Банкеръ Weekly

Съдби

ВИРТУОЗНИТЕ МОШЕНИЦИ

В началото на юни 2002 г. Денис Козловски, вече бивш шеф на мултинационалния конгломерат Тико Интернешънъл (Tyco International), бе обвинен в скандално укриване на данъци за над 1 млн. щ. долара, които дължи за покупката на картини (в.БАНКЕРЪ проследи случая в бр. 24 от 2002 година). Обществена тайна е, че щатското правителство негласно окуражава богати бизнесмени да купуват и даряват произведения на изкуството като начин за намаляване на данъчните си задължения. Козловски и компания обаче са показали фатално невежество. Опитни дилъри от бранша твърдят, че според резултатите от разследването бившият шеф на Тико е действал съвсем напосоки, без изобщо да е наясно как да колекционира картини и едновременно с това законно да избягва плащането на налози. А историята помни редица умели мошеници, постигнали забележителни успехи в това опасно изкуство.Ендрю МелънОсноваването на Националната галерия за изкуство във Вашингтон е свързано със сериозния данъчен конфликт, възникнал между федералното правителство и известния банкер и колекционер на произведения на изкуството Ендрю Мелън. Мелън е финансов министър на САЩ в продължение на три президентски мандата, а след това - през 1932 г., е изпратен като посланик на Съединените щати във Великобритания. Между 1930 г. и 1931 г. той изкупува картини от руския държавен музей Ермитаж за над 7 млн. щ. долара. През 1930 г. покупките на Мелън представляват една трета от общия щатски внос от Съветския съюз. Проблемът е, че в продължение на години финансистът, който притежавал дялове в ключови за онова време американски компании - Гълф Ойл Къмпани (Gulf Oil Company), Алуминиум Къмпани ъф Америка (Aluminium Company of America), Питсбърг Коул Къмпани (Pittsburgh Coal Company), категорично отрича да е купувал каквото и да е от руския музей. Но въпреки високогласните си твърдения, той приспада цената на картините от личния си облагаем доход за 1931 г. с обяснението, че произведенията са дарени на неговата собствена благотворителна фондация. Демократите обвиняват Мелън в безразсъдно харчене на пари за произведения на изкуството, и то по време на Голямата Депресия. Скандалът се разразява с особена сила, след като Мелън е призован да свидетелства пред съда и през 1932 г. е освободен от министерското кресло.Като посланик на САЩ в Лондон обаче бизнесменът продължава да се изявява като запален колекционер и внася в Щатите ценни творби под формата на дипломатически пратки. През 1935 г. враговете на Мелън в Конгреса най-после предизвикват официално разследване по случая с укриването на данъци през 1931 година. В крайна сметка сбирката от картини на Мелън става обществено достояние, след като дилъри на произведения на изкуството, директори на музеи и самият Мелън са призовани да свидетелстват пред Конгреса. Мелън твърди, че към 1927 г. решил да започне колекционирането на картини с цел да основе музей. Неговата благотворителна фондация получавала картините като дарения до 1930 г. и била замислена като посредник. Твърденията на видния финансист обаче били приети със съмнение, тъй като през тези осем години нито една творба не била излагана публично, а той дори отричал, че изобщо ги притежава.В крайна сметка разследването за укриване на данъци за 1931 г. е прекратено, но правителството продължава усилено да се рови във финансите на Мелън. Чак когато през 1937 г. Ендрю Мелън официално информира президента Франклин Рузвелт, че дарява своята колекция на бъдещата Национална галерия за изкуство във Вашингтон, разследването е прекратено окончателно. Самият Мелън умира година по-късно.Нортън СаймънНортън Саймън си спечелва репутацията на страховит бизнесиграч и е един от пионерите на агресивните сливания и поглъщания. Като колекционер на произведения на изкуството той също се насочва главно към подценени активи и творчески сделки. Саймън предпочита да наема картини за период от една година, преди да ги купи в действителност, тъй като данъкът върху този тип продажби в щата Калифорния е обвързан с допълнителни разпоредби - ако едно произведение на изкуството е излагано публично в продължение на три месеца, преди да бъде внесено в щата, покупката му не се облага с данъци.