Банкеръ Weekly

Съдби

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА СТОКОВИТЕ БОРСИ

Малцина в България имаха шанса да останат верни на себе след демократичните промени, настъпили преди 15 години. Едни продължиха по старите коловози и забуксуваха, други се отчаяха и емигрираха, трети влязоха в сивата икономика... Общото за всички тях е, че загубиха много илюзии. У нас обаче има една малка група хора, които сякаш са извън класацията и които до ден днешен изглеждат така, като че са в хармония със себе си. Обединяват ги няколко основни неща - високата им степен на образованост, дълбокото познаване на обществените процеси, дори и по тези под повърхността, широкият спектър на интересите им в различни, често пъти взаимноизключващи се области, спокойствието на духа и чувството им за хумор и не на последно място - шансът да попаднат на личности и обстоятелства, които да предопределят житейския им път. Един от тези хора е Христо Миленков, който наскоро бе назначен от правителството за върховен шеф на всички стокови борси и тържища в страната.В биографиите на немалко известни наши съвременници, особено в бизнеса и в политиката, има бели петна, които само историята може да запълни. Но житейският път на Миленков минава през такива обагрени места, че накрая лесно се разбира защо този човек е стигнал дотук, а не донякъде другаде и защо не изглежда на своите 59 години. Образно казано, неговият живот е като математическо уравнение - в него няма нищо случайно, решенията идват стъпка по стъпка, следвайки вътрешната си логика. Аз съм от много стара коза яре - разказва за себе си Христо Миленков, което обаче е зодия Овен - роден е в София на 25 март 1946 година. - Когато съм се родил, баща ми е бил на 50 години. Това е и предимство, и недостатък, защото имах възможност да науча много работи от него - за съжаление не за дълго... Навремето, още през 20-те години на миналия век, неговият баща Петър Миленков завършва висше образование в Германия и впоследствие става един от най-големите хидроинженери в България. Всеки софиянец би трябвало да му пали свещ, защото той построи хидровъзела Искър - беше му главен проектант. Детството ми мина из язовира, извървял съм всичките му тунели. Канех се и аз да ставам хидроинженер, спомня си Христо. Благодарен е на съдбата, че по-късно в гимназията е имал невероятни учители. По география например ми преподаваше внукът на последния носител на Самарското знаме - като почнеше с разказите и легендите... Нищо не може да замени първите седем години на човека, само че на някои хора им се губят и първите четиринадесет, че и първите двайсет и една години, казва Миленков и така обяснява късмета си все да попада на свестни хора.Съдбата отново му се усмихва, когато става студент в тогавашна Чехословакия. В продължение на шест години - от 1963 до 1969-а - следва Техническа кибернетика. Интересна, трудна и авангардна - за онези години, специалност. Половината ми колеги станаха едни от най-известните компютърджии в България - признава Миленков. Но по онова време той е и пряк свидетел на събитията от 1968 г. - в деня, в който Ян Палах. След завръщането си в България започва работа в новосъздадения Институт по строителна кибернетика. Сред колегите му е и Стефан Софиянски. Миленков е в групата, която се занимава с изграждане на транспортната схема на столицата - като част от генералния й план. Създават модели на транспортните потоци. Люлин и ред други жилищни комплекси още ги няма на картата на София, а Младост е в началната фаза на строителството. Пускахме през машината различни схеми на автомобилизация и гледахме къде ще гръмне, спомня си той. За съжаление по неизвестни причини генералният план на столицата не е утвърден - последният, валиден в момента, е от 50-те години.Идва 1972-а - годината, която завинаги променя живота на Христо Миленков. След успешно издържан конкурс постъпва в някогашния Институт за държавно стопанско управление към Министерския съвет, където се подготвят висши стопански кадри - от заместник-министри, директори на стопански обединения и областни управители до председатели на окръжни съвети. В продължение на 20 години имах шанса да работя по много интересни проекти. Един от тях например беше прословутият АПК Дръстър, чийто замисъл бе целият Силистренски окръг да се превърне в един аграрно-промишлен комплекс. Възложиха ни да го направим, тъй като американската фирма Чикаго глобул инвестмънт бе създала конкурентен проект. Групата на Миленков създава най-големия по онова време динамичен модел за развитие на АПК за 15 години. Това е математически модел с 1800 променливи и 1400 уравнения, който дава възможност да се проиграят огромен брой сценарии. Впоследствие проектът е мултиплициран и за областта Пуебла в Мексико и в Алжир.В този институт имах уникалния шанс да науча страшно много неща: три години работихме върху стратегия за развитие на Български морски флот. Никога не бях учил земеделие, но така се случи, че навлязох в много от неговите проблеми, и по-късно това ми помогна. Защото през 1990 г. стана ясно накъде вървим.