Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА КРАЛЯ НА ОПЕРАТА

ЗАРАДИ ЩЕДРИТЕ ДАРЕНИЯ НА АЛБЕРТО ВИЛЯР АНГЛИЙСКАТА КРАЛСКА ОПЕРА КРЪСТИ НА НЕГОВО ИМЕ НОВОТО СИ ПРЕДДВЕРИЕ. СЕГА ОБАЧЕ СВЕТЪТ НА ИЗКУСТВОТО Е РАЗКОЛЕБАН - КРАДЕЦ ЛИ Е ВСЪЩНОСТ ПРОЧУТИЯТ ФИЛАНТРОП?Алберто Виляр сигурно все още се чуди как се стигна до това положение. Американският финансист от кубински произход, чието богатство навремето списание Форбс оцени на 950 млн. щ. долара, беше възхваляван като един от най-големите филантропи в света, дарил много милиони на галерии, университети и медицински центрове. Сумите са впечатляващи - през последните години той обеща 45 млн. долара на нюйоркската опера Метрополитън, 50 млн. на центъра по изкуствата Кенеди във Вашингтон, 14 млн. на операта в Лос Анджелис. В художествените среди на Великобритания е добре известен заради дарението от 10 млн. лири, което се оказа спасително за Кралската опера. От благодарност Ковънт гардън кръсти на своя благодетел впечатляващото си стъклено преддверие.През последния месец обаче светът на Виляр бе потопен в позор. След като благотворителните обещания на обща стойност 225 млн. долара му осигуриха мечтаното място на глобалната сцена на изкуството, в края на май финансистът бе арестуван и изпратен в изправителен център в Манхатън. Полицията го задържа на летище Нюарк в Ню Джърси, където Виляр пристигна след участие в конференция на инвеститори в Лас Вегас. Обвинението срещу него е, че е откраднал пари от свой клиент, за да изпълни част от дадените щедри обещания и да плати някои лични и делови разходи на инвестиционната си компания Америндо (Amerindo). Останал без пари и осъден да плати гаранция от 10 млн. долара, Виляр видя как приятелите от висшето общество му обръщат гръб. На прослушването в съда на 3 юни се явиха само четирима души, готови да дадат спестяванията си за неговото освобождаване. Сред тях бяха учител, с когото Виляр се запознал петдесет години по-рано в Пуерто Рико, и неговата съпруга, която се издържа с почасова работа. Парите им са прекалено малко, отсъди съдията, преди да върне финансиста обратно в килията. Нещата се промениха едва на 20 юни, когато известният руски диригент Валери Гергиев обяви, че ще плати 500 000 долара. Четири от необходимите за гаранцията десет милиона са изплатени в брой, а останалото е осигурено с имущество и художествени произведения от колекцията на Виляр.Проблемите на 64-годишния финансист, който отрича всички обвинения, привлякоха вниманието към историята на неговия живот - история на човек, издигнал се от нищото в отчаян стремеж да стане част от елита. Обсебен от голямата си страст - операта и изкуството, той бързо се главозамайва, виждайки името си гравирано със злато, и се впуска в обещания за огромни дарения - дори когато финансите му започват да се пропукват. На 22 юни Кралската опера във Великобритания съобщи, че е заличила името му от програмата за млади артисти, която той спонсорираше до 2001 година. Дали същото ще се случи и с новото преддверие на операта, още не е решено. Подобно нещо обаче е сполетявало Виляр и по-рано - преди две години, когато той не успя да изпълни поетите ангажименти, нюйоркската опера Метрополитън също свали златния надпис с неговото име от парадния си балкон.Син на кубински бизнесмен, Алберто Виляр се ражда в Ню Джърси, но до деветгодишната си възраст живее в Куба. По-късно, когато се преместват в Пуерто Рико, майка му изоставя семейството си и младият Алберто е отгледан от баба си и баща си. Хората, които го познават, го описват като самотник и мълчаливец, за когото единствената интересна тема е операта от предишната вечер.Виляр се запалва по изкуството от малък, вдъхновен от увлечението на баба си по класическата музика. През 1962 г. завършва колежа Вашингтон и Джеферсън в Пенсилвания, след което започва работа в Ситибанк и се сдобива с магистърска степен по икономика. Големият пробив обаче настъпва с основаването на компанията Америндо в началото на 80-те години, когато за известно време Виляр се радва на успешен бизнес и печели от инвестиции на фондовата борса от името на пенсионни фондове и влиятелни богаташи. Съсредоточава се върху акциите на технологичните компании и реализира внушителни печалби от ранните инвестиции в Майкрософт (Microsoft), Епъл (Apple) и Сиско (Cisco). С бума на ИНТЕРНЕТ-компаниите в края на 90-те Америндо става собственик на активи за над 7 млрд. долара. С таксите, които събира от клиентите си, Виляр се нарежда в списъка на най-богатите хора на сп. Форбс. По това време той притежава девет къщи, сред които огромен апартамент с 30 стаи в Ню Йорк. Долния етаж на този апартамент превръща в концертна зала с места за 70 гости. Така за едно десетилетие Виляр успява да измине пътя от никому неизвестен почитател на изкуството до едно от най-прочутите имена в света.