Банкеръ Weekly

Съдби

Всички обичат Кита

Сега е големият исторически шанс за българското кино, твърди продуцентът Стефан Китанов, директор на София Филм ФестЗа Кита, както всички наричат Стефан Китанов, това, с което се занимава, не е бизнес, а удоволствие и начин на живот. И може би затова всички обичат да контактуват с него. Ако перефразираме заглавието на един телевизионен сериал, за Стефан Китанов може да се каже така: Всички обичат Кита. Всъщност без удоволствието и приятелството едва ли може да се организира такова изключително мащабно не само за България културно събитие, каквото е международният София Филм Фест, съвсем справедливо вече известен като Купонът на годината. Тази година той ще се развихри за девети път - от 4 до 13 март в София, а седмица след това - и в Бургас. Всъщност фестивалът все по-категорично налага и българското кино сред световната филмова общност. Но пътят на успеха му е и пътят на неговия създател.Стефан Китанов е на 43 години и смята за много значим факт от биографията си, че е пял в хор Бодра смяна като ученик. За него това е важно, от една страна, е повлияло за музикалната му култура, а от друга, че там е придобил усещането за екипност и отговорност - неща изключително важни за по-нататъшната му работа. По-късно завършва Финанси и кредит в Икономическия институт, работи две-три години и записва Кинознание във ВИТИЗ. Така тези две специалности определят и бъдещето на Кита. Въпреки че по думите му той нищо не си спомня от икономиката, с изключение на отбора по волейбол, но вероятно нещо все пак е останало от тези му занимания като подход и начин на мислене. Преди да стане директор на Дома на киното в София през 1992-ра, длъжност която заема до 1999, две години се прехранва като уличен музикант и свири заедно с Петър Янков-Пешето, един от най-добрите китаристи в България.Докато е директор на Дома на киното, Стефан Китанов спечелва конкурс на Британския съвет и получава стипендия, благодарение на която изкарва един кратък курс по артмениджмънт в Лестър. Седеммесечният му престой в Англия се оказва изключително важен за по-нататъшната му съдба. През 1993 и 1994 г. организира в Дома на киното първите два рок-филм феста. През 1995 г. става асоцииран продуцент на филма на Тони Палмър Англия, моя Англия, част от който се снима и в България. Така Кита започва да се занимава и с продуценство, без да е учил за това. През 1997 г. с продуцентската си компания РФФ Интернешънъл организира първия Мюзик Филм Фест - вече в НДК, за което голяма подкрепа му оказва екипът на двореца. През 1999-а фестивалът вече става Мюзик Филм Фест, тоест от фестивал само на музикални филми прераства във филмов фестивал, съчетан с и музикална част с концерти на живо. Постепенно музиката отпада, за да се развие вече София Филм Фест като един престижен филмов форум, какъвто го виждаме сега - с награди и със сериозно международно участие, включително и на селекционери от най-големи световни кинофестивали.Освен грижата за София Филм Фест другата продуцентска компания на Кита Арт фест от миналата година партнира на НДК и в организацията на традиционната Киномания. Енергичният млад екип пое и стопанисването на Дома на киното. Амбицията на Стефан Китанов е да възвърне позамръкналата слава на това знаково не само за кинаджиите, но и за цялата ни културна общественост място. В равносметката е и организацията преди няколко години на фестивала Изборът на ФИПРЕССИ, съвместно с НДК и секция Критика при Съюза на българските филмови дейци, както и на няколко фестивала съвместно с Британския съвет. Колкото до продуцентската дейност на Китанов, тя продължава с още един филм на Тони Палмър за Шопен. Там Кита е отново асоцииран продуцент. За него организира четиридневни снимки в Киев. Първият му самостоятелен филм като продуцент е документалният Страсти по Леа (2000 година), чийто режисьор е покойният Николай Йотов. През 2002 г. Стефан Китанов продуцира игралния Рапсодия в бяло на Теди Москов и документалния Хляб над оградата на Стефан Командарев. В края на миналата година завършват с режисьорката Надежда Косева игралния филм Ритуалът. Неговата премиера ще бъде тази година в Берлин. Този филм е част от международната копродукция Поколение: изгубени, намерени. Стефан Китанов е много горд с него, защото това е първият български филм, с който се открива основна програма (Форума на младото кино) на един от трите големи световни кинофестивала - този в Берлин. Най-мащабният проект, върху който работи сега, е Светът е голям и спасение дебне отвсякъде с режисьор Стефан Командарев по романа на Илия Троянов, а копродуцент е Карл Баумгартнер (Пандора филм, Германия), продуцирал филми на Емир Кустурица, Джани Амелио, Ким Ки Дук, Чен Кайге, Франсоа Озон, Леос Каракс. Проектът вече има подкрепа от редица международни организации и авторите се надяват, че до края на годината ще започнат снимките.Всъщност Стефан Китанов се занимава и с разпространение на филми, но не толкова, за да спечели на всяка цена, колкото да покаже стойностни филми на българската публика, така както прави и на фестивалите, които организира. Моята цел винаги е била да постигна масово посещение на немасово кино, казва Кита и добавя, че фестивалът доказва, че това е възможно, защото с всяка изминала година посещението се увеличава и все нови и нови хора откриват този вид друго кино, което не присъства постоянно в репертоара на салоните в България. За себе си казва, че е мениджър Никога не е искал да режисира филми или да пише сценарии. Винаги ме е теглила организацията на нещо или създаването на проекти. Бих могъл да кажа, че съм артистичен в тази област и иновативен. И това ми доставя удоволствие, споделя Кита.Друга негова гордост е, че от София Филм Фест са тръгнали по света вече няколко български филма, и то предимно на млади режисьори. Най-пресният пример в това отношение е Мила от Марс на Зорница София, направен от екип млади хора с хъс и енергия, почти без пари. Но според Стефан Китанов това не бива да става практика, а изключение, и държавата трябва да застане на мястото си при стимулирането на българското кино, което продуцентът се надява да стане с новия Закон за филмовата индустрия, който най-сетне трябва да заработи пълноценно и да има истински кинопроцес у нас. Според него сега е големият исторически шанс за българското кино - когато все повече се обръща внимание на страната ни с бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз, а и с това, което прави София Филм Фест за популяризирането на киното ни, включително и с международния конкурс за голямата награда на Стела Артоа и с конкурса на Джеймисън за късометражен филм. А през март отново на Купона на годината ще има не само известни творци и филми като новите творби на Вим Вендерс, Емир Кустурица, Майк Лий и Алехандро Аменабар, но и шанс за нашите режисьори да осъществят контакти със селекционери от световни фестивали, авторитетни продуценти и шефове на филмови фондове.(каре под портрета на Стефан Китанов)Стефан Китанов:Никога не съм гледал на това, което правя, като на бизнес. Това е начин на живот - това е моята работа, моят живот. Ние живеем от това, но никога печалбата на всяка цена не ме е интересувала. Интересувало ме е какво правя. Ако можем да живеем достойно от онова, което правим с любов - какво друго му трябва на човек?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във