На първи февруари същата година експертна група, в която е и Христо Миленков, започва работа върху проект за стокова борса. За броени месеци успяват да проучат унгарския опит, да напишат правилници за технологията и механизма на работа и на 26 юни Софийската стокова борса е официално открита. Оттогава до днес тя не е спирала да работи. Не беше лесно, защото материята се оказа доста непозната за хората. Разбираха пазарната икономика по-скоро в нейния битпазарен смисъл.Въпреки това на първата борсова сесия вече имат 13 обучени брокери. Въвеждат принципа всички, които работят в борсовата зала, задължително да минат през обучение. Оттогава до днес този процес продължава непрекъснато. Всички говорят на един език и се разбират. От 1969-а се занимавам с обучение - до 1972-а преподавах програмиране, после 20 години - моделиране и стратегия, а сега вече в няколко ВУЗ-а преподавам дисциплините Борса и борсови пазари и Организирани пазари. Имах златен шанс да работя по интересни проблеми - както се казва, да съчетавам хобито с работата.Миленков се гордее и с това, че за изминалите 15 години - от създаването, й екипът на борсата е един и същ. Хората, които създадохме Софийската стокова борса, успяхме да не се скараме, да си сътрудничим и да я развиваме. Нито един човек не е бил изгонен или уволнен, мениджърският ни екип винаги е имал постоянен състав. Нещо повече, през последните години направихме статута на борсата такъв, че всеки от тримата изпълнителни директори (единият от тях е Христо Миленков - б.р.) да може с подписа си да представлява борсата. И колкото и да е странно, не сме имали конфликти. Миленков определя стоковата борса като публичен и прозрачен пазар, създаден за хора, които искат да правят спокоен бизнес, без да укриват данъци и обороти. Стоковата борса дава високи гаранции за осъществяване на сделките и по-голяма защита, отколкото е обичайната практика, твърди той. Според представите на много хора няма разлика между борса и тържище - коментира Миленков. - Ако попитате случаен човек на улицата къде е борсата, той ще ви каже - в Слатина. Това е прекрасен публичен пазар, но не е борса, тъй като на него не се спазват борсовите принципи. Борсата е периметър, на който на едно място са събрани продавачи и купувачи. Всъщност на борсата се търгува не много широк спектър от стоки, но пък тя има една много важна функция - да дава информация за равновесната цена към момента на сключване на сделката, т.е. цената, при която има баланс между търсене и предлагане. И да ни казва каква се очаква да бъде тя след определен период от време - на базата на фючърсите. Софийската стокова борса успя да утвърди нещо много съществено - нейните ценови справки са много важни за данъчните, за съдебните органи, за митниците.По думите на Христо Миленков кръгът на клиентите на борсата непрекъснато се увеличава. На брокерите се обяснява, че е много важно да работят поне с 10-15 клиенти и да ги запазят за възможно по-дълъг период от време. Преди десетина години борсата можеше да се похвали с трима-четирима професионални брокери, а останалите бяха по-скоро със спомагателни функции. Днес общият им брой е близо седемдесет. Нямахме шанса да бъдем обгрижвани като фондовата борса, която през последните години винаги е в центъра на вниманието - признава Миленков.Никога няма да забрави първата сесия на Софийската стокова борса, на която се случва нещо като грешка на растежа. Бяхме предупредили брокерите, че не е страшно и да няма сделка. В залата гръмва съобщение, че на сесията е сключена сделка за 80 хиляди шоколада. Брокерката, която представлява купувача, дава интервюта. Идва ред за подписване на договора, но се оказва, че клиентът й е изчезнал. За една седмица брокерите ги продадоха, но трябваше да обиколят всички лавки и бюфети. Ако това беше стигнало до медиите, трябваше да пуснем кепенците. Оттогава много неща се промениха и такова чудо днес не може да стане, категоричен е Христо Миленков.И досега е запален на тема спорт както в ученическите си години. Навремето играел баскетбол, карал ски. Негова страст е бриджът, но признава, че не е играч от ранга на Христо Друмев - шефа на НДК, който е световен шампион. Гордее се, че все пак през 1979 г. успяват да учредят българска федерация по бридж. Докато убедим хората от ЦК, че има разлика между бридж и бридж белот, изтекоха три години, спомня си Миленков. Продължава да играе и днес, макар и като любител. Голямата му лудост обаче са водните ски. Той е последният български международен съдия, който е останал в този спорт. Успява да запали и двете си дъщери по него - едната от тях е бивш балкански вицешампион. А по ирония на съдбата и двете работят в областта на земеделието. Макар че съм градско чедо - допълва Миленков. Има внучка на 6 години. Знае перфектно словашки и чешки език, владее руски, английски и малко немски. Винаги е имал чувството, че е човек с късмет, който обаче никога не си е губел напразно времето. В дългия български път към Европа той прилича на победител в маратонско бягане, финиширал преди другите. А когато ние, останалите, пристигнем, той ще ни посрещне с добродушната си усмивка и приветливо ще ни помаха за добре дошли. И няма да държи медал, а вечната си цигара...

Facebook logo
Бъдете с нас и във