Банкеръ Weekly

Съдби

Владко Мурдаров: НЯМА МРЪСНИ ДУМИ, ИМА МРЪСНИ МИСЛИ

Езиковедът Владко Мурдаров е роден през 1948 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Кл. Охридски. В момента е доктор на филологическите науки и старши научен сътрудник I степен в Института за българския език. Разведен, без деца.

Г-н Мурдаров, телефонът ви звъни непрекъснато за консултации по езикови въпроси. Какви хора ви се обаждат и какво най-често ви питат?
- Питат за какво ли не и това е много хубаво. Хората са най-различни, а напоследък много се интересуваха от Ваше величество - кога и как да се употребява. Дори имахме заседание в института и решихме, че официалното обръщение към министър-председателя не може да бъде Ваше величество, но като го срещне на улицата човек, е в правото си да се обръща към него, както си иска.
Извънредно много в последните месеци се говореше и за клиентелизъм. И тази дума измъчи доста хората, защото никой не им я обясни. От бившето мнозинство дори говореха за клиентела - нещо съвсем различно. А думата идва от латински и се е употребявала по времето на Римската империя.
Обаждат се и много преводачи. Един футболен съдия пък поиска да обясним цялата английска терминология, която е навлязла покрай футбола, и да потърсим къде има български съответствия, макар че да бъдем пуристи през 2001 г. е смешно. В тоталитарния период много се заяждахме със спортните журналисти, че търсят атракцията за сметка на чистия български език. Тогава обаче и ние самите си търсехме теми, а сега темите са налице.

Спорът кой разваля езика, изглежда, винаги ще е на дневен ред?
- По принцип твърдя, че не е необходимо толкова много да се вторачваме в езика на вестниците и изобщо на медиите. Защото езикът им отразява онова, което става на улицата, което ние говорим. Повече съм склонен да мисля, че политиците го развалят. Журналистите взимат от тях интервю и като го предават едно към друго, запазват тяхната речева характеристика. Ако чуем това, което се говори в парламента, имаме възможност да установим хилядите грешки, хилядите неправилни думи, хилядите грешно употребени думи и като изговор, и като смисъл. Още повече че тези, които заставаха на парламентарната трибуна през последните дванадесет години, до голяма степен пренасяха езика, който се говори и на улицата.
Знае се, че преди 9 септември 1944 г. депутатите, които са заставали на трибуната, са пренасяли диалекта си. Има един известен езиковед, акад. Стефан Младенов, който е ходил в Народното събрание, за да прави характеристика на диалектите в страната. Сега в нашия парламент не се говори толкова диалектно, но въпреки това народни представители от Варна, от Бургас, от Пловдив са запазили до голяма степен мекостта в говора си. От друга страна, тъй като и при тях съществува представа за престижност, те се стремят да вземат нещо от това, как се говори в София. Не съм се занимавал специално, но има неща, които ти се набиват в съзнанието, като например мекането. Бившата външна министърка Надежда Михайлова, както и сегашната председателка на синята партия Екатерина Михайлова, която при това е от Пазарджик, мекат, казвайки ходиме вместо ходим. Г-н Стефан Савов като стар софиянец също мекаше. При столичани това е много разпространено. При Благовест Сендов пък има друга особеност - затвърдяването. Той не е в състояние да каже благодаря, той изговаря благодаръ. А Лили Иванова казва благодаря, с подчертаване на я-то, което също е неправилно.
Като специалист ще кажа, че мекането вече го водим като болест на последните дванадесет години. Някои от колегите дори предлагат да го вкараме като дублет, да приемем, че освен правим и правиме е правилно. Това е драмата на езиковеда - той само регистрира развитието на езика и понякога е принуден да признае масовата грешка за... правилна.

Как се променяше езикът ни през последните 12 години?
- Най-нормално. В този период имаше и такава тенденция - една дума ставаше модна, а на следващия сезон я изхвърляхме от употреба. В началото на 90-те например на мода навлязоха турцизмите, може би за да оцветят речта. Днес те рядко се срещат. Модата отмина. Много наши изследвания показват, че рязкото деление на жълта и сериозна преса изчезна. И в най-сериозната преса вече се използват детайли от жълтите вестници. Осъзната е чисто езиковата закачка, за привличане на читатели.

Има ли нещо специфично в езика на бизнесмените, на политиците, търговците...?
- Не мога да кажа, че има нещо фрапантно в тяхната реч, нещо, което да ги отделя като слой. Освен може би чуждото влияние, което е нормално. Тепърва обаче ще слушаме новите политици, които навлязоха във властта. Ще усетим засиленото влияние на английския език, като нямам предвид използването на конкретни английски думи, а влиянието на конструкцията на изречението. Прави ми впечатление, че те като че ли мислят на английски, а след това си превеждат на български. В предизборната кампания на новото мнозинство не чувахме спонтанна реч, а повечето от нещата бяха предварително премислени и подготвени. При такива случаи обикновено се разчита на готови клишета и готови формули, често употребявани, за да се свикне с тях, защото те ще бъдат характеристиката на една определена политическа сила. В последните три месеца много се повтаряше например нов морал. Стана дори досадно, тъй като определения като нов и стар морал няма.

