Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА ЛОРД АРЧЪР

Популярният писател, политик и филантроп - лорд Джефри Арчър, вече излежава четиригодишната си присъда в кралския затвор Белмарш. Събитията, които изпратиха зад решетките един от най-известните британски политици и безспорно най-популярният автор на детективски романи в съвременна Англия, биха могли да бъдат сюжет за някоя от неговите книги. Но тя едва ли би имала успех, защото в нея няма нито един положителен герой, изглежда напълно неправдоподобна, а изборът на главната героиня - проститутката на име Моника - би станал повод за всеобщ присмех. Въпреки това тази история е истинска от край до край.

Интригата се заплита

За професионалната проститутка Моника малкият мръсен хотел Албион на Джилингъм стрийт е идеално работно място. Той е разположен на две крачки от гара Виктория, в самия център на Лондон. Тук може да се наеме стая за един или дори за половин час, а собственикът на хотела не задава излишни въпроси.
На 9 септември 1986 г. Моника излиза от хотела с третия за вечерта клиент. Двамата току-що са освободили стая 6-а и Азиз Курт, богат бизнесмен и постоянен клиент на Моника, се кани да я откара в дома й със своя мерцедес. Приближавайки към автомобила на Курт, Моника забелязва паркирания на отсрещната страна ягуар. Фаровете на колата примигват два пъти. Моника, която смята, че парите никога не са излишни, се прощава набързо с клиента си и се отправя към ягуар-а. Завивайки към Белгрейвроуд, Азиз Курт вижда, че Моника влиза в хотела с нов клиент. Входът на Албион е добре осветен и бизнесменът лесно успява да разпознае в новия клиент на проститутката една известна в цялата страна личност - Джефри Арчър.
Джефри Арчър е роден на 15 април 1940 г. в Лондон. Той е член на парламента от консервативната партия (1969-1974 г.), писател, автор на 17 детективски бестселъра, а много от тях са екранизирани. Личен приятел и един от любимите писатели на Маргарет Тачър. През 1985 г. Арчър е назначен за заместник-председател на управляващата консервативна партия. Женен е и има две деца.
Когато на следващия ден Азиз Курт разказва на Моника кого е успяла да хване в мрежата си, тя разбира, че познанството с толкова важна персона може да и донесе куп пари. Макар че, след първата й среща с Джефри, нямало кой знае какво за разказване, защото тя наистина била мимолетна. Събличането, обличането и самият секс отнеха не повече от двадесет минути - спомня си по-късно Моника. За своята работа тя получава 70 англ. лири.
Въпреки това мисълта за пари не й излиза от главата и в края на септември, с помощта на своя приятел и клиент Азиз Курт, Моника се свързва с редакцията на булевардния всекидневник Нюз ъф дъ Уърлд (News of the World). Там й подсказват какво трябва да направи.
Моника се свързва с Арчър и му съобщава, че журналистите, кой знае защо, смятат, че познава отблизо заместник-председателя на управляващата партия и сега не й дават и миг спокойствие с неприличните си въпроси. Моника не иска да навреди на Арчър и дори е готова да напусне страната, но няма пари. Нейното предложение е писателят милионер, естествено ако може, да й отпусне няколко хиляди лири, за да може да отпътува от Англия. Арчър няма друг избор освен да се съгласи.
На 26 октомври 1986 г. в Нюз ъф дъ Уърлд се появява сензационен репортаж за тайната среща на проститутката Моника Кахлан с Майкъл Стакпъл, едно от най-близките и доверени лица на Арчър. Мистър Стакпъл и мис Кахлан са заснети от фотографа на вестника на перона на гара Виктория, в момента когато помощникът на Арчър предава на професионалната проститутка плик с пари. На съседната колона е публикуван телефонният разговор на Моника с Джефри Арчър, по време на който той обещава на проститутката да й помогне да напусне страната. Журналистите не споменават и дума, че Джефри Арчър всъщност е бил клиент на Моника, но това лесно се чете между редовете.
Два дни по-късно друг булеварден вестник - Дейли Стар (The Daily Star), отива още по-далеч, като съобщава такива подробности за срещата между Моника и Арчър, каквито би могла да предостави на журналистите единствено самата мис Кахлан.

