Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ЛАС ВЕГАС

Неотдавна съдът отклони претенциите на американския милиардер Кърк Керкориян към автомобилния концерн ДаймлерКрайслер (DaimlerChrysler) за сумата от 1.2 млрд. долара. Кърк подаде иска си още преди година и половина, настоявайки да бъде възмезден за падането на стойността на акциите на Крайслер след сливането й с ДаймлерБенц през 1998 година. Впрочем, решението на магистратите едва ли ще повлияе върху финансовото благополучие на милиардера, който бил най-малкото дете в семейството на бедни арменски емигранти. Първият бизнес - самолетите В края на 40-те години, като собственик и пилот на малък самолет Чесна, Кърк Керкориян често осъмвал в казината на Лас Вегас заедно с наемащия го търговец Джери Уилямс. Веднъж, след като за пореден път проиграли всичко, двамата излезли на улицата. Неочаквано Кърк намерил в джоба си пет долара. Джери веднага предложил да си купят закуска, но Керкориян не одобрил идеята. Нима за толкова пари може да се купи нещо, което си струва?, попитал той и се върнал в игралната зала, където в края на краищата спечелил 700 щ. долара.Кърк се родил на 6 юни 1917-а в градчето Фресно, щата Калифорния. Родителите му Лиля и Арон се добрали до САЩ малко преди това, спасявайки се от турския геноцид срещу арменците през 1915 година. Арон свързвал някак си двата края с търговия на плодове до 1921-ва, когато Америка била връхлетяна от поредната икономическа криза. Тогава семейство Керкориян се преместило в Лос Анджелис с надеждата да си намери по-добро препитание. Макар и в чужда страна, Арон и Лиля възпитавали наследниците си, сякаш продължавали да живеят в родината си. В семейството ни се говореше само на арменски - разказвал по-късно Кърк. - Научих английски, докато играех на улицата. Пак там децата се подготвяли и за американското училище - по-големият брат Ниш учел Кърк да се боксира. Уроците не отишли напразно - когато момчето било преместено в клас за трудни деца, то вече можело да се грижи за себе си.На деветгодишна възраст Кърк започнал да носи вкъщи пари, печелейки от каквото може - от миенето на коли до пренасянето на мебели. След осми клас зарязал училището, за да работи като автомонтьор и да се занимава с бокс. Кърк намирал захвърлени автомобили, привеждал ги в относителен ред и ги продавал с печалба от по 5-10 долара. Бъдещето си обаче виждал в бокса. Скоро станал местен шампион в полусредна категория за любители. Един ден през 1939 г., когато вече се замислял да премине към професионалния ринг и да започне да печели от спорта, Кърк бил повикан от Тед О`Флеърти, за да му сложи камината. След работа двамата се разговорили и Тед предложил да го повози на своя двуместен самолет. След няколко дни Керкориян се издигнал за първи път във въздуха, а на другата сутрин отново се появил на пистата, за да помага при подготовката на самолетите за полет. Той вече бил забравил за плановете си да стане професионален боксьор.Година по-късно Кърк се почувствал готов да се учи за летец и отишъл в школата на една от първите жени пилоти Флорънс Барнс, с прякор Панчо. Училището било разположено в ранчото Щастливото дъно в калифорнийската пустиня, където сега се намира военновъздушната база Едуардс. Флорънс не само обучавала бъдещите летци, но и управлявала ранчото. Всъщност Кърк нямал средства да й плати за курса и предложил да се издължи като се грижи за имота й. Така че между уроците Керкориян доял кравите и почиствал оборите. Шест месеца по-късно получил не само разрешително да лети, но и инструкторско място в школата на Барнс.Животът като играПреподаването бързо омръзнало на Кърк и той си намерил друга работа - да придвижва произвежданите в Канада бомбардировачи Москит до Британските острови. За това му плащали тлъста сума - по хиляда долара на рейс (което съответства на около 10 хил. долара днес). Рискът обаче също не бил малък. На четири рейса средно само един завършвал благополучно. В тежките условия оцелявали късметлиите, какъвто безспорно бил и Керкориян. За две години и половина служба в британските военновъздушни сили Кърк доставил 33 самолета и натрупал достатъчно пари, за да може след края на войната да си купи собствен самолет - едномоторна Чесна. На него тренирал начинаещи пилоти и разхождал из страната всички желаещи. Така през юли 1945-а се озовал за първи път в Лас Вегас. Бях направо зашетемен от царящото оживление - спомня си Керкориян. - В този град прекарах най-хубавите дни в живота си.