Банкеръ Weekly

Съдби

Владимир Левчев:БОГАТИ ПОЕТИ НЯМА

Поетът Владимир Левчев живее от девет години във Вашингтон, САЩ. Сега той е в България, за да представи на българската публика трима от най-големите американски поети. Трите томчета в негов превод излязоха с марката на издателство Анго Боянов. Владимир Левчев има издадени повече от десет стихосбирки и два романа. Първата му стихосбирка, преведена на английски от носителя на наградата Пулицър Хенри Тейлър, е Листа от сухото дърво. Публикувана е от издателство Крос-Кълчъръл Комюникейшън в Ню Йорк през 1996 година. Втората - Черна книга на застрашените видове, е издадена през 1999 година. Негови стихове са публикувани в редица антологии и литературни издания.Г-н Левчев, какво ви свързва с американските поети, които представяте в София?- С двама от тях съм свързан лично и се гордея с този факт. А иначе и тримата са в голямата десетка на Америка. Стенли Кюниц е един от най-големите майстори на съвременната поезия, лауреат на наградата Пулицър. Вече е на 97 години и е гордостта на американците. Ако може да се направи някакво сравнение с нашата страна, той има статута на Елисавета Багряна, преди да почине. Лично президентът Клинтън му връчи Национален медал за изкуства. Хенри Тейлър също е награден с Пулицър през 1986 година. Той е преподавател, литературен критик и преводач на класическа и съвременна поезия. Стенли Баркан пък има награда за четвърт век издателска дейност. Превеждан е на 20 езика. Книгата му О, Йерусалим бе представена в сградата на кметството на Ню Йорк сити по случай трихилядната годишнина на Йерусалим от кмета Рудолф Джулиани.Има ли нещо общо между американската и българската поезия?- По-скоро мога да кажа какво е различното. Американската поезия е много реалистична. Ние следваме френската традиция, която е по-абстрактна.Може ли човек да печели от стихове в Америка?- Абсолютно невъзможно е, както и никъде другаде по света. Повечето поети работят или като преподаватели в университетите, или в издателската система. А има и колеги, които се занимават със съвсем различни неща. Богати поети, както знаете, няма. Е, възможно е, ако е получил наследство или се е занимавал с финанси, както Томас Елиът например.Свикнахте ли вече със Съединените щати?- Да, макар че не смятам да остана там завинаги. Все още нямам планове за връщане в България, но това ще се случи един ден. Отвъд Океана е много различно, както и да го го погледнем, като едно от най-хубавите неща е, че няма предразсъдъци към чужденците. Фактът, че си източноевропеец, не значи, че си втора категория човек. Има много хора от Източна Европа. Повечето американски евреи са дошли от Русия, Полша, Украйна, Бразилия... Така че те са донесли своята култура и тя е станала част от американската.А вие с какво се занимавате?- Преподавам литература в университета Джордж Вашингтон, както и в Университета в Мериленд. Освен това преподавам български на американските дипломати, които идват в региона, на бизнесмени, на доброволци от Корпуса на мира. На американците им се удава ученето на български, а и са страшно любознателни, искат да знаят всичко, попиват и най-малката информация. Имам студенти и от други националности.Насърчават ли се в Щатите американското изкуство и култура, какви средства се дават за тях?- Американците се отнасят с голямо уважение към културата си. Частният принцип е основен. Богати меценати и частни институции подкрепят изкуството. На държавно ниво помощта е по-слаба, в никакъв случай не е както във Франция, да речем. Доколкото разбирам, през времето, прекарано извън България, не сте спрели да пишете.- Миналата година моят роман Балканският принц получи една от наградите в Националния конкурс Развитие в България. Това е историята на Крали Марко, който е герой в българския, сръбския, македонския фолклор. Среща се дори в албанския и румънския. Всъщност той е една доста спорна личност. Живял е дълго поради факта, че е е бил турски васал, но в народното съзнание се е превърнал в съвсем друга личност. Може би заради това, че е един от последните владетели на Балканите като Иван Шишман. Романът има два слоя, изпят е на два гласа. Единият е гласът на народния певец, който възпява своя фантастичен герой. Другият е резервираният глас на историка. Принцът в този роман говори на езика на старите прилепски народни песни.Не е ли трудно за един писател, когато е в една изцяло чужда езикова среда?- Аз преподавам, което непрекъснато ме зарежда. Вкъщи говорим на български, но деветгодишният ми син има проблеми. Неговият първи език е английският. Сега направихме във Вашингтон нещо като неделно училище. Децата, които не се връщат в България, постепенно забравят майчиния си език. Бихте ли посочили основните различия между нас и американците?- Икономически американците са сто години напред, но хората са същите навсякъде по света. Българите не сме по-назад от тях като манталитет и мислене, просто сме бедни. Като тръгнеш по улиците, трудно разбираш къде си. Арабският свят, Далечният изток, Африка, Европа вървят равностойно. Става ми смешно колко се изненадват американците, че българите изглеждаме добре и се обличаме по-добре от тях.Следите ли какво се случва у нас?- По ИНТЕРНЕТ чета вестници. Чуваме се по телефона с близки и приятели. Така, естествено, е трудно да си съставиш мнение по всички въпроси.Битките, които водихте в България, на какво ви научиха?- Аз съм водил по-скоро защитна война. Не съм агресивен човек. Всичко е останало в миналото. Заради разлика в политическите мнения не бих убил човек. България върви по пътя на демокрацията и това ме радва.По-толерантен ли ви направи Америка?- Да. Американците са толерантни пак поради това, че там има многоетническо разнообразие и човек може да види джамия, черква и синагога една до друга. Духът на толерантност идва и от обстоятелството, че всички там са имигранти, никой не е дошъл с териториални претенции. Освен всичко друго са разбрали, че по този начин се живее по-лесно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във