Банкеръ Weekly

Съдби

ВРЕМЕТО ЛИ МУ Е КРИВО НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ?

Спорът доколко са компетентни българските футболни специалисти отдавна вече не е интересен на никого. Първо, защото се води с едни и същи досадни аргументи от години, и второ, защото автоматично приключва след въпроса А каква е алтернативата?. Но въпреки това споменатите специалисти успяват от време на време да привлекат внимание. Обикновено по начин, който ни кара да се усъмним дори не и в качествата, а направо в здравия им разум. Поне такъв бе случаят с първия пролетен кръг в А група, който за нашите футболни деятели се оказа нещо като откровение. След цяло десетилетие, в което за недъзите на играта у нас бяха обвинявани стиснатите президенти, алчните футболисти, корумпираните съдии и Иван Вуцов, сега изведнъж се намери нов главен виновник - стадионите Не че в подобно заключение няма истина. Факт е, че на калта, на която играха Славия и Левски, дори двубой между Реал и Барселона би придобил леко селски нюанс. Несъмнено поддържаният, равномерно окосен зелен терен придава много по-европейски вид на мачовете от неравната ливада с едва личащи бели линии. Да не говорим, че по някои наши стадиони футболистите трябва да имат поне два семестъра висша математика зад гърба си, за да успеят да изчислят къде ще отиде топката между толкова бабуни, хлътнатини и локви, и съответно да направят някаква приятна за окото комбинация. В този смисъл е радващо, че проблемът най-сетне е достигнал до съзнанието на футболните хора, макар и със закъснение. Само че решенията на проблема, които се зародиха в тези съзнания, са, меко казано, стряскащи. Така и не стана ясно в чия глава първо се пръкна гениалната идея да се справим с калта, като изоставим традиционната европейска схема есен-пролет и прехвърлим шампионата си в периода от април до октомври както е в Русия. Претенции за авторство не прояви никой, но пък немалко авторитетни хора застанаха зад това хрумване, включително треньорът на Левски Станимир Стоилов. Той напълно сериозно подкрепи това предложение, което вероятно би накарало руския му предшественик Владимир Федотов да умре от смях. Не е тайна (освен за някои български специалисти), че в Русия от години се стремят да изоставят пролетно-есенния цикъл и да влязат в крак с останалата част от Европа. Разбира се, за целта те трябва да преодолеят едно много сериозно препятствие - руската зима. Интересно какво биха казали онези, които миналата седмица толкова се възмущаваха от калта и трите градуса над нулата у нас, ако се озоват на мач в Тюмен, където в топлите месеци футболистите затъват до глезените, а в студените температурите падат до минус 20-30 градуса? И все пак руснаците са твърдо решени постепенно да спечелят тази битка, било чрез строителството на закрити стадиони, било чрез използването на изкуствена настилка. Просто защото обърнатият цикъл ги обрича - година след година - на сигурни провали в европейските турнири При този цикъл отборът, станал шампион за 2004-а, участва в Шампионската лига през септември 2005-а. Даже да е успял да запази състава и игровия си ритъм година и половина, той няма шансове за втората фаза - защото по времето, когато се играят четвъртфиналите, всички европейски първенства са в разгара си, а руското тъкмо започва след близо петмесечна пауза. Изниква и друг въпрос - дали българските футболисти, за които уж е тежко да играят при три градуса над нулата, ще са склонни да го правят при четиридесетградусовите жеги през лятото? И дали ще има кой да ги гледа? Впрочем целият този шум прекрасно илюстрира някои специфики на българския характер. Терените са калпави? Какво е решението - да ги ремонтираме ли? Никога! Вместо това ще обърнем календара с главата надолу. Все едно, ако си ударите лошо ръката, да не ходите на лекар, а да се научите да държите вилицата с крак. Да не говорим, че за 99 на сто от футболните терени у нас основният проблем далеч не са дъждовете и калта, и изобщо поддръжката. За да се поддържат, те първо трябва да се изградят нормално - равни, с функционираща отводнителна система, със стабилна основа под почвата, с качествена трева. За петнайсетте години на прехода в България са изградени по-малко от половин дузина такива терени. Само че, както повтаря и самият Стоичков, така повече не може да продължава. Клубовете имат две дежурни извинения. По-големите, като Левски и ЦСКА, се мотивират с факта, че те не са собственици на стадионите си и няма логика да правят инвестиции в чужд имот. По-малките пък просто признават, че подобни удоволствия не са им по джоба. Изграждането на един модерен терен със стандартни размери струва не по-малко от половин милион лева (включвайки дренажа); годишната му поддръжка в зависимост от натоварването може да скочи до 100-150 хиляди - колкото е бюджетът на повечето отбори в Б група и дори на някои от А. Между другото УЕФА отпуска субсидии до 250 000 евро за изграждане на терени, но българските клубове или не го знаят, или смятат, че не си струва усилията. Тогава какво е решението? Шефовете на Левски смятат, че са го налучкали, когато през миналата година подмениха терена на едното си тренировъчно игрище с изкуствена настилка. Естествено, те ще трябва да се преборят и с доста предразсъдъци. Изкуствените терени съществуват от десетилетия, но доскоро бяха единодушно заклеймявани от играчите като неудобни и дори опасни. Едва през 1999-а канадската ФийлдТърф започна да произвежда настилка от ново поколение, която по качества дори надминава естествената. След немалко спорове тя спечели и благословията на ФИФА. В САЩ пет отбора от Националната футболна лига (NFL) я използват и още три смятат да го направят до края на годината. По обясними причини новата настилка се радва на голям интерес в Русия, Спартак и Торпедо вече подмениха изцяло тревата на стадионите си с нея. Но истинското признание дойде, когато Френската футболна федерация я закупи за знаменитата футболна академия в Клерфонтен. Полагането на изкуствено покритие излиза почти двойно по-скъпо от естественото (минимум 380 000 евро), но пък разходите по поддръжката са несравнимо по-ниски - от порядъка на четири-пет хиляди евро годишно. Подмяна се налага веднъж на десет години вместо ежегодно, а пък теренът е използваем 24 часа в денонощието, без принудителните паузи за поливане, косене и изправяне на тревата. Може би е добре футболните шефове у нас да обмислят и такъв тривиален вариант, преди да им е дошла някоя друга оригинална идея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във