Лъжесвидетелство под клетва

Скандалът се разразява в момент, когато политическата кариера на Джефри Арчър е в зенита си. Той се ползва с благоволението на самата Маргарет Татчър, която го прави заместник-председател на консервативната партия. На практика той ръководи всекидневната дейност на най-влиятелната по това време политическа сила във Великобритания. Арчър не без основание смята, че го очакват още по-големи завоевания. Той е определян като един от най-ярките политици консерватори, предричат му министерско кресло, а след това дори и поста премиер на страната. Тъкмо затова Арчър не може да отмине без внимание скандалните публикации в пресата. Той не оспорва статията в Нюз ъф дъ Уърлд, която е подкрепена със снимки и аудиозапис. Той обяснява поведението си с един логичен аргумент - повярвал на думите на проститутката, че журналистите я преследват и затова се съгласил да й помогне. За по-голяма тежест Арчър завежда дело за клевета срещу журналистите от Дейли Стар.
Няколко дни след като Арчър подава иска, помощникът му Майкъл Стакпъл, който предава парите на Моника Кахлан, неочаквано заминава за Франция. След това Джефри започва да гради алибито си. Първоначално всичко върви отлично. В писмените си показания, дадени под клетва, телевизионният му агент Терънс Бейкър заявява, че вечерта на 8 септември е вечерял с Арчър в ресторант, след което Арчър го е откарал до дома му, разположен в покрайнините на Лондон. Двама се разделили в два и половина през нощта, така че в този час Арчър не би могъл да се намира в хотел Албион в компанията на проститутка, става ясно от изложеното от Бейкър.
Благодарение на неговите показания Арчър като че ли печели делото, преди дори то да е започнало. Но през януари 1987 г. се налага Арчър да измисля ново алиби. Причината е банална печатна грешка. Редакцията на Дейли Стар предала в съда документи в своя защита, в които, по вина на един младши служител, датата на срещата между Арчър и Кахлан била посочена не на 9, а на 10 септември.
Бейкър и този път бил готов да помогне за алибито, като отплата за лъжесвидетелството бил новият договор между Арчър и Бейкър, според който агентът получавал допълнителен процент от всички сделки за екранизация на романите на Арчър. Но за да се сетиш, че повторното използване на Бейкър би изглеждало подозрително, не е нужно да си автор на кримки. Затова Арчър се обръща за помощ към секретарката си Анджела Пейпиът и стария си приятел, независимият телевизионен продуцент, Тед Франсис. Той предава на адвокатите на Аръчър писмени показания под клетва, че на 9 срещу 10 септември 1986 г. е прекарал нощта с писателя в един ресторант.
Секретарката получава от Арчър задачата да анализира програмите на телевизионните канали на 8, 9 и 10 септември, за да се добави достоверност в показанията на писателя за действията му през тези дни. Освен това, по заповед на Арчър, госпожа Пейпиът изготвя на шефа си и фалшив делови дневник, в който са отбелязани и срещите му с Бейкър и Франсис на 8 и 9 септември.
Не е ясно дали госпожа Пейпиът надушва нещо лошо в цялата работа, или просто решава да се застрахова, но преди да изфабрикува въпросния дневник, прави на фона на първата страница на вестник Таймс с ясно различима дата фотокопие на празния дневник и писмените разпореждания на Арчър, след което попълва, според нарежданията на шефа си, празния дневник. Тя описва всичките си действия на лист хартия и моли машинописката в офиса да се подпише като свидетелка на тези й показания.
През юни 1987 г. Арчър признава под клетва истинността на фалшивия дневник.
Процесът Арчър срещу Дейли Стар се гледа през юли 1987 г. и завършва с блестяща победа на Джефри Арчър. Алибито му, потвърдено от Терънс Бейкър, впечатлява съдиите и съдебните заседатели, така както е планирано. Не по-малко силно е и изказването на съпругата на Арчър - Мери. Точка на делото поставя признанието на самата Моника Кахлан, която заявява, че е получила шест хиляди лири от Дейли Стар, за да разкаже за сексуалното си приключение с Арчър. Обръщайки се към заседателите, преди да се оттеглят в съвещателната зала за произнасяне на присъдата, както предвижда законът, съдията Колфилд ги призовава да претеглят всички показания и да решат дали един преуспяващ политик и талантлив писател може да замени компанията на своята очарователна елегантна и прекрасна съпруга със студения, скован в гума секс в мръсна хотелска стая. Заседателите се съвещават кратко. Признавайки вестник Дейли Стар за виновен в клевета, те присъждат на Арчър рекордната за онова време компенсация от половин милион английски лири. Главният редактор на вестника е уволнен. Моника Кахлан е разобличена пред цялата страна не само като проститутка, но и като изнудвачка. Главният свидетел на Арчър - Терънс Бейкър, умира през 1991 година. Познати на Арчър сега твърдят, че писателят е приел с едва скрито задоволство тази кончина.
И въпреки че самият Арчър е принуден все пак да напусне високия си партиен пост, това не попречи на политическата му кариера. Той си остана доверено лице не само на Маргарет Татчър, но и на всички следващи лидери на консервативната партия. През 1992 г., по препоръка на премиера Джон Мейджър, Арчър получава пожизнената титла пер и става лидер на консервативната фракция в палатата на лордовете.

