Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА НАЙ-БОГАТИЯ ЧОВЕК В РУСИЯ

Михаил Ходорковски винаги е знаел какъв иска да бъде. Спомня си, че още през 60-те години, докато ходел на детска градина в Москва, децата го наричали Директора. Защото Миша искал, като порасне да управлява съветски завод. След време честолюбието, решителността и безпощадността изведоха Ходорковски на върха на най-успяващата нефтена компания в Русия. Той стана най-богатият човек в държавата. Когато обаче руското правителство се оказа негов противник, същата решителност и неумението му да прави компромиси в края на краищата го изпратиха зад решетките. Ходорковски се превърна в заплаха за държавната власт, след като пренесе активността си от бизнеса в политиката. На 23 години организационните способности на Ходорковски вече били проявени в достатъчна степен, за да стане заместник комсомолски секретар на московския институт, в който учел. По онова време Михаил Горбачов разгръща движението на т. нар. кооперативи, нещо като частни компании. Точно тогава Ходорковски стъпва на пътека, която го отвежда значително по-високо от креслото на съветския директор. Първият му опит да открие собствен бизнес е едно младежко кафене, което впрочем бързо фалирало. След това организирал предприятие за приложение на научните разработки на руските университети в производството. Тогава той открил в действащото законодателство почти незабележима пробойна, която позволявала превръщането на рублите на книга, които държавните предприятия държали в сметките си, за да се разплащат помежду си, в живи пари. Тъкмо този бизнес положил началото на банка Менатеп, която продължила да печели пари и през 90-те години, експлоатирайки законодателните дупки. А те били твърде много в недокрай либерализираната икономика на Русия. Ходорковски използвал натрупания по този начин капитал за участие в руската програма за масова приватизация. Той купувал всичко, което му падне - от заводи на хранително-вкусовата промишленост и текстилни фабрики до комбинат за преработка на титан и магнезий. През 1995 г. Ходорковски вече бил достатъчно богат, за да участва в проект, който обещавал да превърне милионите му долари в милиарди, а него самия - в един от руските олигарси. Тази фаустовска сделка се наричала кредит срещу акции. Малка група преуспяващи бизнесмени давала пари на кредит на практически банкрутиралото руско правителство, като финансирала кампанията по преизбирането на Борис Елцин за втори президентски мандат. Основната цел била да не допуснат до властта неговия съперник - лидера на комунистите Генадий Зюганов, който имал всички шансове за победа. Като обезпечение на дълга правителството им давало акции от най-перспективните руски компании, които не били включени в първия етап на приватизацията. След като дълговете не били връщани (в което впрочем никой от участниците не се съмнявал), бизнесмените получавали правото да продават акциите. Вместо да ги изтъргуват обаче, те ги изкупили на изключително занижени цени. Ходорковски получил 78-процентен пакет от акциите на нефтената холдингова компания ЮКОС на цена само 309 млн. щ. долара. Но запознати твърдят, че е броил едва 9 млн. долара. Веднага след придобиването той започнал да гони по най-жесток начин миноритарните акционери от бизнеса. За целта емитирал голямо количество нови акции, които размивали гласовете им в общото събрание. Един от тези акционери бил американският финансист Кенет Дарт, собственик на пакетите на няколко дъщерни компании на ЮКОС, контролиращи нефтените й находища.През 2000 г., след като получил пълна власт над компанията, Ходорковски сменил посоката. Според думите на Уилям Броудър, под чието управление се намира най-големият руски инвестиционен фонд Ермитидж Кепитъл (Hermitage Capital), Ходорковски започнал прекомерно да разчита на прочутата сделка, която избраният президент Владимир Путин предложил на олигарсите. Тогава Путин обещал на най-богатите бизнесмени в страната, че няма да закача империите им, създадени през 90-те години, ако те не се бъркат в политиката, ако престанат да подкупват държавните служители и започнат да си плащат данъците. През 90-те години Ходорковски се държеше като човек, който не знае за колко време ще бъде собственик, смята Броудър. Обещанието на Путин открило пред него перспективата за дългосрочен бизнес, където той няма да е временен, а постоянен собственик. И Ходорковски започнал да действа решително, превръщайки ЮКОС в прозрачна компания с ефективна система на управление. В нея работели професионални мениджъри и специалисти по връзки с обществеността, западни одитори. ЮКОС започнала да използва модерни технологии, позволяващи увеличаването на добива на нефт. Резултатът не закъснял - пазарната капитализация на ЮКОС скочила до 35 млрд. щ. долара, в резултат на което личното състояние на Ходорковски нараснало на 15 млрд. щ. долара.