Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА ДЕТЕКТОРА НА ЛЪЖАТА

Класическият детектор на лъжата - полиграфът - регистрира измененията във физическото състояние на изследвания. С това обаче ролята на прибора се изчерпва. Хората са тези, които преценяват дали казваното е истина, или лъжа. Вероятно именно за това историята на използването на полиграфа изобилства от грешки.Как детекторът спаси хораЗапомнена е само фамилията на първия човек, спасен с детектора на лъжата - Тосети. През 1910 г. той бил обвинен в убийството на шестгодишно момиченце. За негово щастие съдбата го срещнала с психиатъра Чезаре Ломброзо, който бил обзет от манията да прави изобретения. Докторът тъкмо бил създал съвсем нов прибор, наречен от него плетизмограф. Ломброзо констатирал незначителни изменения в пулса на заподозрения Тосети, докато по поръка на доктора извършвал математически изчисления наум. Когато обаче му показали снимките на ранени деца, включително и фотографията на убитото момиченце, записът на пулса не показал никакви резки промени. Последвалите разследвания потвърдили, че Тосети е невинен.През 1923 г. друг американец - Джеймс Фрай, бил заподозрян за убийство. Неговият адвокат издействал клиентът му да бъде подложен на тест с детектора на лъжата, през който Фрай преминал блестящо. Съдията обаче отказал на защитата правото да представи резултатите от теста на съдебните заседатели. Фрай се обърнал към апелативен съд, но и той отхвърлил молбата му. Общественото мнение обаче вече било настроено в полза на Фрай, така че смъртната му присъда била заменена с доживотен затвор. Избирайки между детектора на лъжата и електрическия стол, съдът пренебрегна и двата електрически прибора - отбелязал един вестник. Как детекторът разобличи престъпницитеШирокото използване на детектора на лъжата в САЩ, а след това и в целия свят започва едва в края на 30-те години, когато полиграфите стават част от всекидневието на агентите на ФБР и на полицаите. Едно от първите дела, в които детекторът изиграва решаваща роля, е по случая Лониело.През 1935 г. полицията в Уисконсин арестува двама мафиози. Те били обвинени в убийството на местния шериф. Уликите били налице, но полицията така и не успяла да установи кой от двамата е стрелял. А прокурорът не искал да предава делото в съда, без да е сигурен за прекия извършител. На арестуваните било предложено да преминат тест с детектора на лъжата. Убедени в превъзходството си над машината, те се съгласили. Престъпниците се провалили на теста. Нещо повече, съдът установил точно кой е стрелял в шерифа и кой е карал колата, с която престъпниците избягали от местопрестъплението. Адвокатите на подсъдимите били толкова поразени, че дори не се обърнали към апелативния съд.Как човекът опозори детектораОлдрич Еймс, осъден за шпионаж в полза на СССР и Русия, дълго време излизал сух от водата благодарение на умението си да заблуждава полиграфа. Докато работел в ЦРУ, той многократно преминавал тестове с детектора на лъжата и според собствените му думи се провалил само на първия от тях. Тогава Еймс успял да обясни неуспеха с лошото си самочувствие и преминал през теста втори път, при това блестящо, както и всички следващи. Той лъжеше машината толкова редовно, колкото редовно предаваше и сведения на руснаците - възмущава се по-късно един от бившите му колеги в ЦРУ.Именно детекторът помагал на Еймс да остане дълго време неразкрит. Когато през 80-те години изтичането на информация от ЦРУ вече било установено със сигурност и проверките с детектора станали особено внимателни, в главна мишена на следователите се превърнал не Еймс, а сержантът от морската пехота Клейтън Лоунтри, охраняващ посолството на САЩ в Москва. За разлика от Еймс той се провалил на теста и, вярвайки в непогрешимостта на детектора, изведнъж признал, че шпионира в полза на СССР, което пак отвлякло вниманието от Еймс.