Банкеръ Weekly

Съдби

ВОЛЕЙБОЛ ПО БЪЛГАРСКИ

ФЕДЕРАЦИЯТА ИМА ДЕСЕТ ИЗТОЧНИКА НА ПРИХОДИ, НО НЯМА ПАРИ ЗА ФЛАНЕЛКИУинстън Чърчил бе казал, че да построиш нещо е бавна и трудоемка задача, която отнема години, а разрушаването става само за един следобед, с едно-единствено необмислено действие. Българският волейбол се вмества в тази сентенция с известни мъки, защото упорито успява да оцелее след цяло десетилетие необмислени действия. Но в крайна сметка е очевидно, че няма да избегне крайното състояние - разрухата. В някоя по-нормална страна дори само фактът, че националният отбор не стигна до олимпиадата, докато разгромените от него тази пролет състави на Франция и Полша участваха, щеше да е достатъчен да привлече вниманието върху Българската федерация по волейбол (БФВ). В някоя нормална страна подобен провал щеше да е достатъчен, за да накара шефовете на споменатата федерация да се спотайват тихичко в продължение на дълги месеци. У нас обаче той сякаш ги стимулира да търсят място по първите страници на вестниците. Чували сме многократно състезатели да заплашват с бойкот заради неизплатени заплати. Но за пръв път виждаме да негодуват заради изплатени. Колкото и да се е насадил в главите ни образът на алчния, ненаситен спортист, в случая лесно бихме могли да влезем в положението на волейболистите от мъжкия национален отбор. За петте месеца подготовка и за участието си в Световната лига, увенчано с четвърто място в класирането, те получиха по 140 лв. на човек. И то далеч не всички. На Владимир Николов, реализатор номер 1 в споменатата лигасе паднаха едва 76 лева. Защото по преценка на ръководството на федерацията приносът му не бил достатъчен. При това положение не е чудно, че треньорът Брунко Илиев едва убеди състезателите си да участват в контролата с Германия. И аз не знам как се съгласиха да излязат, призна той. Впрочем загадъчните финансови проблеми на волейболната федерация датират доста отдавна. Те лъснаха още миналата година при невъобразимия гаф на БФВ на европейското първенство, когато Матей Казийски бе включен в игра, без да е картотекиран. Това доведе до служебна загуба от Русия, до пълно рухване на отборния дух и в крайна сметка - до пропускане на най-добрия шанс за класиране за Атина 2004. Нещо повече, самият Казийски бе изхвърлен от хотела в Германия посред нощ. Наложи се Пламен Константинов да му плати оставащите нощувки. Подобен гаф навсякъде другаде би бил последван от незабавни оставки, а може би дори и от търсене на съдебна отговорност. В Англия шефът на Футболната асоциация се оттегли от поста, защото треньорът Ериксон имал интимна връзка със секретарката си. У нас посрамването на българския волейбол бе последвано само от оставката на генералния секретар Илия Илиев, човек, който със сигурност не бе отговорен за грешката. А и тази оставка после бе отхвърлена. Дори и участието ни в Световната лига тази пролет - провъзгласено от федерацията за нечуван успех - не мина без скандали. След завръщането от Италия Пламен Константинов и Николай Иванов се появиха в едно телевизионно шоу и между другото се оплакаха, че имали само по една фланелка. Константинов предложи изобщо да се спестят разходите за облекла, като имената и номерата на играчите се татуират върху гърбовете имКато имаме предвид на колко абсудри се нагледахме напоследък, нищо чудно и тази идея да е била обмислена сериозно от някои хора. Обидните заплати, изплатени в началото на септември, явно също следва да се отдадат на недостига на средства във федерацията. С него бе обяснено и доста закъснялото отпътуване на отбора за евроквалификациите… във Варна. Единствената разлика между подготовката там и подготовката в София е, че трябва да се плаща за хотел на играчите. Далеч не луксозен хотел, между другото. Но явно и това е сериозен проблем. Съобщено бе даже, че ако не последва спешна помощ от Министерството на младежта и