Интересно какво мислите за рекламата, за рекламните клипове по телевизията?
- Много от рекламните клипове са твърде измислени, но така е почти навсякъде. От години следя рекламите в немскоезиковото пространство. Същото е. Понякога се стига до абсурдни словосъчетания. Има тенденция изречението да е от две-три думи и затова не всичко е в ред. Да вземем рекламата на Кока кола - Животът е хубав. Е, и? Или Иде новото време, Иде новият вестник... По принцип иде е една по-остаряла форма, която стоеше добре в първия клип, когато се съобразяваш и със старинния език на лидера на НДСВ. Но все пак българинът днес казва идва. У нас се получава така, че някой измисля нещо ефективно и всички започват да го повтарят. Пак някаква мода. И понеже сме много политизирани, при нас политическата реклама оказва влияние и върху търговската.

Можем ли да говорим в такива случаи за някакви правила?
- Не може да се говори за правилно и неправилно. Очевидно е, че добрата реклама се определя от това, как реагира пазарът. Мисля си пак за Кока кола - тяхната кампания е невероятно премислена. Всъщност те ни казват най-обикновени изречения, което може би е тактика.
За мен е много интересно да следя рекламата, най-общо казано, защото всички ние сега се учим - от една страна, като слушатели и зрители, от друга пък - като автори. Има сполуки.

Опошли ли се езикът ни?
- По-скоро може да се говори за опошляване на речта на отделния човек. Колко беше страшна т.нар. фолквълна, какви безумни текстове се появиха. Добре, че ценителите на фолка малко се поизплашиха от това, което беше в началото, и сега минаха към балади. В момента са страшни тези от хип-хоп-течението като Гумени глави, Ъпсурд, които не признават никакви табута при употреба на думите. Те твърдят, че техните текстове са предназначени за младите. Но фактът, че правят версия на песен веднъж за по-тесен кръг и друга за масово слушане, показва, че и сами си дават сметка за пошлия си език.

Мнението ви за латиницата?
- При ИНТЕРНЕТ-съобщенията се появява необходимостта да се пише на латиница и затова може би се чуха гласове, че кирилицата вече е отживелица. Според мен латиницата си остава паралелна и само за нуждите на комуникациите. Това повтарям непрекъснато и всички ме питат какво значи за нуждите на комуникациите. Например, ако аз сега изпратя съобщение по GSM-а си, разбира се, че ще бъде на латиница и тук вече е нашето задължение да научим хората как трябва да се транслитерират българските текстове на латиница. Тоест че съответствието на буквата ц на латиница е tz и ts... освен за CSKA, за да се запази четирибуквената абревиатура.

Казват, че един специалист от време на време трябва да си сменя тематиката, линията, заниманията. Как е при вас?
- При мен не липсва разнообразие. Работя върху хиляда неща едновременно. Завършвам един кратък англо-български речник, правя едно изследване до каква степен българската наука в края на ХIХ век е повлияна от европейската. Отделно започнах да проучвам и влиянието на руската наука през този период. Освен това много превеждам, предимно от немски. Почти са готови вече няколко пиеси, които трябва да бъдат поставени през новия сезон. Случайно установих, че през годините съм превел 43 пиеси.

Значи много обичате театъра?
- Така е. Между другото от шест-седем години съм и преподавател в НАТФИЗ. Провеждам индивидуални занимания със студентите - сядаме и работим за правоговор. Тези, които завършват специалност Публична реч в НАТФИЗ, получават всички филологически знания.

За какво ви е най-трудно да говорите пред студентите?
- Едно време един от моите професори казваше, че няма мръсни думи, има мръсни мисли. Като преподавател съм свикнал да говоря за всичко, нямам задръжки, пък и особено в НАТФИЗ човек се чувства някак още по-освободен. Разбира се, говоря само за това, в което съм убеден, че е така.

Покрай заниманията ви сигурно сте имали много интересни срещи?
- Естествено, и те са предимно с хора на перото. Дължа много на поета Атанас Далчев, на моите професори Динеков и Андрейчин. Езикът ме срещна и с проф. Венче Попова, с която и до днес водим безкрайни телефонни разговори. Аз си харесвам някои автори като Блага Димитрова, Николай Кънчев, Георги Данаилов, Алек Попов, Георги Господинов и покрай това се стига до приятелски отношения. Много ми е интересно с тях. Всъщност какво повече ми трябва, аз нямам семейство и живея с работата си.

Случи ли ви се нещо хубаво тази година?
- Получих почетния кръст за наука и изкуство на Република Австрия. Доколкото знам, само двайсетина души в света са имали тази чест. Болката ми е, че ето австрийците намират начини да си популяризират литературата, както и всички други европейски страни, независимо от финансовото им състояние. А нашата литература остава съвършено неизвестна в чужбина. Културното министерство не успя да отдели пари, за да се популяризират нашите автори по света. Представянето ни навън е много важно, дано новите във властта го разберат.


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във