Банкеръ Weekly

Съдби

ВЛАДИМИР АФЕНЛИЕВ: БИЗНЕСМЕНЪТ, КОЙТО ИСКА ДА ПОМИРИ ФАРМАЦИЯТА И МЕДИЦИНАТА

Във всички фармацевтични компании по принцип се води един шеговит исконен спор. Той се състои в това, кои са по-велики - лекарите или фармацевтите. Моят принос в тази шега е, че горе-долу те са еднакво велики, но трябва да има един икономист, който да вкарва ред в нещата. Логично е да се предположи, че тези думи могат да принадлежат само на човек с икономическо образование. Нещо повече, Владимир Афенлиев е изпълнителен директор на българския филиал на една от най-големите фармацевтични компании в света - исландската Актавис, с представителства в над 28 страни. Преди шест години Актавис закупи трите завода на Балканфарма в Дупница, Троян и Разград и оттогава е инвестирала в тях общо над 50 млн. евро. Откакто през 2003 г. заема тази длъжност в компанията, Афенлиев се опитва да въвежда ред в спора между двете велики професии, като според собствените му думи отговаря за дейностите, които харчат пари - човешките ресурси, администрацията, регистрацията на нови продукти, финансите, реинбурсацията на медикаментите...Откакто работя, винаги съм се занимавал единствено с фармацевтична промишленост. Извън нея нямам и една минута стаж, признава директорът, който е роден преди 42 години в град Пещера. Високият, едър, мустакат българин изглежда вътрешно уравновесен, но при по-продължителен разговор става ясно, че спокойствието му е доста измамно. Начинът, по който говори за професията си, потвърждава общоприетото твърдение, че по принцип усетът към бизнеса също е вид дарба. Излиза обаче, че дарбата на Афенлиев е още по-рядка, просто защото има усет към конкретен бизнес - фармацевтичния. А животът му е протекъл сякаш единствено в подготовка за сегашната му длъжност.Завършва английската езикова гимназия в Пловдив, а впоследствие и специалност Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. В момента кара докторантура по общо управление на компании към Солунския филиал на Шефилдския университет. Онова, което винаги ми е било най-интересно в бизнеса, е развитието на стратегии, обяснява избора си Владимир Афенлиев.Каквото и да пише пресата, закупуването на Балканфарма от Актавис е една от най-успешните приватизационни сделки в България - категоричен е мениджърът. - В една такава сделка трябва да се гледат резултатите. У нас изобилстват приватизационни договори за предприятия, които година след това пускат кепенците, защото загубват пазарите си. Ако някъде по света има внасяне на истинско ноу-хау - с истински контрол на качеството - от една силно развита индустрия в друга по-слабо развита като българската, гарантирам, че Актавис е пример за това. Защото основният стандарт за качество във фармацията е добрата производствена практика. Смея да твърдя, че голяма част от постиженията в българския фармацевтичен бранш се дължат на Актавис.След дипломирането си в УНСС трупа стаж и опит в държавното по онова време обединение Фармахим. Последователно работи като мениджър по износа, а след това отговаря за реекспорта и суаповите операции. След демократичните промени през 1989-а открива непознатата дотогава тръпка на свободната инициатива и се втурва в частния бизнес. Включва се в дружество, основано от бивши негови колеги във Фармахим, впоследствие е мениджър в представителството на хърватска фирма. Стига дори до собствено дружество за подготовка и разработване на нови медикаменти и регистрации. През 2000 г. в продължение на шест месеца е консултант на тогавашната Балканфарма в отдела за нови продукти. После е назначен за директор на отдел, след това е член на борда, а от 2003-а е изпълнителен директор по търговската част на исландския холдинг - Актавис трейд. Конкуренцията в лекарствения пазар у нас е жестока и това не е изтъркано клише - казва Афенлиев. - По принцип, ако един оригинален препарат излезе на пазара, той се ползва с минимум петнадесет години патентна защита. Що се отнася до генеричните медикаменти, които произвеждаме, ако имаме щастието първите шест-седем месеца след пускането им на пазара да сме единствени, трябва да се радваме. Обикновено в края на първата година-година и половина вече са излезли още два медикамента със същата активна субстанция, след като ценовата и всякаква друга конкуренция стават жестоки. Тогава единственото, по което действително можем да се конкурираме като генерична фармацевтична компания, е доброто обслужване на клиентите - пациенти, лекари, дистрибутори, както и качеството на предлагания продукт.