След Пикасо, вляво от Матис

Проблемите на лорд Джефри Арчър възникват през 1999 г., когато, с благословията на тогавашния лидер на консерваторите Уйлям Хейг, той решава да се кандидатира за поста кмет на Лондон. Шансовете му за победа са направо смайващи - книгите му се отпечатват в милионни тиражи, а той е сред най-популярните консерватори в Англия. По всичко изглежда, че историята с Моника Кахлан е забравена. Поне така си мисли лорд Джефри. Само че този път той греши.
Тед Франсис признава, че цели тринадесет години изпитва желание да даде гласност на участието си във изфабрикуваното алиби на Арчър. Две събития го карат от размисъл да премине към действие. В началото на 1999 г. Франсис предлага на Арчър да стане съпродуцент на ново телевизионно предаване. За целта той иска от писателя 20 хил. лири. В началото Арчър се съгласява, но после превежда по сметката на Франсис не 20, 12 хил. лири, като му казва да не ги смята за заем, а за подарък. Само няколко месеца по-късно обаче, на един от приемите в дома си, докато разговаря с гостите, той им посочва Франсис с думите: Стойте по-далече от този човек. Той ми дължи 20 хиляди и засега изобщо не смята да ми ги връща. Възмутеният Франсис си отива, а на следващия ден позвънява на свой приятел журналист от същия онзи Нюз ъф дъ Уърлд с предложението да му продаде историята за собственото си участие в подготовката на фалшивото алиби. Вестникът преценява, че тази история струва 150 хил. лири.
Точно както предишния път и сега Арчър се хваща на телефонно обаждане. Франсис му позвънява, уж обезпокоен, че журналистите са успели да надушат нещо около фалшивото алиби. Журналистите записват разговора на лента, след което го отпечатват във вестника. Ден по-късно лорд Арчър обявява, че оттегля кандидатурата си за кметския пост на Лондон, а след още 24 часа Скотланд Ярд започва официално разследване по обвинение в лъжесвидетелстване и за опит да възпрепятства правосъдието.
Главен свидетел на обвинението обаче се оказва не Франсис (той е привлечен от съда като съучастник на престъпника), а мисис Пейпиът, която по това време е уволнена от Арчър, защото е окрала работодателя си, изхарчвайки за себе си пари, които са й предоставени за представителни разходи.
Мултимилионерът Арчър, известен с това че веднъж упътил един от гостите си към тоалетната с думите: След Пикасо, вляво от Матис, не прощава на мисис Пейпиът кражбата на няколко стотин хиляди лири и я прогонва със скандал. Когато полицията започва да разследва бившата секретарка, тя с нескрито задоволство предава ксерокопията, потвърждаващи, че деловият дневник, който Арчър под клетва е обявил за истински, всъщност е фалшификат.
Появата на свидетел като мисис Пейпиът решава изхода на делото. А загадъчната гибел на Моника Кахлан в автомобилна катастрофа няколко седмици преди началото на процеса го превръща в сензационен. Въпреки всичко между смъртта на Моника и Арчър не е установена никаква връзка.

На топло, но не много

След съобщенията, че лорд Джефри Арчър е признат за виновен по обвиненията за даване на лъжливи показания и възпрепятстване на правосъдието и е осъден на четири години затвор, вестник Дейли Стар подаде иск за връщане на изплатената на Арчър през 1987 г. сума плюс съответните лихви върху нея.
Въпреки всичко трудно може да се смята, че Арчър е загубил. Според думите на бивши затворници, преминали през Белмарш, където се намира сега писателят, мястото за лишаване от свобода напомня по-скоро на летен лагер, отколкото на изправително учреждение. Но най-важното е, че Арчър успя да превърне скандала в нов източник на доходи. През 2000 г. той написа детективска пиеса под името Обвиняемият, в която главният герой - известен политик - се оказва в съда по обвинение в убийство. В края на пиесата зрителите сами трябва да произнесат присъдата за виновността или невинността на героя. По време на първите спектакли, играни на сцената на кралския театър в Уиндзор, главната роля се изпълнява от самият Арчър. В края на краищата скандалът отново привлече вниманието към книгите на затворника, които по думите на неговите издатели никога не са се продавали толкова добре. А когато лорд Джефри Арчър излежи присъдата си в затвора, той най-вероятно отново ще заеме мястото си в камарата на лордовете.

По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във