Банкеръ Weekly

Съдби

ВЗЕМЕТЕ ОТ НАШИЯ ОПИТ, НО ЗАПАЗЕТЕ СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ

Жил Лаборд, директор на Френския институт в София, пред в.БАНКЕРЪНовият шеф на Френския институт в София Жил Лаборд е роден през 1969 г. в околностите на Париж. Завършил е история и литература, занимава се с театър. Лаборд изкарва военната си служба във френското посолство в Будапеща. Там се научава как се осъществяват преки контакти между две страни на дипломатическо ниво. Преди да дойде в България, той заема поста културно аташе и директор на френския културен център в Уганда, където изкарва пълен четиригодишен мандат. От септември миналата година Лаборд е в София. Г-н Лаборд, доволен ли сте от направеното от вас в София за краткото време, откакто сте тук?- Тук се чувствам изключително добре. Първо, защото съм в европейска страна, и второ, защото моят унгарски опит ми помага да намеря вярната отправна точка и за България. Мисля, че вече съм в течение на всичко, което става тук в този момент. Вашата държава се модернизира на всички нива и ние можем да ви бъдем много полезни. Освен това сме готови да подпомогнем културния елит на България. Той трябва да използва своите силни оръжия, за да заеме полагащото му се място в живота на Европа.От какво семейство произхождате?- Моят баща е архитект по вътрешен дизайн, а майка ми работи в областта на модата. Тя ръководи малко предприятие за готови дрехи в Париж. Като млада е била манекен. Израснал съм в много артистична среда. Приятелите на родителите ми са невероятно интересни хора с различни професии. Моята голяма страст се оказа театърът. Във Франция и след това в Уганда се увлякох по театралната режисура. Ще се радвам да осъществя мои проекти и тук, в България, ако ми остане време.Как успявате да съчетаете кариерата си на артист и на администратор?- Идеалният вариант е човек да бъде професионалист във всяка работа. Всяка дейност обаче си има своите тънкости, които с времето се научават. Моята работа тук е да помагам и на Франция, и на България да намерят път една към друга, както и да си сътрудничат с всичко, което могат. Защото когато говорим за Европа без граници, веднага е нужно да се замислим и как да ги преодолеем. Вече сте наясно какво става в българския културен живот. Как мислите да включите института в него?- За моя огромна радост всичко при вас е изключително динамично. Имам преки наблюдения в областта на театъра. В момента работим усилено, за да осъществим един интересен замисъл - планираме да поканим на вашия театрален фестивал във Варна френски звезди. В България много силно присъствие има и съвременният танц, а съвременното ви изобразително изкуство е впечатляващо. Приятно съм изненадан, че фотографията, която французите са издигнали в култ, във вашата страна също е на високо ниво. Българите имат много идеи, много проекти и искат да ги осъществяват. Вече започнахме да каним специалисти и експерти в различни области, за да се срещат с българските си колеги и да обменят своя опит в областта на управлението на културните процеси. Вие сте вдъхновител и на новото списание, което издава институтът под заглавие Мерси. Какво представлява то и какви идеи имате за бъдещето му?- Това списание застъпва много теми, свързани с дейността на института. Ние обаче се опитваме да му предадем в известен смисъл уникалност, защото иначе ще се намесим в пазара на българските издания. В културния живот на София има нужда от списание от този тип - динамично, артистично, без претенции за прекалено високо равнище на интелектуалност. Не искаме да заемаме място, което не е наше. Мерси е предназначено за франкофони, но спокойно могат да го четат и хора, които не знаят френски, защото текстовете са преведени и на български.С какви пари работи институтът в момента?- Основна част от бюджета - 80%, осигурява френското Министерство на външните работи. Институтът има и дейности, с които отчасти се самоиздържа. Библиотеката и курсовете по френски носят приходи, както и билетите за спектакли. Стремим се да определяме ниски цени, тъй като знаем, че българите биха искали да се възползват от нашите услуги, но просто нямат достатъчно средства. Билетите за спектакли са по 3, 4, максимум 5 лева, колкото струва и един билет за кино. Таксата за библиотеката е 30 лв. за година и абонатите могат да ползват книги, касети, CD-та. Тези приходи са малка част от нашия бюджет. Но ние нямаме комерсиална политика. Новият източник на приходи са спонсорите. Липсва ли ви Париж?- Не особено. Харесвам София. Има много младост в нея, богат културен живот, много красиви сгради. Освен това тук вече имам приятели. Много лесно се общува с българите - те са естествени и отворени хора. Обичам да ходя събота и неделя в различни заведения с близки и колеги. Кухнята ви е подобна на руската, гръцката, турската, но има нещо специфично и различно в нея. Опознавам града и живота, като ходя много по изложби и концерти.Какъв опит получихте от работата си в Уганда?- Това е друг свят. Уганда е била стар британски протекторат, а обстановката там е съвсем различна от атмосферата във Франция, в която съм израснал. Там научих, че животът може да бъде толкова крехък и толкова кратък. СПИН е широко разпространен, глад и болести шестват, бедността е огромна. Работата е тежка, хигиената е под всякакво ниво, децата умират. Болката е навсякъде. Много е трудно да помогнеш в такава ситуация. Но въпреки това в този народ има страхотна жажда за живот, което ме изуми. Там също има хора, с които можеш да говориш за литература, изкуство, интелектуалният елит, който мисли за бъдещето на нацията си.Какво бихте искали да научим още ние, българите, за модерна Франция?- В епохата на глобализация е много важно да запазим своята идентичност. И французите, и българите знаят това. Всички ние искаме да намерим своето място на европейската сцена. България не трябва да копира никого, а просто да използва чуждия опит и знанията, без комплекси, с голямо самочувствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във