спорта, женският отбор няма как да отпътува за своите европейски квалификации в Чехия. Самата БФВ пък отдавна няма телефони, защото не може да си плати сметките. Изобщо създава се впечатление, че федерацията е нещо като училищен отбор, който разчита на подаяния от родителите на децата, за да си плаща автобусните билети. Истината обаче е доста по-различна. Само от Министерството на младежта и спорта от началото на годината федерацията е получила 440 000 лева. И това е едва един от десетината източници на приходи, вписани в устава на БФВ. Там фигурират дарения и спонсорства (следва да отбележим, че ведомството на Васил Иванов отпусна 50 000 лв. допълнително като премия за волейболистите заради успеха им в лигата, а спонсорът Булгартабак обеща други 10 000).Там са и приходите от участие в спортни състезания - през тази година Международната волейболна федерация (ФИВБ) не обяви официално наградния фонд на лигата, но в предишното издание се падаха 780 000 долара на победителите в групите и още 100 000 за четвъртото място във финалите. Като извадим от тези пари вноската за телевизионните права (350 000 долара), пак остава внушителна сума. Самите волейболисти твърдят, че по договор им се падат 40% от чистата печалба от лигата, оценена в БФВ на около 150 хиляди долара. Освен това федерацията печели от телевизионни и рекламни права, от продадени билети (шестте мача от Лигата във Варна се играха пред препълнени трибуни), от членски внос (в нея членуват 64 клуба), и най-вече - от такси от трансфери. По изчисления на бившия капитан на отбора Димо Тонев само за тази година приходите от това перо надхвърлят 200 000 евро. Федерацията прибира по 1500 евро от всеки волейболист, състезаващ се в елитните европейски първенства, и по 1000 - от тези в по-второстепенните. Играч, който иска да премине в чужбина като свободен агент, трябва да плати на централата 10 000 евроДостатъчно за три пътувания на женския тим до Чехия и обратно. Да не забравяме, че БФВ има приходи и от международни спортни организации (най-вече ФИВБ).Според Димо Тонев контрол върху финансовите операции на БФВ няма вече от десет години. А той би трябвало да знае със сигурност, защото дълго време бе член на управителния й съвет. През ноември 2001-ва обаче дотогавашният президент на федерация Венцислав Върбанов бе заменен от инж. Данчо Лазаров, един от шефовете на Сиконко холдинг и на волейболния клуб Левски-Сиконко. Тонев и още няколко души от управата напуснаха, като обвиниха Лазаров, че е избран от нелегитимно събрание и че уставът е бил фалшифициран, преди да бъде внесен в съда. На това новото ръководство отвърна с разкрития за финансови злоупотреби - спомената бе дори точна цифра - 690 000 щ. долара. И с тези разменени обвинения всичко приключи. Няма как да разберем кой е прав, докато не се направи ревизия. Другият упрек на Димо Тонев е, че хората, поели съдбата на българския волейбол, са пълни аматьори и нямат представа какво вършат. Показателно е, че България, страна с богати традиции във волейбола и същевременно с множество морски курорти, дори няма национално първенство по плажен волейбол. Това се обяснява с факта, че имало само три регистрирани отбора с общо шестима състезатели. А чия работа е, бихме попитали, да възпитава състезатели и да окуражава създаването на отбори, ако не на самата федерация, в чийто устав като основна цел е записано: Да създава условия и съдейства на спортните клубове... за развитие на високото спортно майсторство по волейбол и плажен волейбол? Дали обаче на БФВ й остава време за това покрай грижата как да продаде възможно най-много млади състезатели в чужбина? Би трябвало да й остане, защото в противен случай източникът на въпросните млади волейболисти ще пресъхне напълно. В края на краищата кой би избрал доброволно един спорт, в който пет месеца труд се възнаграждават със 70 лева?

Facebook logo
Бъдете с нас и във