Банкеръ Weekly

Съдби

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПАРФЮМИТЕ

Дори според днешните разбирания случилото в парижкия магазин Гранд Магазен дю Лувр (Grands Magasins du Lоuvre) през 1904 г. покрива напълно представите за смела PR-акция. Неизвестен господин упорито досаждал на клиентките, предлагайки им флакон с парфюм, собствено производство. Те бързали да се отдалечат от него, смятайки го за луд. Тогава в изблик на наранено самочувствие непознатият счупил със замах шишенцето в пода и магазинът тутакси се изпълнил с вълшебно ухание. Дамите се скупчили като пчели край него и флаконите Ла Роз Жакмино (La Rose Jacqueminot) на самозвания парфюмерист Франсоа Коти били изкупени мигновено.Първият милионБлизки на Коти обаче твърдели, че и отчаянието, и гневният му пристъп в магазина не били нищо повече от добре планиран спектакъл-акция. А възхитените клиентки се оказали предварително наети за целта актриси. Затова пък още същата вечер той получил предложение да доставя на магазина по 12 флакона дневно от новия парфюм. Не след дълго поръчките потекли като река. Финансовият успех на Коти му дал възможност да се премести в неголяма улица Рю дьо ла Боет (Rue de La Boettie), където успял да обзаведе малък магазин, демонстрационна зала, отдел за опаковане на продукцията и лаборатория.През първите два месеца продажбите на Ла Роз Жакмино му донесли печалба от 1 млн. франка. Коти обаче бил невероятно честолюбив и не смятал да лежи на лаврите си, така че влязъл в жестока битка с парфюмерийните мастодонти по онова време. Той създавал нови аромати един след друг, а през 1905-а, година след триумфалния успех на Ла Роз Жакмино представил двата си шедьовъра Лориган (L'Origan) и Амбр Антик (Ambre Аntic). Впрочем съпругата на неговия конкурент Жак Герлен не криела, че предпочита ароматите на Коти пред парфюмите на мъжа си. И прочутата тогава френска писателка Колет била във възторг от произведението на Франсоа Жасмин дьо Корс (Jasmin de Corse). Самият парфюмерист смятал, че това е само началото и че в най-близко време светът ще лежи в краката му. В краката на един сирак, израснал на остров Корсика, вдъхновяван в амбициите си от един друг велик корсиканец, покорил света - император Наполеон.Благоухаещият остров Франсоа Спотурно се родил на 3 май 1875 г. в корсиканския град Аячо. Някои изследователи твърдят, че семейство Спотурно имало роднински връзки с Изабел Бонапарт, братовчедка на Наполеон. Това звучи примамливо, но най-вероятно е само един от митовете, измислени от самия Франсоа. Впрочем по-късно тъкмо склонността му да създава легенди гарантирала успехите му.Майката на Франсоа - Мари Коти, умряла, когато синът й бил на четири години. Три години по-късно се споминал и съпругът й. Грижите за седемгодишния Франсоа Спотурно (псевдонима Коти се появил значително по-късно) поела баба му Ан-Мари. Тя изпратила детето на училище, където то се справяло отлично, а през свободното си време скитало из острова, за да се наслаждава на аромата на боровете, ментата и дивия жасмин. Когато след време Ан-Мари вече не можела да плаща за учението му, Франсоа запомнил това първо унижение за цял живот. То подгрявало амбициите, жаждата за отмъщение и мечтите за триумф на юношата. И междувременно младият Коти отишъл да търси късмета си Марсилия.Ленти, панделки, дантелиФрансоа не мечтаел, подобно на други младежи в пристанищния град, за кораби и далечни пътешествия. Неговите желания изглеждали твърде прозаични. Започнал работа в галантерийно магазинче и скоро се научил не само да продава изгодно шапки, но и да разпознава безпогрешно истински изисканите дами. Те не били най-богато натруфените, а притежавали вътрешна, благородна елегантност. Той научил всичко за жените, разбрал и най-важното - как да им влиза под кожата. Тези познания се оказали изключително полезни на бъдещия велик парфюмерист. Коти е автор на фразата: Дайте на жената най-добрата композиция от аромати. Представете я в обикновен, но изработен с безупречен вкус флакон, сложете разумна цена на всичко това и ще направите бизнес, какъвто светът не е виждал. Преди това да се случи обаче, той бил принуден да напусне работата си в бутика, за да отбие военната си служба. Младежът покорил с ума и интелекта си своя командир Емануел Арен, сенатор на Третата република, също корсиканец. През 1900 г. Арен изпратил Франсоа в Париж и го направил свой секретар.