Постепенно започнал да търгува с малки самолети, а клиентите му най-често били неговите бивши ученици. За две години понатрупал пари и през 1947-а купил малката чартърна авиокомпания Лос Анджелис Еър Сървис (Los Angeles Air Service). Сега вече често му се налагало да пътува до Лас Вегас по бизнесдела и с клиенти. През 50-те години на миналия век Керкориян играел на рулетка като обсебен. За него било нещо обичайно да загуби в казиното 50-80 хиляди за една нощ. Бил млад, богат и можел с безстрастно лице да посреща както печалбите, така и загубите.Кърк съвсем не пренебрегвал и собствения си бизнес. За начало дал на авиокомпанията си ново и по-звучно име Транс Интернешънъл Еърлайнс (Trans International Airlines). А през 1965-а предложил нейни акции и на борсата. През следващите три години цената им нараснала над три пъти и през 1968-а Керкориян продал фирмата си на ТрансАмерика (TransAmerica). Според условията на сделката той получил 104 млн. долара и акции на авиокомпанията купувач на стойност 85 млн. долара. По този начин Кърк вече можел изцяло да се посвети на инвестициите в недвижими имоти в Лас Вегас и новата за него игра на големи сделки го увличала все повече и повече.Град в пустинятаКеркориян се опитал да търгува с бързо поскъпващи терени още през 1962-ра, като купил около 8 хектара земя недалеч от Стрип (района, в който са разположени основните хотели и казина) само за 960 хил. долара. Умерената цена била лесно обяснима - Стрип бил отделен от владенията на Керкориян с тънка ивица земя, принадлежаща на други. Тя била толкова тясна, ча на нея не можело да се разположи никакво разумно съоръжение. Така че Кърк убедил лесно собствениците да се разделят с безполезния участък. По-късно цената на земята нараснала многократно. Само от отдаването й под наем Керкориян получил за шест години 4 млн. долара, а когато през 1968 г. продал целия парцел за изграждането на казино - още 5 млн. долара. По това време Кърк съставил и формулата, залегнала в основата на успехите му: Аз не чакам, докато цените достигнат максимума си. Защото те имат навика да падат неочаквано. Аз правя хода си тогава, когато печалбата ми изглежда справедлива.През 1967 г. Кърк започнал да строи най-големия хотел в Лас Вегас, като купил необходимия му терен за 5 млн. долара. Мнозина смятали проекта му за утопия. Хотелът бил разположен встрани от Стрип и на трийсетте му етажа трябвало да има 1512 стаи. Предприемачът отхвърлял всички възражения с думите, че следва проверена тактика: отначало да слуша и да задава въпроси, след което да решава това, което му подсказват инстинктите.Месец преди откриването на хотела акциите му вече стрували 10 пъти повече от първоначалната цена. Керкориян обаче имал и внушителни дългове, които възнамерявал да погаси с допълнителна емисия акции на архитектурното чудо. Тогава се намесила американската Комисия за ценни книжа, която го обвинила, че укрива част от финансовата информация и забранила пускането на емисията. Кърк изпаднал в тежка ситуация. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде половината от акциите си на собствениците на веригата Хилтън. Тази сделка била изключително неизгодна за него. Керкориян получил за книжата, които допреди шест месеца стрували 180 млн. долара, само жалките 16.5 милиона. Наложило се да се раздели и с къщата си в Лас Вегас, както и с частния си самолет и с яхтата си. Това аз наричам да държиш запасния изход отворен - отбелязва за случилото се бизнесменът. - Можеш да загубиш почти всичко и да започнеш изцяло нов проект. На Керкориян му трябвали по-малко от 12 месеца, за да потвърди тези си думи. През 1972 -ра той вече започнал да строи нов най-голям хотел в света.Богатият затворникВъпреки всичките си успехи Кърк далеч не се държи като преуспяващ човек. Той се появява рядко на заседанията на ръководствата на своите компании и никога не се изказва пред публика. На светските вечеринки предпочита да общува с приятели, които познава отдавна. Те твърдят, че е благ човек и прекрасен събеседник. Това обаче не му пречи да е безпощаден в бизнеса. Когато през 1969 г. Керкориян купил прочутата холивудска кинокомпания Метро Голдуин Майер (Metro Goldwyn Mayer), незабавно продал целия й реквизит на търг срещу 1.5 млн. долара. Само че киностудията се оказала костелив орех за него. Той я купувал и продавал три пъти през живота си. През тази година Кърк навършва 88 годни, но продължава да се занимава с бизнеса си и е напълно щастлив. Живее в разкошна резиденция в предградие на Лас Вегас и се движи по света със собствения си реактивен самолет или с 45-метровата си яхта. А най-малката му дъщеря е само на шест години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във