Подобно на американските барони-разбойници от ХIХ в. шефът на ЮКОС станал филантроп. Той основал фонда Отворена Русия, по образец на фондацията на Джордж Сорос Отворено общество, за поддръжка на гражданското общество в Русия. Ходорковски създал и организацията Нова цивилизация, която просвещавала по време на летни лагери младежи в основите на функционирането на закона и свободния пазар и учела децата да използват ИНТЕРНЕТ. Олигархът развивал активно контактите си с Америка и дарил на библиотеката на Конгреса 1 млн. щ. долара. С времето обаче филантропията на Ходорковски все повече се превръщала в политика. ЮКОС давала милиони долари на либералната опозиционна партия Яблоко и поддържала в по-скромни мащаби друга либерална партия - Съюз на десните сили. Спонсорирала и Комунистическата партия. Мнозина, включително и най-високопоставени членове на правителството, го обвиняват, че плащал за гласовете на членове на Думата срещу неизгодни за ЮКОС законопроекти за данъчното облагане на приходите от нефта. Според думите на високопоставен чиновник Ходорковски изграждал пълна алтернативна структура на властта. Бивш държавен служител, който настоява за анонимност, потвърждава, че дейността на шефа на ЮКОС ограничавала възможностите на правителството за провеждане на реформите. През 2004 г. либералът Герман Греф, министър на икономиката на Русия, заяви в интервю за германския Ди Цайт (Die Zeit), че веднъж по повод на един нов закон за налозите върху добива на нефт Ходорковски му казал следното: Или оттегляте закона, или ще оттеглят вас.Нефтеният магнат застанал на пътя на държавата и в други области. Терористичните актове от 11 септември принудили САЩ да търсят по-активно алтернативни източници на нефт извън пределите на Близкия изток. През 2001 г. американският президент Джордж Буш подписал с руския държавен глава Владимир Путин договор за енергиен диалог. Той бил насочен към повишаване на американските инвестиции в руските нефтени проекти, което би засилило ролята на Русия като световен доставчик на нефт. Ходорковски развил бясна активност, стремейки се да осигури на ЮКОС лидерство в битката за плодовете на този договор. Той предложил да изгради нефтопроводи от Източен Сибир до Китай, а с помощта на американците - и до западното крайбрежие на Русия, където да се организира трансатлантическа търговия на нефт. Това била и най-сериозната претенция за конкуриране на руското правителство, което от дълго време, използвайки стопроцентната държавна собственост върху нефтопроводите, държи частните нефтени компании под контрол. Нещо повече - Ходорковски започнал преговори за продажбата на стратегически пакети акции от ЮКОС с американските корпорации ЕксонМобил (ExxonMobil) и Шеврон Тексако (ChevronTexaco). Защитниците на Ходорковски твърдят, че той е бизнесмен като всички останали, че има своя стратегия и че неговата политическа дейност в коя е да е западна държава би се възприемала като напълно законно лобиране. Юристът Сънфорд Саундърс от компанията Грийнбърг (Greenberg Traurig), която представлява интересите на шефа на ЮКОС, смята, че той просто е прекалено независим: Това беше първият случай в историята на страната, когато в нея съществуваше независим бизнесмен, който мисли свободно, говори свободно и възнамерява да действа извън ограничителните рамки, налагани от държавата.Възниква въпросът защо Ходорковски отказа да смири политическия си плам, предизвикал яростта на Кремъл, дори след като през юли 2003 г., като явно предупреждение, беше арестуван деловият му партньор Платон Лебедев? Тези, които го познават лично, казват, че гордостта от успехите му в бизнеса е прераснала в своеобразно месианство, в увереност, че тъкмо той ще спаси Русия. Отвсякъде го обкръжаваха подмазвачи - разказва един от бившите американски мениджъри. - И той повярва, че е номер едно. В края на 2002 г. Ходорковски просто престанал да забелязва предупредителните сигнали.Няколко дни след арестуването на Лебедев Ходорковски заминал за САЩ на делова конференция в Сън Вали, щата Айдахо, на която присъствали Бил Гейтс и Уорън Бъфет. Мнозина мислели, че Ходорковски няма да се върне в Русия. Той обаче се върнал. Руски олигарх, близък приятел на нефтения магнат, твърди, че тогава той е сгрешил, надявайки се, че високопоставените му приятели във Вашингтон и партньорите му от американския бизнес ще предизвикат истинска обществена буря, в случай че бъде арестуван. Освен това - с горчив сарказъм добавя бизнесменът - Ходорковски не си позволяваше да мисли лошо за Путин. Той имаше собствена позиция по определени въпроси и не възнамерява да я променя. Той знаеше, че ще го арестуват, но не промени решението си. Възприемаше го като мисия. Като истински олигарх, винаги взимаше изцяло независими решения. Олигарсите не искат съвети - никога и от никого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във