Щедростта му достига връхната си точка през 2001 г., когато Виляр обещава пет гръмки дарения на обща стойност 116 млн. щ. долара. Двайсет и три милиона от парите са обещани на Нюйоркския университет, десет - на медицинския факултет към Колумбийския университет, 25 - на Националния еврейски медицински и изследователски център в Денвър, Колорадо, 50 - на Центъра по изкуства Джон Ф. Кенеди, и 8 - на операта във Вашингтон. От центъра Кенеди твърдят, че Виляр платил първата вноска от десетгодишната програма за подпомагане, след което станало ясно, че няма да може да изпълни останалата част от обещанието си. По другите четири дарения Виляр така и не платил нищо. Обещанието към еврейския медицински център, което Виляр дал след като бил там на лечение, подтикнало ръководството му да започне планове за строителство на нова пететажна сграда за изследвания, която щяла да носи името на филантропа. Известно време таихме надежди, но в крайна сметка се отказахме от тези намерения, разказва говорителят на центъра Уилям Олстетър.През юни 2003 г. става ясно, че два милиона долара, платени в полза на оперите във Вашингтон и Лос Анджелис от името на Виляр, всъщност са излезли от джоба на неговия приятел Пласидо Доминго. След което Виляр така и не върнал заема. В изявление от операта във Вашингтон, където е художествен директор, Пласидо Доминго споделя: Съжалявам за Алберто. Надяваме се всичко да се разреши по най-добрия начин за него.Когато пазарите се сриват, стойността на фондовете на Америндо тръгва надолу. Заради прекомерната си щедрост Виляр се оказва закъсал за пари. Пред съда адвокатката му заявява, че той все още разполага с лично състояние от 100 млн. долара, но в сметката му в банката има по-малко от десет хиляди. В обвинителния акт срещу Виляр е записано, че през юни 2002 г. 67-годишната Лили Кейтс му предоставя инвестиция от 5 млн. долара. Според прокурорите обаче вместо да ги инвестира, три дни по-късно финансистът започва да прехвърля парите към други сметки, включително един милион долара към лична текуща сметка. В обвинителния акт се твърди още, че Виляр похарчил буквално цялата сума за две седмици, като използвал парите за дарения на колежа, в който се дипломирал, и на Американската академия в Берлин. А също и за лични разходи, сред които 15 000 долара за кетърингова фирма и 255 долара за поправката на съдомиялна машина. Други три милиона се оказват преведени по сметка в Лойдс (Lloyds TSB) в Люксембург. В действителност обаче кражбата на петте милиона е само върхът на айсберга, смятат прокурорите. Срещу Виляр и неговия бизнес партньор Гари Танака са повдигнати обвинения и от Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ. Миналата година финансистът беше съден и от своя бивша приятелка, която го обвини в кражбата на 11 млн. долара. В отговор Виляр заведе срещу нея дело за разпространяване на порочни лъжи.Сега адвокатите му са убедени, че той ще бъде реабилитиран, и отхвърлят обвиненията като основаващи се на твърденията на бивш клиент, на когото целият свят му е крив. Едно обаче е сигурно - бизнесът на Виляр и репутацията му в света на изкуството ще пострадат сериозно. Уолстрийт джърнъл например вече съобщи, че след неговото арестуване клиентите на Америндо са оттеглили една трета от активите си. Зад скоростта, с която културният елит отхвърли Виляр, може и да се крие елемент на злорадство към човека, успял да се издигне от дъното. Той не пазеше мълчание около щедростта си - разказва пред Ню Йорк таймс бившата председателка на Метрополитън Бевърли Силс . - С аргумента, че колкото повече се шуми около неговите дарения, толкова по-голям стимул ще имат и други да последват примера му, той отблъскваше останалите членове на борда, които възприемаха това като проява на егоизъм.Междувременно Алберто Виляр продължава да настоява, че всеки, който има търпение, ще си получи парите. По думите му той вече е изплатил половината от двайсетте милиона долара, обещани на Метрополитън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във