Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪВ ВАКУУМА ПОДИР РАЗРУШЕНИЕТО

Писателят Антон Дончев, пред в.БАНКЕРЪГ-н Дончев, с какво в днешно време живее един писател, който черпи сюжетите си от историята?- Просто избира начина си на живот: можем да се абстрахираш от това, което става около тебе, защитавайки донякъде личния си свят. Или пък да насочиш сетивата си към всекидневния живот на хората и според възможностите си да се опиташ да ги разбереш и да повлияеш, доколкото са ти силите, за избора на посоката, която смяташ за правилна. Мисля, че българите и у нас, и по света - днес изпитват противното усещане, че нещо е сбъркано, че нещата не стават така, както трябва. Действителността е тежка, да не я наречем направо трагична, и когато човек не е затворил очите, ушите и сърцето си за нея, той не се чувства добре и удобно. Но това не е само българска драма - ако беше така, щеше да е възможно да се търсят по-бързи и по-лесни изходи. Мисля, че иде реч за проблем на цивилизацията в конкретния момент. И той е в пълното нарушаване на равновесието между материалното и духовното в живота на хората. Ако се намери изследовател, който да подреди въпросите, които се задават в т. нар. публично пространство, ще открие, че тези въпроси са получили по няколко отговора. Даже и на въпросите от последните 12-13 години се дават, общо взето, правилни отговори, но какво от това?Искате да кажете, че кучетата си лаят, а керванът си върви?- За съжаление в нашия случай кучетата лаят, а керванът не върви. И нещата стават все по-зле. Има едно предсказание във Вишну пурана за ерата Калиюга (Черното време) и в него са обобщени почти всички злини, които днес мъчат човечеството: защото богатството стана мерило за добродетелта... Давах интервю на репортери от в. Билд и те накрая много категорично казаха, че ние няма да имаме култура, докато нямаме пари. Да, културата не може да се развива без известно количество материални блага. Но кое е първо - духовното или материалното? Трябва ли да чака България благоденствието на хората да стигне някаква определена граница и тогава да вземе да се занимава с душата си? Защо изглеждат толкова безпомощни политическите първенци на България?- Имам чувството, че хората, които в момента се опитват да ръководят ако не съдбините, то всекидневието на хората, се държат като генерали, които от сутрин до вечер приказват само за въоръжението на своята армия. Да се сменят миговете с еди-какво си, да се сменят калашниците с... и т.н., а през цялото време на човек му се иска да им зададе най-обикновения въпрос: Извинявайте, в края на краищата оръжията ги държат хора, нали? Скалата на ценности на едно общество практически служи за измерване на ръста му. Но ние не можем да разберем колко сме високи, докато не сме наясно с какъв аршин се мерим. Разговорите за нов морал, нови добродетели са напълно безсмислени. Моралът е сбор от норми, които не са чак толкова неясни и не се нуждаят от изясняване, а от нещо много по-просто - от признаване. В книжата Извън контрол Збигнев Бжежински дава някои рецепти за измъкване от това състояние, при което нещата се изплъзват от контрола на хората. Съвършено случайно те ми напомниха за нещо познато и като взех древногръцката философия, видях, че всъщност термините, които той употребява, почти изцяло отговарят на понятията, които могат да се извлекат от Сократ и Платон. Става дума за едни и същи неща. И съвпадението е толкова потресаващо, че човек изпитва особеното чувство да не би пък Бжежински да ги е преписал? Не е, но ако някой анализира една ябълка днес и преди 50 години, например в САЩ и в България, ще намери почти едни и същи съставки. Така е и с човешкото общество - независимо от огромната външна разлика между Гърция отпреди 2500 г. и нашия свят - ние всъщност достигаме до почти едни и същи заключения. Да не говорим, че 400 г. след Сократ идва Исус, след когото вече няма оправдание. Хората вече са били предупредени, казани са им истини, които те поне са признали. И след 2000 г. развитие на християнството, 1500 г. развитие на исляма, след 3-4 хиляди години развитие на индуизма, човечеството няма право да казва, че не знае за какво става дума. Казано ни е, предупредени сме, ние просто не си вземаме бележка и което е по-неприятно - лицемерим. Сиреч продължаваме да правим това, което ни се иска, и го правим, както ни се иска. Нито един от икономическите и политическите проблеми на България не може да се разреши, ако не се разрешат, проблемите на културата, на морала, на нашето отношение към себе си, към човека до нас, към държавата и към Бога. Питали един японски държавник - като гледа отдалеч България, какви са й проблемите. Японецът отговорил: Че вие нямате никакви проблеми. Ако човек не знае какво става у нас и погледне - хайде, не от космоса, но от спътник, ще види какво ни е дал Господ - планини, морета, реки, чудесната ни земя и тия красиви хора, които се движат по улиците - наистина би трябвало да каже нямате проблеми. Но я си представете, че половината от българите имат морала на финландците, представете си общество, което разклонява главна улица в столицата си на две, за да не отсече едно дърво в центъра на града... Май не си го представяте?Искате да кажете, че проблемите ни идват от това, че всеки дърпа чергата към себе си?...