Как детекторът опозори човекаПолиграфът подвежда и ФБР. В началото на 90-те години разследването на делото за шпионаж в свръхсекретната ядрена лаборатория в Лос Аламос предизвика един от най-шумните скандали във ФБР. Според сведенията на федералното бюро, в Китай редовно постъпвала информация от секретния обект. В полезрението на следователите попаднал ядреният физик Ван Хо Ли. Няколкото теста, проведени с детектора, дали едни и същи резултати, според които Ван бил лъжец и потаен човек, който не заслужава доверие. Нещо повече - той безусловно лъжел, отричайки своето участие в китайска шпионска мрежа. Ван бил арестуван. По време на следствието обаче агентите от ФБР така и не успели да открият и най-малки улики, които да потвърдят резултатите от теста. Ученият бил освободен, без да му се предяви официално обвинение, но и без да се снемат подозренията от него.В случая със специалния агент от ФБР Марко Мала бюрото и досега има сериозни съдебни проблеми. Мала се провалил на стандартния тест с детектора, през който от 1994 г. насам са длъжни да преминават редовно всички сътрудници на ФБР. В резултат на това той бил незабавно уволнен от работа, след което започнало вътрешно разследване, продължило с години. На разпити с детектора на лъжата били подложени много от познатите на специалния агент. И отново не били открити никакви доказателства за някакви негови простъпки. В края на краищата от агента били свалени всички подозрения, но той отказал да се върне на работа в бюрото. По думите на адвокатите му, Мала сериозно се замисля дали да не заведе дело срещу ФБР с иск за компенсация на моралните загуби, които е понесъл.Как детекторът уби човекЖителят на щата Вирджиния Роджър Коулман бил арестуван през 1982 г. по обвинение в убийството на негова роднина. Главната улика на обвинението били два косъма, които Коулман уж оставил върху тялото на жертвата. Заключенията по този въпрос били направени от експерт, който вече неведнъж грешал в оценките си. Коулман обаче нямал пари за адвокати, а тези, които му назначил съдът, се оказали напълно неопитни. След шумния процес, по време на който адвокатите дори не си направили труда да представят свидетели, Коулман бил осъден на смърт.След като всички обжалвания на Коулман били отклонени, той пожелал да премине тест с детектора на лъжата. Това му било разрешено. На 19 май 1992 г. на Коулман били съобщени едновременно две неща - че смъртната му присъда е потвърдена, а молбата му за теста е удовлетворена. Разпитът с детектора на лъжата, който продължил час и половина, завършил с това, че Коулман бил обявен за стопроцентов лъжец. На следващата сутрин присъдата била изпълнена. Малко по-късно вестниците съобщили, че тестът, който Коулман не издържал, е бил проведен при напълно недопустими условия. Те цитирали мнението на специалистите, според които полиграфът въобще не бива да се използва, когато разпитваният се намира в стресова ситуация, като например след съобщението за предстоящата екзекуция. Разразил се огромен скандал. Обществени организации и роднини на Коулман и на неговата предполагаема жертва създали група, която се заела със самостоятелно разследване на убийството. Независимо ДНК-изследване показало, че на местопрестъплението е бил не Коулман, а друг човек, който не е заловен. Престъплението останало неразкрито, а делото Роджър Коулман влязло в историята като една от най-зловещите съдебни грешки на ХХ век.За малко щял да бъде екзекутиран и друг невинен американец - Флойд Фай. Той бил арестуван в Охайо още през 1978 година. Полицията не разполагала нито със свидетели на престъплението, нито със сериозни улики. Затова на обвиняемия била предложена сделка - ако премине теста с детектора на лъжата - ще бъде освободен, ако не - получените резултати ще бъдат представени като улики пред съда. Фай, който прекрасно знаел, че е невинен, се съгласил с готовност, не издържал теста и бил признат за виновен в убийство. Слава Богу той не бил екзекутиран. Три години по-късно, докато разследвали съвсем друго престъпление, полицаите арестували истинските убийци, а Фай бил освободен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във