Владимир Афенлиев е категоричен, че в България продължава да няма актуална, рационална лекарствена политика. Според него тъкмо липсата й спъва бизнеса на всички производители на медикаменти, което е във вреда на държавата. Той дава пример с тегобата, наречена позитивен лекарствен списък и реинбурсен списък на здравната каса. Пътят на един нов генеричен медикамент обикновено струва с пъти по-евтино от оригиналния. Трябва обаче да минат между 18 и 21 месеца от момента, в който той бъде одобрен от Агенцията по лекарствата, до момента, в който здравната каса започне да го плаща напълно или частично. Разбирате ли, 21 месеца, след като той официално е получил разрешение да се продава на българския пазар! А междувременно касата продължава да плаща само оригиналния медикамент, който е многократно по-скъп. В крайна сметка се получава невиждан парадокс - аз предлагам на пазара медикамент, който струва три лева, но поради така устроената система за влизане в реинбурсация касата продължава да изплаща вносния, струващ, да речем, дванайсет или повече лева. И минава година и половина, докато нещата се променят.Тъкмо обратното е в една нова страна членка на Европейския съюз - Чехия. Там шест пъти годишно можеш да влезеш в позитивния или в реинбурсния списък, което има едно-единствено условие - да предложиш цена, равна или по-ниска от най-ниската. Според мениджъра ситуацията у нас се дължи на отделните кръгове на интереси. В парламентарната здравна комисия лобитата си личат съвсем ясно, казва Афенлиев с надеждата новото правителство да промени ситуацията така, че всичко да става на едно гише в Агенцията по лекарствата: Ако ние не направим това, когато, живот и здраве, станем страна членка на Евросъюза, ще ни бият по главата. Защото там има общоприети срокове - за медикаментите той е от 90 до 180 дни. Което означава, че ако една чуждестранна фирма, която работи у нас, се сблъска с нашите чудовищни 18-21 месеца, неизбежно ще се оплаче на Европейската комисия. Такива са правилата на играта в Европа.Афенлиев е убеден, че проблемите в България идват и от начина на търговия с медикаменти. Най-много 30-40 на сто от продажбите в кварталните аптеки в провинцията минават през касовите апарати, всичко останало се плаща кеш. Повечето граждани нямат навика да изискват касов бон и това дава възможност на големи аптечни вериги с големи обороти да спестяват значителни суми от ДДС. Въпросът не е във фиксирането на цените в аптеките, а във въвеждането на ред в т.нар. верига на стойността - твърди директорът на Актавис. - От производителите всичко излиза официално - с фактури и с начислено ДДС, както трябва да бъде. Страшното идва след това.Според него е абсурдно един малък лекарствен пазар като българския, с общ обем най-много 300-400 млн. евро, да има 300 дистрибутора. Абсурдно е да има дистрибутори за един медикамент, за един търг, за една определена болница - това е класически антипазарен подход. Същевременно в цяла Германия има три дистрибутора на медикаменти. Икономическата стабилност на една страна определя и поведението на инвеститорите - изтъква Афенлиев. - Големият инвеститор се интересува от това пазарът да е предсказуем. Как да обясня на собствениците на Актавис, че по принцип има одобрена реинбурсна листа, но тя не влиза в сила, защото, видите ли, по стечение на българските закони лекарският съюз не е подписал рамковия договор с касата? Как мислите, че им звучи това? По тази причина за миналата година при одобрена от здравната каса листа и договорени цени с производителите въпросната реинбурсна листа влезе в сила чак на първи декември.Владимир Афенлиев е категоричен, че в българската фармацевтика има страхотно квалифицирани специалисти. Разбира се, в бранша има и удари под пояса: Доста удари се разменят между нас и оригиналните компании, които всячески се стремят да продължат монопола на един оригинален медикамент. Ролята на държавата е да намери баланса, защото всеки от двата вида медикаменти - оригинални и генерични, има своя конкретна роля в обществото.Макар да работи по десетина часа на ден, Афенлиев не определя себе си като работохолик. Ако някой прекарва извънредно в офиса, значи нещо не е наред, усмихва се мениджърът, който е и председател на Сдружението на българските фармацевтични производители. От 16 години е в кюпа, сиреч женен. Има две дъщери, на 15 и на 7 години. Кара мощно рено с двойно предаване, за да вози спокойно жената, децата и багажа. Допълва, че е запален киноман, футболен запалянко, все от тоя род. Но може би най-точното определение за Владимир Афенлиев е, че е високообразован български бизнесмен в разцвета на силите си, който обича работата и семейството си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във