- На Конрад Аденауер принадлежи фразата, която може би е ключът: Обединение около една безкористна национална идея, на която да се облегнеш, на която да се прекланяш и за която си готов да се пожертваш. Това ни е нужно. Става дума за намиране на равновесието между личното благоденствие и нашата възможност да помогнем на ближния си, на обществото. Ето тази идея още от начало липсваше на това общество, което дойде да замести едно също толкова дълбоко несправедливо общество. Започна се с негативизъм, с желание за разрушаване, с търсене не на това, което води напред, а което води назад. Защото да разрушаваш, значи да гледаш назад. След разрушението остава един духовен вакуум и тъй като природата не търпи вакуум, нахлуват вълни - някои са добри, бистри, но повечето са мътни. Направо смайващо е как хората, на които българите дадоха право да се разпореждат със съдбата им, се оказаха натоварени със задача, която от самото начало не им е била ясна. А безпътицата на хората на творческия труд в България за съжаление се съпровождаше с принизяване на всекидневното съществувание, което доведе до загубване на чувството кое е главно и кое второстепенно. Това загубване във водовъртежа на всекидневието, тази липса на ориентация, наред с нуждата всеки ден да се занимавате със своето физическо оцеляване доведе до един изключително рязък спад на духовността. Иван Хаджийски навремето написа книгата Бит и душевност на българския народ. Сега вероятно би я озаглавил само Бит - друго почти няма.От какво странно тесто са замесени хората на Балканите, та страстите така страшно избуяват?- Трагедията е в това, че всички балкански народи са сякаш с увредени гени за национално самочувствие. Чуйте - Велика Сърбия, Велика Гърция, Велика Турция, Велика България, сега се появява Велика Албания... А няма Велики Балкани... При това положение, след като имаме увреден ген, би трябвало да не превъзнасяме прекалено много съмнителните си достижения. На Балканите и в България чувствата са полярни - от възторг до отчаяние, от самохвалство към самосъжаление. Е, в момента се самосъжаляваме. Отчаяно.Атанас Далчев някога казваше: Българският народ има едно качество, което един ден може и да го погуби - това е липсата на национален егоизъм. И което е най-страшното - в България това се смята за добродетел. Ето колко по-сложно е при нас това равновесие между нормално национално самочувствие и национален нихилизъм.Има и друго. Когато става дума за Балканите, някак се забравя ключовата дума. А тя е съседи. Балканите като културна общност с цялото си разнообразие, с цялата си сложност всъщност имат много общи неща, които ги свързват, и тяхното многообразие е тяхното най-голямо богатство. От тия културни плодове, които зреят на нашия полуостров, от тази историческа съдба, която сме имали, ние можем да извлечем общи, сложни, синтетични продукти, които да предложим и на останалия свят. Но преди всичко ние трябва да ги осъзнаем, приемем и разберем. Аз съм член на фондация Балканика, която доказа въпреки целия скептицизъм, с който бе посрещната, че съществуват многобройни свободни валенции между балканските държави, които са готови да се свържат и да създадат нови съединения. Балканика показа и нещо много важно - че възможностите за сближаване на културни дейци от околните държави са много по-големи, отколкото тези на техните политици. Така че ние трябва да приветстваме и да се мъчим да организираме и укрепим всички форми за сближаване на нашите култури, без да се опитваме да заровим в гроба нашите национални истории, т.е. без да се опитваме да забравим. Трябва да разберем, че нашето минало не ни разделя, а ни събира. Тези призиви, които са чуват за национална забрава, всъщност обиждат хората - защото те предполагат, че споменаването на някакви исторически факти може по законите на първичните инстинкти да породи някакви лоши чувства между народите ни. Това е обида за нормалния културен човек и ние не трябва да забравяме за величието на постиженията на нашите съседи.Много известни писатели като Йордан Радичков и Валери Петров например, се изкушиха да влязат в политиката. Вие защо не го направихте?- Тяхното включване е в минало време. И те бързо-бързо излязоха от политиката. Което показва, че са разбрали - този път за тях не води до никъде. Участието в политиката означава присъединяване към някакво течение, група, идеология. Според мен подобно присъединяване довежда до обвързване на твореца, което пречи на неговата вътрешна свобода. У нас политиката е толкова категорично обагрена, че непременно ще накара твореца да одобрява или не одобрява някакви решения, които противоречат на неговата съвест. Имайте предвид, че не съм се включвал в политиката в целия си съзнателен живот - не съм приемал никакви постове и привилегии, просто защото това се заплаща с ограничаване на вътрешната свобода.Много пътувате. На неспокойния ви дух ли се дължи това?- Пътувал съм доста, но не бих казал, че това се дължи на някакво вътрешно желание. В чужбина съм пътувал и пътувам воден от желание нашата култура да стигне до повече хора. Кръстосвал съм България заради многобройните си срещи с читателите. И това е едно огромно богатство за твореца. Защото всяка моя книга всъщност е едно писмо. И с чудесно преживяване да срещнеш хората, които са получили писмата ти... Да видиш какво са разбрали. Защото всеки човек чете своята книга. Прочетената книга има нещо много общо с това, което си написал, но всъщност си е на читателя. Литературата е едно вечно съавторство - като любовта.Винаги ли сте били разбиран?- Общо взето, с редки изключения хората са разбирали това, което съм искал да им кажа. Е, има и хора, които търсят други неща в литературата и това ме е наранявало, защото виждам, че тяхното мнение не е резултат на вътрешна убеденост, а защита на някакви позиции и интереси. Нещо много грозно. Какво ново има в компютъра ви? - Аз не работя с компютър, въпреки че купих преди четвърт век първия персонален компютър в България от БАН със специално разрешение. Опитах се да работя, не можах - сложно. Синът ми обаче се запали и стана програмист, а аз и до днес пиша на ръка... Започнал съм една книга за Калоян. Оказа се, че положението на България по негово време е било толкова сложно, че не ми е много ясно кога и как ще я завърша...

Facebook logo
Бъдете с нас и във