Банкеръ Weekly

Съдби

ВЛАДИМИР ВЛАЙКОВ И МЮНХЕНСКИЯТ АРТПАЗАР

Владимир Влайков (1948) е художник, който от 1990 г. живее и работи в Мюнхен. По образование е инженер-химик, но родът му е дал на България художници, писатели, общественици. Правнук е на Тодор Влайков. Син е на художник. Свои произведения е излагал в много галерии и банки на Бавария, а през 2003 г.- и в Европейския съвет. Автор е на пет отпечатани стихосбирки, предстои излизането на шестата.Баварската столица Мюнхен е европейският културен център, който е най-тясно свързан с историята на нашето изкуство. През 2001 г. изследователят Валентин Ангелов издаде много богато документираната книга Мюнхен и българското изобразително изкуство, в която проследява следите на изучените там наши живописци. Сред тях и много от категорията стари майстори, според медийната терминология и внушенията на арттърговците ни. Ето защо Мюнхен продължава да интригува любопитството ни, а срещата с художник, който живее, твори и продава в града, е добър повод за разширяване на представите ни. И за сравнения между там и тук, които са полезни за всеки.С Владимир Влайков започваме разговора от банките. Да, от банките, които в Бавария предоставят най-редовно фоайетата и залите си за търговски изложби. Събеседникът ми потвърждава наличието на специални банкови фондове за подкрепа на изкуството и подробно обяснява как се организира и провежда една изложба. Обикновено институцията се ангажира да откупи поне една картина, но по-важна е философията да се превърне деловият център в културно пространство. Това взаимопроникване е от полза както за банкерите, така и за клиентите им, а близостта между произведенията на изкуството и парите е определяща.От познатите ни форми на търговия с изкуство в Мюнхен са разпространени изложбените и търговските галерии, чиято комисиона варира в широките граници от 25 до 70%, но усреднените показатели извеждат масовите 40-50 процента. Макар да съществуват и някои екстрени модели, особено когато се преследва медиен и търговски пробив за даден художник. Тогава, както се практикува и във Виена, авторът не получава нищо за първите една-две продадени картини.Новост, широко използвана, в това число и от Владимир Влайков, е ИНТЕРНЕТ-пазарът, в който са открити хиляди виртуални галерии. Съществува и художническото сдружение eBay, което се грижи и контролира правилата на това гигантско тържище. Популярността му нараства все повече и заради цените, които в тези виртуални галерии са достъпни за най-широк потребителски кръг. Но в Мюнхен, пък и на целия германски и западноевропейски пазар бързо си пробива път и една практика, внесена от САЩ. Става дума за изработването на репродукции на знаменити произведения, които се правят по електронен път. Обикновено те се тиражират в сто екземпляра, като търговците дават гаранции за 100-годишно дълголетие на картината. Тази мода е превърнала в милионери немалко посредници, та дори и художници.Към традиционните средища на артпазара се причисляват аукционните къщи и антиквариатите, зад които в Мюнхен и Германия стоят вековна традиция и опит. Новото, което споделя г-н Влайков, е, че в антикварните магазини на достъпни цени могат да се открият добри картини от ХIХ век. Обяснението е просто - тенденциите в момента са ги превърнали в неатрактивни предложения за широката публика, но пък истинските колекционери получават голям шанс за обогатяване на сбирките си. Наблюденията показват, че модните тенденции се обновяват циклично през две десетилетия. Съвсем друг е въпросът дали те не са дирижирани от заинтересовани кръгове. А какво е се търси в момента? Китайските художници, които са наводнили Мюнхен и при това, както казва Владимир Влайков, са много добри. Тяхната естетика (а също и японската) днес прониква и в такива пространства на приложното изкуство като плаката. Свръхмоден, макар и за най-състоятелната публика, е един художник от бившата ГДР - новият Пикасо, както го наричат в медиите. Неговия стил Влайков определя на нещо средно между метафизиката на Де Кирико и социалистическия реализъм, но сензационността му вече е прескочила и зад Океана. При това картините му се харчат на баснословни цени - неотдавна във Виена е продал платно за 300 хил. евро. Помагат му големите формати, с които работи и които са много търсени в Америка. Докато в Европа размерът 70 х 90 сантиметра продължава да е най-популярният и оборотен. Специално в столицата на Бавария съществува и една много особена форма на арттърговия. По Коледа в студентския квартал, където някога шумно са дефилирали момчетата на Хитлер, се струпват големи празнични базари. Вдигат се и шатри, в които може да се намери от авангардна живопис до утилитарни предмети на приложното изкуство. Популярността им е много голяма, тъй като коледното пазаруване е част от немската семейна и градска традиция. За да предложи свои произведения в тези шатри, един художник прави заявка няколко години по-рано, защото вероятно има структури, които контролират и прецеждат участниците. Самият Владимир Влайков, който също търси пътища към голямото пазаруване за Коледа, подготвя за късната есен търговска изложба в дъщерна фирма на застрахователния гигант Алианц. И тук в разговора ни се вмъква една интересна тема, която в България е крайно непопулярна сред колекционерите и на пазара - портретите. Професионалистите изкарват добри пари от множеството такива поръчки - един потрет се харчи по 6-7 хиляди евро. Като допълнение в беседата ни вмъкваме и най-актуалната сега тема - работите на Христо Явашев. Който, както малцина у нас знаят, е чудесен портретист и дори в САЩ продължава да се занимава с това, печелейки допълнителни средства за мащабните си проекти. В нашата страна няма почти никакво търсене на портретната живопис, въпреки че точно тази разновидност на художественото ни творчество е единствената с постъпателна традиция. Още от Възраждането.Мнозина от големите ни портретисти са възпитаници на Мюнхенската художествена академия. Затова и прескачаме от съвремието към историята - намират ли се в антиквариатите картини от студентския период на българските художници в Мюнхен? Г-н Влайков не е виждал такива, но предполага, че в депата на галериите има подобни произведения. Връщайки се към книгата на изкуствоведа Валентин Ангелов, сме убедени, че неговите изследвания трябва да бъдат продължени от някой по-млад историограф. Европейските културни центрове, не само Мюнхен, предлагат добър, макар и трудоемък материал за подобно дирене. Защото българското изкуство не се гради само от онези четири-пет шлагерни имена, които ни предлагат българските медии в момента.

Четете още

Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly

Кварталът на абсурдите

В него няма тротоари, зелени площи, улично осветление, детски градини, училища... но данъците са най-високите в цяла София, а цените на имотите са космически. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във