Забавен епизодБлагодарение на покровителството на Арен Франсоа получил достъп до модните литературни салони и светски вечеринки във френската столица. През същата година в Париж се състояло първото световно изложение. На него била представена и продукцията на утвърдени и уважавани парфюмерийни фирми. Коти изучил много внимателно представените аромати... И ги намерил за остарели. Парфюмите му се сторили бледи и лишени от фантазия. Впрочем по онова време флаконите не се отличавали с изисканост и напомняли стандартните аптекарски шишенца за микстури. Единствено яркият етикет с изображението на цвете или женска глава подсказвал, че става дума за парфюм, а не за лекарство. Пак през 1900 г. Коти се запознал с бъдещата си съпруга и помощничка в бизнеса - моделиерката Ивон льо Барон. Точно тогава се случил един забавен епизод, който определил по-нататъшната му съдба. Всеки път когато гостувал на фармацевта Раймон Гори, Франсоа с интерес наблюдавал как приятелят му забърква одеколони по собствена рецепта. Веднъж Коти помолил аптекаря да му даде да помирише поредната композиция. Раймон му подал флакона, Франсоа го помирисал и... направил презрителна гримаса. Обиденият фармацевт му предложил да състави собствен аромат. Тогава Коти, който не разбирал нищо от парфюми, се захванал за работа и просто по интуиция създал първата си парфюмерийна творба. Раймон бил принуден да признае, че композицията на Франсоа е много по-добра от неговия одеколон. Все пак добавил, че интуицията не е достатъчна и че парфюмерството е изкуство, което трябва да се учи. Градът приказка И така Коти се отправил към столицата на парфюмерийната промишленост на Франция - Грас. Там той постъпил в компанията Шири, където прекарвал дълги часове в лабораторията, за да тренира носа си, да изучава формули и да съставя композиции.А градът бил изпълнен с аромати. През април улиците се къпели мириса на портокалите, през май ухаели на рози, през юли от сутринта до късна нощ във въздуха се носел сладострастният дъх на гардениите, а през септември властвал ароматът на жасмина. Коти искал да знае всичко за парфюмерията, смесвал всякакви съставки и неуморно търсел хармонични съчетания от естествените и синтетичните нотки.След като се върнал в Париж, Франсоа работел като обсебен в лабораторията си и създавал оригинални композиции, докато Ивон шиел изящни копринени и дантелени торбички за шишенцата с парфюм. Потокът на разкошаКоти обичал да повтаря, че да подариш на хората парфюм, означава да им подариш и мечта, която ги прави по-богати. Но какво е една мечта без достойно оформление. Затова още в началото на кариерата си парфюмеристът пожелал да заключи благоухаещите течности в почетния плен на разкошни флакони. И се обърнал за помощ към компанията Бакара (Baccarad), която създала строгите класически шишенца за Ла Роз Жакмино и Лориган. Но аскетичните им форми не удовлетворявали Коти, който мечтаел за възхитителните флакони от ХVIII век. Франсоа разбирал, че не би могъл да пусне тези шедьоври в масово производство, но искал по някакъв начин да изкопира тяхната изисканост.