журналист в отдел Съветски съюз на в. Народна младеж. Там Гочева се среща с председателя на изпитната комисия за следващата кандидатстудентска кампания. Един ден в стаята ни влезе побелял мъж и ме попита какво е станало с интервю, което дал преди време - разказва тя. - Аз го намерих, започнах да му се карам, че не е направено както трябва. Около мен колегите Бистра Бояджиева и Александър Хранов ми правеха отчаяни знаци, но твърде късно ги забелязах.
Същият човек се оказал председател на изпитната комисия в журналистическия факултет, който посрещнал колежката с широка усмивка. В края на изпита й писал отличен. За писмения изпит темата бе дадена от главния редактор на моя вестник по това време Коста Филипов - признава Гочева. - Той ми я каза предварително - Трагични дни за ливанския народ. Бях много доволна от написаната тема, но пак получих ниска оценка - четири и половина. Оказа се, че под текста има забележка: Няма заключение.
През същата 1984 г. Венелина е изпратена като кореспондент на в. Народна младеж във Велико Търново. Тя заблудила шефовете на вестника, че родителите й са съгласни да работи в старопрестолния град, водена от желанието за по-голяма свобода без родителски контрол. Това бяха купонджийски години, кандидатствах и ме приеха да следвам история във Великотърновския университет - спомня си Гочева. - Там се запознах със съпруга ми, оженихме се и се роди сина ни Георги. Приятелите ми бяха журналисти, артисти и комсомолски дейци. От този период са някои от най-милите ми спомени.
Търновската одисея продължава четири години, след което Венелина е поканена да се върне в София и да работи в културния отдел. Това бе първият път, когато съпругът ми направи жест към мен и остави всичко, за да ме последва - подчертава шефката на 24 часа. - Не го направи в името на кариерата ми, а заради мен самата. Винаги съм му била много благодарна за всичко.
Гочева е сред създателите на друг любимец на учениците и студентите в навечерието на промените - седмичника Диалог, които се списва от част от екипа на в.Народна младеж.
Десети ноември 1989 г. я заварва да съвместява работата си и в двете издания. На сцената излязоха нови действащи лица - Росен Карадимов, Любен Дилов-син, който се готвеше да оглави в.Народна младеж - припомня си тя. - Вестникът се разцепи на две - в. Диалог и в.Младеж.
Скоро в.Диалог започва да изпитва финансови затруднения. През март същата година главният редактор на Диалог Евгени Петров обявява пред екипа, че е продал фирмата и имуществото на свои колеги журналисти, създали по-късно Пресгрупа 168 часа. През април в редакцията пристигнаха Петьо Блъсков и Валери Найденов, когото не познавах дотогава - спомня си Гочева. - Найденов мълчеше, говореше Блъсков. Той застана пред тогавашните стажанти Ива Петрони, Милен Марчев, Камелия Станчева и им каза да забравят всичко, което са правили до този момент, ако искат да работят в създаващия се нов вестник. Обясни, че това ще е информационен вестник и в него името нищо не значи, защото всичко е подчинено на новината.
Тогава 28-годишната журналистка вече е готова с молбата си за напускане. Валери Найденов обаче й предлага да остане в новото издание. На третия ден Гочева приема предложението. На читателите може би не е известно, че първият брой на вестник 24 часа всъщност не можа да излезе - смее се тя. - На 12 април преди десет години ние занесохме готовите текстове за печат в Полиграфическия комбинат, но печатарите си бяха тръгнали, защото не очаквали, че ще наистина ще направим нещо. Заглавието на първа страница е Парламентарна воалетка забули доносниците по актуалната и тогава тема. Нулевият брой излиза на 14 април 1991 година.
В 24 часа Венелина започва като шеф на отдел Вътрешна политика и за пет години се издига до заместник-главен редактор. В първите месеци, след като тръгна вестникът, тиражът му растеше с по 50 000 броя на седмица - разказва тя. - Така беше до кампанията за кметски избори през 1994 година. До този момент декларирахме, че не принадлежим на нито една партия. Точно в деня на вота обаче пуснахме компромата с партийната книжка на Стефан Софиянски. В предишния ден дълго се съвещавахме дали да го направим. В крайна сметка решението взе по-голямата част от собствениците на изданието. От този момент нататък тиражът на 24 часа започва да пада и се стигна до финансови проблеми. Това стана причина през 1996 г. акции от Пресгрупа 168 часа на да бъдат продадени на германската групировка ВАЦ, твърди Гочева.
