Банкеръ Weekly

Съдби

ВИСОКОСНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА ВАСИЛ СТОИЛОВ

Стогодишнината на големия български художник Васил Стоилов се навърши точно на 29 февруари, неговия рожден ден. Съюзът на художниците пропусна датата, но подготвя голяма изложба през новия културен сезон, т.е. през есента. А през седмицата в НХГ се откри експозиция на Стоилов от НБУ и фондация В. Стоилов.Васил Стоилов е от поколението български живописци, което в младите си години - началото на ХХ век - се вписва най-естествено в европейската художествена панорама, пътува, учи и общува с големите майстори. В периода 1929-1933 г. той е в Париж и дори се записва да следва в Художествената академия. Но най-дълго се заседява в Лувъра, където пред картините на гениалните си предшественици получава и най-големите си уроци по живопис. Стоилов общува и с емигриралите вече Жул Паскин и Жорж Папазов, колкото и различни да са те по характер, темперамент и художествен стил от него. Това участие в художествения живот на френската столица, макар и някак отстранено, съзерцателно, очевидно оставя дълбока следа в артистичната му памет и формира отношението му към изкуството. С една важна прибавка - родолюбието му и твърдата убеденост, че артистът принадлежи на своя народ и трябва да твори в близост до него. Така се раждат незабравимите му мадони, толкова различни от тези на приятеля му Владимир Димитров-Майстора и така близки по дух до тях.Творчеството му е голямо и разнообразно, но майсторството му на портретист се откроява. И тук, навярно, трябва да споменем онова огромно фигурално произведение Епохи, населено с типични негови персонажи, сред които и образите на Захари Зограф и Владимир Димитров-Майстора. Сякаш художникът сам прави исторически преглед на българския портрет, вписвайки в него и най-големите му майстори. Доскоро тази огромна композиция, създадена по внушение на изкуствоведа Атанас Божков, се търкаляше по коридорите и кабинетите на Националния исторически музей.Васил Стоилов е голям почитател и на японското изобразително изкуство и особено работите на Хукосай. Но високо цени и съвременника си Тцунео Икеда, който е и първият му купувач от Страната на изгряващото слънце. Той поставя началото на японския музей на неговото творчество. В него вече има над 120 картини на българския художник и редом с Борис Георгиев в Индия, Стоилов е творецът с най-голямо задгранично представяне. В поредицата от стогодишнини на видни български художници, които се струпаха сякаш наведнъж в последно време, Васил Стоилов има особено място. Не само заради голямата поредица от портрети и български мадони, излезли изпод четката му, но и заради особеното му, тихо родолюбие. То сякаш е най-доброто доказателство за това, че унификацията на живота силно се нуждае от ярки индивидуалности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във