През 1908 г. Коти открил разкошен магазин на площад Вандом в съседство със салона на прочутия художник Рене Лалик. Тъкмо него Франсоа помолил да украси флаконите му със стъклени винетки. Лалик отхвърлил предложението му. Той имал много по-важни задачи от създаването на орнаменти за парфюмерийни флакони. Упоритият Коти убеждавал Лалик, че само той е в състояние да превърне обикновения стъклен съд в произведение на изкуството. Парфюмът трябва да възбужда не само носа, но и очите, твърдял Коти. И Лалик се предал. Той създал за парфюмериста Коти великолепни флакони - с изображения на играещи нимфи, със силуети на жени, обвити в тоги, и много други. Парфюм СитиСтремейки се към по-големи печалби, Коти непрекъснато предлагал нови продукти. Той е един от първите създатели на цели серии продукти с еднакъв аромат - гелове за душ, одеколони и балсами за тяло, а също и малки шишенца с парфюм на по-ниски цени. Тъкмо Коти започнал да произвежда компактната пудра, която според думите му трябвало да се превърне в най-добрата реклама на високото качество на неговата продукция. Всичко това постепенно го превърнало в един от най-богатите хора в света. Близо до Париж Коти създал истинска фабрика за парфюмерия, която амбициозно нарекъл Парфюм Сити. Това миниградче дори си имало своите улици и кръстовища. В цеховете и лабораториите работели четири хиляди служители. Но Франция се оказала тясна за парфюмериста точно както навремето за Наполеон. Коти мечтаел за световно господство. През 1910 г. той открил свой филиал в Москва, през 1912-а в Лондон, а през 1913-а - в Ню Йорк. През 20-те години на века продукцията му се появила на пазарите в Италия, Швеция, Германия и Испания, а след това в Бразилия, Аржентина и Мексико. Но това се струвало недостатъчно на Коти, той искал да владее целия свят. През 1921 г. парфюмеристът купил на баснословна цена вестник Фигаро, а после основал две нови издания.Парфюмите обаче си оставали смисълът на живота му. Коти мечтаел за аромат, който да влезе в историята като едно от съвършените творения на ХХ век. И успял. През 1917 г. се появил Шипр (Chypre) - стилен, енергичен, нежен и чист парфюм. Отначало ароматът обгръщал с вълна от жасмин, а след това започвала да звучи основната му мелодия, съставена от ванилия, сандалово дърво, бергамот и фантастичното ухание на дъбов мъх. Жени, замъци, самотаКоти бил нисък на ръст, енергичен човек, с късо подстригана светлорижа коса, която по-късно боядисвал в светло русо. Притежавал мистична привлекателност. Славата, парите и чарът му привличали жените като магнит. И Коти им отвръщал с взаимност. Той направо колекционирал жени. Но това било нищо в сравнение с другото му увлечение - да колекционира дворци и замъци. Стремежът му към разкош можел да се сравнява само със страстта на Людвиг II Баварски към замъците. Първото от владенията си - резиденцията в класически стил Шато дьо Лонгшам, недалеч от Булонския лес, Коти престроил изцяло според представите си за елегантност и комфорт. В Париж той купил великолепна къща на улица Рафаел, където изложил богатата си колекция от картини на известни майстори. След това имотите му се увеличили със замък в Ница, разкошна вила в Биариц, две къщи в Корсика и други по-дребни придобивки. Коти обаче не се чувствал в безопасност в нито едно от владенията си. Непрекъснато му се привиждали заговори, предателства и наемни убийци. Така че зад всяка врата стоели охранители, които го придружавали и на публичните изяви. Франсоа не обичал да се фотографира и се появявал изключително рядко във фабриката си. Финансовата криза в края на 20-те години на миналия век покосила империята на Франсоа Коти. Развод, дългове и предателства - катастрофите се стоварвали една след друга върху главата му и парфюмеристът решил да продаде бизнеса си. Той обаче не съжалявал за загубените пари, дворци и картини. Франсоа страдал единствено че няма средства, за да създава нови аромати. След смъртта на парфюмериста през 1934 г. с марката Коти (Coty) били произведени над 100 аромата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във