По-голяма част от картините, които са част от известната колекция на Саймън, всъщност са закупени от създадени от самия него организации с идеална цел. В началото бизнесменът обмисля построяването на музей в околностите на Фулъртън, щата Калифорния, върху земя, която градът се съгласява да дари безплатно за тази цел. Но след като общинската управа се отказва от сделката, Саймън започва да дава под наем произведения на изкуството на музеи извън Калифорния. Официално неговите артфондации се ползват с данъчни облекчения, тъй като предоставят на обществото ценни произведения на изкуството. Един от любимите музеи на изобретателния бизнесмен е Феникс Арт Мюзиъм (Phoenix Art Museum) в щата Аризона. Макар че е разположен извън Калифорния, той е достатъчно близо, за да изпълни задължителния тримесечен ритуал за публично излагане на картините и да се избегне плащането на данъци. През 1972 г., след като колекцията на американеца е разпределена между Фондация Нортън Саймън и Музея за изкуство Нортън Саймън, отдават творбите под наем на Музея за изкуство в Пасадена. По онова време Саймън се нуждаел от достатъчно голяма сграда, която да подслони неговата колекция. Бордът на директорите на пасаденския музей бил слаб и разкъсван от противоречия, а самият музей бил на прага на фалита. Саймън просто направил дарение на стойност 1 млн. щ. долара и си извоювал пълния контрол над организацията. Днес музеят в Пасадена носи неговото име.Стив ВинЧесто сравняват Стив Вин с прочутия Нортън Саймън. Той също е неуморим колекционер, който през последните пет години алчно купува картини, въпреки че е почти напълно сляп. В началото Вин купува произведения на изкуството за себе си и за своята компания Мираж Ризортс (Mirage Resorts) - по-късно тя е придобита от веригата казина Ем Джи Ем Гранд (MGM Grand). След покупката те отиват директно в хотел Белажио в Лас Вегас, където ги излагат публично като част от маркетинговата стратегия за привличане на по-културни туристи в столицата на хазарта. Всички картини, които не били дадени под наем, били бързо пласирани.Сблъсквайки се с неизбежния данък върху продажбите обаче, Вин успява да накара законодателните органи на щата Невада да прокарат закон за освобождаване на неговата колекция от налози, защото постоянното публично излагане на творбите има благотворно образователно въздействие върху населението на щата. Оказва се обаче, че докато бизнесменът купува изкуство, без да бъде облаган с данъци, той получава и по 5 млн. щ. долара годишно наем от хотел Белажио за правото да се излагат във фоайетата произведения от личната колекция на бизнесмена. Когато властите в Невада научават, че хотелът от своя страна налага на посетителите на изложбата твърде висока входна такса, за да им бъде оказано прословутото благотворно образователно въздействие, те съвсем логично се запитват защо Вин не плаща нищо, докато хората дават пари, за да видят картините му. В крайна сметка конфликтът е разрешен, след като колекционерът се съгласява да направи отстъпки от цената за жителите на Невада, а правителството на щата от своя страна му запазва извоюваните данъчни облекчения. Все пак не трябва да се забравя неофициално признатият факт, че законодателните органи на щата Невада са всъщност подразделение на хазартната индустрия. Сега Стив Вин строи свой собствен хотел, за да подслони останалата част от колекцията си. Леона Хелмсли - Кралицата на злотоВашето поведение е продукт на неприкрита алчност и на арогантната убеденост, че стоите над закона. С това заключение през 1989 г. нюйоркският съдия Джон Уокър осъжда небезизвестната брокерка на недвижими имоти Леона Хелмсли на четири години затвор, 750 часа общественополезен труд и глоба от 7.1 млн. щ. долара за укриване на данъци и измама. Подчинените на американската милиардерка, двама от които също отиват в затвора, свидетелстват пред съда, че тя ги инструктирала с думите: Ние не плащаме данъци. Само дребните риби плащат данъци. Прочут става случаят с нефритена статуетка на бик на стойност 500 000 щ. долара, която Хелмсли купува от известен дилър на произведения на изкуството и го принуждава да я запише във фактурата като офисобзавеждане. Случаят Хелмсли шокира американския бизнессвят. За пръв път жена с такова значително състояние и на почтената възраст от 69 години е вкарана действително в затвора без право на обжалване, и то за цели четири години. Да му мисли Денис Козловски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във