Банкеръ Weekly

Съдби

ЗА КОГО Е ЗЛАТНО СРЕБРОТО НА ЙОВЧЕВ

Жалко за българина, той трябваше да спечели, каза легендата в спортната гимнастика Юри Кеки след злополучния финал в Атина, на който златото, заслужено от Йордан Йовчев, бе окачено на врата на гърка Табакос (а не Тампакос, както мислят някои колеги в БНТ). На почетната стълбичка Кеки вдигна ръката на Данчо - жест, който повече от всички наши уверения убеди света, че подреждането не е честно. Дотук всичко бе добре. Но после с нещастието на големия български спортист се захванаха самите българи, и дотам я докараха, че в един момент ни се прииска Йовчев да бе останал не втори, а двайсет и втори. За Йовчев оценките на съдиите са откровена гавра (и далеч не първата) с дългогодишния му тежък труд. Но за някои от т.нар. спортни дейци в България те са като манна небесна в опитите им да решат собствените си проблеми. Как иначе да си обясним поведението на председателя на Българската федерация по гимнастика (БФГ) Никола Проданов, на когото общественият интерес към връщането на Данчо в България се стори идеален повод да си разчисти сметките с Министерството на младежта и спорта. На специално свикана пресконференция той упрекна министър Васил Иванов-Лучано, че от два месеца е спрял финансирането на гимнастическата федерация и едва ли не е обрекъл представянето в Атина на провал. Натрупали сме 47 000 лв. дългове, взехме доста заеми, аз лично съм дал и мои пари, за да можем да участваме нормално на олимпиадата, увери Проданов. Според него ММС трябва да изплати на федерацията още 89 000 лева. Иванов обаче контрира, че в превеждането на парите няма забавяне и че от 576-те хиляди лева, които се полагат на БФГ за предолимпийска подготовка, до юли са били преведени 460 хиляди. Впрочем любопитно би било да научим как е изразходвана тази сума. Не е тайна, че самият Йовчев се подготвя на собствени разноски в САЩ и ползва известна помощ от БФГ само за пътуванията си. Освен от него страната ни бе представена в Атина от още двама спортисти - Евгения Кузнецова и Филип Янев, както и от един треньор - Милко Танкушев. Всичко четирима души. Без да броим самия Проданов, разбира се. Това бе вторият упрек на гимнастическия шеф към Лучано - че не му е осигурил акредитация за състезанията и Проданов трябвало да ги гледа като гост от трибуните. Предупредих министъра още преди месец, че при такива обстоятелства няма кой да защити интересите на Данчо, добави той. Малко странна теза, защото акредитациите се издават не от ММС, а от Българския олимпийски комитет... чийто член е самият Никола Проданов. Не бива да подминаваме и въпроса как точно Проданов би защитил интересите на Йовчев дори и при наличието на въпросната акредитация, след като в последните дни той многократно призова да приемем среброто и да не внасяме жалба срещу Международната федерация по гимнастика (FIG). Ако се върнем малко назад, ще разберем защо шефът на българската гимнастика не иска да си разваля отношенията с президента на FIG Бруно Гранди. Когато през 2002-ра италианецът гостува у нас, внезапно бе лапсирана идеята София да бъде домакин на световно първенство по спортна гимнастика. Тя срещна одобрението и на Стефан Софиянски. Срещата между кмета и Гранди бе много радушна и много оптимистична. Едва накрая някой се осмели да припомни, че в града ни няма подходяща зала за подобно състезание. Няма проблем, бе отговорено. Веднага щом се върнат имотите на бившето гимнастическо дружество Юнак, върху тях ще се построи нова зала. Какъв интерес има към имотите на дружеството Юнак Бруно Гранди, не е съвсем ясно, затова пък отношението на Проданов по въпроса е напълно обяснимо. Навремето площадката до стадион Васил Левски (където се намираше злополучната дискотека Индиго) е била собственост на първото българско гимнастическо дружество Юнак, създадено още през 1895 година. През 1945-а със заповед на МВР то е разпуснато, а имотите - национализирани. През 90-те обаче няколко лица отново регистрират Съюза на българските гимнастически дружества Юнак. Никола Проданов като негов председател има, по неговите думи, неоспорими претенции към споменатите имоти. Което пък автоматично го противопоставя на министър Иванов, под чието разпореждане са те в момента. Впрочем конфликтът между двамата датира доста преди пресконференцията миналата седмица. Още в началото на годината ММС започна проверка срещу Проданов заради финансови злоупотреби. Бивши служители на БФГ се оплакаха, че удържаните редовно от заплатите им здравни осигуровки изобщо не стигали до НОИ. Това продължило до август 2003-а, когато федерацията просто спряла да им плаща заплати. От ММС се поинтересуваха и каква е съдбата на 150-те хиляди лева, преведени на федерацията за закупуване на нови уреди, защото нови уреди във федерацията изобщо няма. Обиденият Проданов обясни, че атаките идвали от злонамерени и некомпетентни хора, а парите за уредите били пренасочени към други пера, главно за финансиране на календара. Само дето споменатите бивши служители твърдят, че заради недостиг на средства не могли да проведат последните два турнира от същия този календар. Смешно е да ме обвиняват в присвояване, аз лично съм дал 10 000 долара безсрочен заем за нуждите на федерацията, твърди Проданов. По справка в Държавен вестник той има участие в две търговски дружества - Диана Спорт (100%) и Инмат - Черно море 2003 (17%). Кредитирането не е залегнало в предмета на дейност на нито едно от тях. Между другото самата Българска федерация по гимнастика е регистрирана по Търговския закон с основен предмет на дейност Проучване на пазари и изследване на общественото мнение... Не бихме се наели да съдим кой е прав в спора между Никола Проданов и Васил Иванов. Можем само да въздъхнем с облекчение при мисълта, че Йордан Йовчев тренира в САЩ, на няколко хиляди километра от Българската федерация по гимнастика. В противен случай и среброто щеше да ни се струва мечта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във