Банкеръ Weekly

Съдби

ВРЕМЕ Е БЪЛГАРИН ДА ПРОБИЕ В СВЕТОВНОТО КИНО

Може би е парадоксално, но докато Христо Бакалов се занимава с документалния си филм Объркан свят (1998), на който е продуцент, режисьор и оператор, като че ли и неговият свят се обърква. Демокрацията по това време мъчително си пробива път и темата с трудностите за връщането на земята в селата е само едно от проявленията на миналото, което не иска да си отиде. И някак си естествено в този момент на безизходност за младите и кадърни хора, които търсят всякакви начини, за да открият пътя си и своята реализация, Христо спечелва от лотарията Зелена карта за САЩ. И той решава да използва този шанс, въпреки че никога не се е замислял да емигрира. Но някак си всички го убеждават да го направи и в крайна сметка Христо заминава за Денбъри, Кънектикът, където живее братът на негов студент от Нов български университет.Отначало Христо Бакалов изкарва прехраната си, като работи в кухнята на старчески дом. После отново го спохожда късметът в с еуфорията около предстоящото теглене на лотария с огромен джакпот. Христо също отива да подаде фиш. Не спечелва парите, но докато чака реда си, съдбата му предлага друг шанс. От местната телевизионна станция пристига снимачен екип, за да документира рядкото събитие - огромна опашка от търсачи на щастие. Христо не може да се удържи, когато вижда свои колеги по професия. Заговаря ги, обяснява им, че е оператор и си търси работа. Дават му визитната картичка на своя шеф. Христо му се представя по-късно и след няколко месеца успява да започне работа в тази станция.Но докато се случи това не му е било никак леко, защото нещата се подреждат сравнително бавно, а той все пак трябвало да живее. Отчайвал съм се много пъти даже понякога по няколко пъти на ден, споделя Христо Бакалов и разказва как независимо от моментните сривове трябвало да се мобилизира и да повярва, че все пак ще успее. И въпреки че в България е неговото уютно море (както сам я определя), а САЩ са бурно и опасно течение - точно в него можеш да се научиш да плуваш по-добре. Работата в местната телевизия много му помогнала - научил се на професионално отношение към новината, да действа бързо, стриктно да спазва сроковете за излъчване. Неща, за които се искат съответни реакции, умения и рутина и трябва да ги придобиеш, ако искаш да занимаваш с това. Проблемът му бил не толкова в снимките, колкото... шофирането из непознати райони. Защото операторът в щатския телевизионен екип често е и шофьор, и осветител, тонтехник и в крайна сметка монтажист, тъй като трябва да монтира технически обекта за новините по сценарий на репортера.Христо Бакалов работи в тази телевизионна станция до февруари 2003 и я напуска, след като получава покана да снима игрален филм. Става дума за Whirlygirl на режисьора Джим Уилсън получил Оскар като продуцент на нашумелия в началото на 90-те години на миналия век филм на Кевин Костнър Танцуващият с вълци. Самият филм получи седем Оскара. Джим Уилсън искал да снима сегашния си филм на Източното крайбрежие и потърсил местен оператор, което било и шансът за българина. Христо Бакалов обаче споделя, че режисьорът му признал, че е избирал между доста оператори, докато се спре на него. В Whirlygirl (Вихрено момиче) става дума за завършващи ученици от скъп частен колеж за момчета. Няколко приятели канят танцьорка на еротични танци да играе пред тях извън сградата на училището (но не става дума за стриптийз). В момента на танца тя открадва часовника на едно от момчетата, който е скъп спомен от покойния му баща. На другия ден афектираният младеж напуска училището и тръгва да търси крадлата. В крайна сметка я открива и се влюбва в нея, както и тя в него. Но започват да изникват и напрежения заради различния им произход и социален статус... В главната роля на Whirlygirl е младата холивудска звезда Моне Мазур. Снимките започват точно на първи март, когато нашият сънародник закичва екипа с мартеници нещо, което прави впечатление на американците със символиката, а за българина е поредното щастливо съвпадение и знамение. Снимачният период завършва на 28 април. Всичко е изключително стегнато и професионално по мнението на Христо Бакалов. Джим Уилсън вече е завършил монтажно първия вариант на Whirlygirl и го е показал в гимназия в Лос Анджелис преди окончателното завършване на творбата, за да свери усещането си с реакциите на учениците. Филмът е бил приет много добре и се очаква да бъде показан на екран догодина през ранната пролет. Христо все още не го е гледал, тъй като живее в Източната част на САЩ и няма възможност засега до отиде на Запад. Но пък очаква следващи ангажименти, тъй като вече има и агент, който да се грижи за неговите договори.Според Христо Бакалов има надежда и за българското кино Причината е, че ние не сме нещо различно и сме част от този свят. Но трябва да проумеем и това, че България не е светът, той е много по-голям от България, казва Христо. По думите му всеки от нас би могъл да надскочи ограниченията на регионалното мислене и да се почувства гражданин на света, особено след демократичните промени. Това е съветът, който той би дал на своите колеги. Христо смята, че има достатъчно достойни и талантливи хора между българските му колеги. Проблемът, според него, е, че има натрупани много комплекси във всеки от нас, както и в него самия, разбира се. Това е въпрос на обстоятелства или на географско положение, но не бива да пречи на позитивното ни мислене, смята операторът. Самовъзпитанието да мислиш с позитивни знаци е много важно за оцеляването ти във всяка една сфера, твърди Христо и дава примери с нещата, които е видял в САЩ. Но от друга страна, не вижда искреност в поведението на хората там, нещо което го смущава, но според него може би това е цената на цивилизованото общество. Христо е оптимист за българското кино, въпреки тежкото положение, в което се намира страната ни. И смята, че е крайно време българин да стъпи сигурно на професионалния кинематографичен подиум и да бъде забелязан. Вярвам, че този човек съществува, той е между нас, той е сред нас. Иска ми се по някакъв начин българската кинематографична общност, която е твърде малка, по някакъв начин да го стимулира. А не да му завижда и да го притиска в България. И да го изведе на този подиум!, завършва Христо Бакалов, операторът, който вече засне филм с режисьор носител на Оскар. И вярва, че това е само началото...

Facebook logo
Бъдете с нас и във