Банкеръ Weekly

Съдби

ЗА ФУТБОЛНАТА ПРОЛЕТ И ЗА... КОНЯ В РЕКАТА

Българската футболна пролет взе, че пукна. Втората половина на първенството ще бъде ръководена от Професионалната лига. И това е най-неочакваното кокиче в новия пейзаж. Хората на Иван Вуцов се опитваха да прекарат хората на Валентин Михов, като им дадоха внезапно така желания от тях шампионат. Онези от улица Кърниградска се надяват новоизлюпените администратори да се препънат още с началния съдийски сигнал и се подготвят да гледат сеир. Въпреки че нямаха време да си поемат дъх, от лигата смело скочиха в юфката и тръгват напред. Заедно с...враговете си комисиите към БФС, които са моторчетата на системата, останаха непроменени. Това е изключително голям риск, но Михов и сие съзнават, че ако сега се отдръпнат, ще загубят тактическото предимство, което бездруго им падна от небето, и едва ли скоро ще могат да се върнат в мача. Очевидно футболните ни функционери отново са на път да дадат своя неподражаем принос за развитието на популярната игра в световен мащаб. Оригиналното, самобитното е, че всъщност един помощен орган на БФС - Професионалната футболна лига, получи правото да администрира първенството. Но по същество това е и една съсловна организация, чиято главна задача е да обединява професионалните футболни клубове и да защищава интересите им пред управителните и другите промощни органи (чл. 41 от Устава на БФС). Наистина в устава на футболния съюз е записано, че тя може чрез възлагане от Изпълкома да провежда състезания при условията и по реда, определени в наредбата за държавните първенства. Така хем ще провежда, хем ще обединява, хем ще защищава. И от... себе си дори. И всичко това тя ще прави заедно с чиновниците - винтчетата и бурмичките - на футболния съюз. Това ако не е принос към теорията и практиката на прогресивното световно футболно движение, то най-малкото е принос към прочита на поговорката Кой каквото прави, на себе си го прави.Като теглим чертата, през настоящата футболна пролет могат да се случат три неща: първо, лигата и комисиите на БФС да започнат, подобно на влюбени, да гледат в една посока, второ, да започнат да си разменят шапките още от първия кръг на първенството и, трето, войната между съюза и лигата да се превърне от окопна в откровено открита, споразумението между тях да се разсъхне и всичко да тръгне постарому.Ако стане първото, приносът ни към световната футболна теория и практика ще трябва да бъде признат официално. Ако стане второто, най-добре ще е, както в онзи виц, да дойде стражарят и да изгони от гората и едните, и другите. Ако стане третото, ще лъсне защо футболният съюз протакаше досега, а после се захвана с хитри маньоври - за да си запази властта. Първото е прекалено захаросано, за да се случи. Второто е прекалено очаквано, за да се случи. Третото е прекалено възможно, за да не се случи. На този мъглив фон запалянковците искат шампионът (който и да е той) да стигне до европейската авансцена, националният тим да се класира за континенталното първенство догодина; реферите да надуват честно свирката, за да не се налага да бъдат налагани; президентите на клубове да харчат пари за децата и юношите, а не за покупко-продажби на мачове; Икономическата полиция пък да се занимава с мошениците извън стадионите и т. н. Много ли искат запалянковците? Достатъчно искат. Сакралният въпрос е доколко претенциите на простосмъртните любители на футбола ще съвпаднат с мераците на богоизбраните, независимо дали те са от футболния съюз, или от професионалната лига. Защото, нека си го кажем, има още една лига - аматьорската. Ако и тя поиска някакво администриране, конят действително май ще отиде в реката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във