Противоречията между съдружниците се задълбочават, когато Валери Найденов се извинява на читателите за направения гаф с прословутата книжка на Софиянски. Найденов напуска и започва да прави списание Сега, а по-късно оглавява в. Континент. Гочева остава малко по-дълго в часовете, след което и тя отива в Континент. Така се озовах от най-големия в най-малкия вестник - коментира главната редакторка на 24 часа. - Изживях болезнено напускането и една година търсех заобиколни пътища до новата редакция, въпреки че най-прекият минаваше покрай главния вход на сградата на 24 часа. Не съжалявам обаче за годината във в. Континент, защото студеният душ от сгромолясването му ме научи на много неща.
През 1997 г. Венелина отново получава предложение да се върне в 24 часа, този път като главен редактор. Вестникът вече е собственост на медийната групировка от град Есен. Поканата идва от пълномощника на издателите в България д-р Винфрид Шенг.
Гочева отказва поста с думите, че главен редактор трябва да е човекът, който го е създал - Валери Найденов. И до ден днешен е доволна от отговора си. Д-р Шенг ми се обаждаше по пет пъти на ден, но бях категорична - разказва тя. - В крайна сметка те се съгласиха и двамата с Найденов отново тръгнахме по коридорите на 24 часа.
Атмосферата във вестника по това време е напрегната, а нейни бивши колеги се държат доста враждебно. В същото време се събираше екип за вестник Сега, знаеше се, че Петьо Блъсков готви свое издание и това объркваше много хората - коментира Гочева. - Стиснах зъби и започнах да работя. Най-учудващото бе, че при всички катаклизми през този период вестникът излизаше с такава лекота, сякаш нищо не се случва.
През 2000 г. Найденов подава оставката. Гочева не иска да анализира причините и ги обобщава като финансови. След напускането на дългогодишния й шеф, повече от година тя е на горещия стол на главния редактор. Най-трудното нещо беше да се уверя, че мога и сама да избирам кое ще е най-интересно за читателите, кое е голямата новина - твърди тя. - Много пъти съм го правила и обичам да работя самостоятелно, но е друго да знаеш, че има до кого да се допиташ.
Финансовите резултати на вестника са стабилни. Венелина Гочева отчита като своя заслуга скъсяването на дистанцията между медията и читателите и провокацията да контактуват пряко с редакцията. Доволна е от създадените приложения към вестника, които са удобни и полезни. Любопитно е, че се сетихме за здравното приложение Докторе, защо?, когато видяхме чудотворната икона на Света Богородица във в.Труд - припомня си Гочева. - Изведнъж си дадох сметка, че за хората е много важно да имат информация по различни здравни въпроси, но истински и правдоподобни.
Според нея с появата на ВАЦ вестникарският бизнес в България преживява втора революция, защото собствениците на концерна не се интересуват от редакционната политика на вестника и не се намесват в нея. Тя е категорична, че от Есен искат единствено финансовите отчети и по тях определят дали 24 часа върви добре. Гочева се усмихва на случая, когато български вицепремиер пътувал до Есен, за да се оплаче от нея, но не бил допуснат до ръководството на концерна.
Главната редакторка не пропуска да спомене, че е получавала неприлични предложения за подкуп, и то не от кого да е, а от парламентаристи. Беше в навечерието на избори и хора от мнозинството тогава се изсипаха тук на среща - споделя тя. - Стояха часове и питаха как да стане така, че да се отнасям благосклонно към техните министри. В крайна сметка издадох заповед да не се пускат никакви пропартийни текстове и интервюта на кандидати-депутати.
В момента Гочева помага и в работата на друго издание на ВАЦ - списание За жената. Новото предизвикателство й допада. Харесва ми да мисля за снимки на корица, за разни техники при правенето на списание, за оригинални рубрики - пояснява тя. - Участвам в работата му и по някакъв начин си почивам с това. Не прави планове за бъдещето и е доволна от живота си. Определя собствената си кариера като нормална.
Истински известна се почувствала след гостуването в Шоуто на Слави Трифонов. Още на следващия ден над десет пъти я спрели по Граф Игнатиев.
Почти е зарязала домашните си задължения и е благодарна, че до голяма степен ги е поел съпругът й. А синът й Георги е напълно отдаден на компютрите, засега. Тя се опитва да бъде най-добрата приятелка на 16-годишното момче, но невинаги успява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във