Банкеръ Weekly

Съдби

ВИНОТО Е НАЦИОНАЛЕН ПРОДУКТ И РЕКЛАМА ЗА БЪЛГАРИ

НЕОБХОДИМА Е ПОДКРЕПА НА ДЪРЖАВАТА И КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРАИван Тодоров, собственик на винарска изба ТодороффГ-н Тодоров, какво вино харесват българските банкери?- Между българските банкери има истински познавачи на хубавото вино. Положителното, което забелязвам, е, че всички те се стремят да опитват по- голям брой вина, и то не само български. Това им дава възможност да открият разликите между различните вина и да преоткрият собствените си вкусове. Забелязал съм, че приоритетно харесват червените вина с ярко изразени плодови аромати.А как оценявате отношението на банките към винарския бранш? Какви са от вашата гледна точка основните проблеми пред винопроизводителите преди влизането ни в Европейския съюз?- Има банки, които не кредитират винопроизводството, защото го намират за прекалено рисково. Тези, които имат положителна нагласа да го кредитират, предварително са отчели, че винарството не е най-бързо възвръщащата се инвестиция, и са настроили своите кредитни портфейли за по-дългосрочно кредитиране. А иначе банковото кредитиране е неизбежно, ако искаме секторът да произвежда качествено вино. Необходимо е цялостно обновяване на технологичното оборудване в остарелите Винпром-и, както и създаване на нови и модерни изби. Все още съществуват Винпром-и, чието технологично оборудване не позволява технолози да произвеждат качествено вино, каквото и желание да имат за това. Необходимо е да се приемат европейските стандарти за качество във винопроизводството, за да се повишат хигиенните изисквания, да се подобри селекцията на гроздовата суровина и т.н.Вие прибягвали ли сте до финансиране от банка? Принципно за какво са най-нужни допълнителни средства?- Разбира се. В самото начало сложих основата на винарска изба Тодорофф със собствени средства, но веднага след това се наложи да ползвам оборотни средства за изкупуване на грозде, а впоследствие и за допълнителни инвестиции, тъй като от 2001 г. непрекъснато влагам пари в подобрения и в постепенно разширение на продуктовото производство. Нуждите винаги са в две основни направления - за инвестиции и за оборотни средства по време на кампанията за изкупуване на грозде. Понякога възниква необходимост от финансиране и при изпълнение на рекламни и маркетингови кампании. Аз лично от три години работя с Насърчителна банка, смятам, че вече имаме изградени партньорски взаимоотношения и приемам банката не само като кредитор, а и като консултант по проекта, който искам тя да финансира. Това, че Насърчителна банка има програма за дългосрочно финансиране до 10 години, е едно много облекчаващо обстоятелство, когато има нужда да се финансират дейности и продукти, предполагащи по-бавна възвръщаемост.Кой е най-скъпият етап във винопроизводството?· Според мен най-скъп е етапът на изграждането на нови лозови масиви, защото са необходими не само финансови средства, а и време, през което се чака, докато се появи първата добра реколта.На какво се дължи спадът на продажбите на българско вино на външните пазари и какви са, според вас, мерките, които трябва да се вземат?- България има репутация на производител на вина, но не и на качествени вина. Чуждестранните търговци гледат на България като на страна, откъдето да си закупят вина за 0.60 цента до 1.25 евро. Това са ценовите условия за участие в търговете за доставки на вина за скандинавските държави, където има държавен монопол. На международните изложения, където сме участвали досега, мога да кажа, че на българския щанд се спират хора само от любопитство или от неудобство, когато ги поканим да опитат българското вино. Най-честите заключения са, че наистина вината ни са хубави, но когато видят нашите цени, ги определят като високи. А аз не мога да произведа качествено вино за 1 евро. Ниските цени карат производителите да правят компромиси в качеството, а оттам впоследствие идва и лошият имидж, че българското вино не е качествено. Как гледате на учредения фонд Българско вино и ще предложи ли той достатъчно стимули за популяризиране на българските вина? Има ли необходимост от намеса на държавата по друг принцип и с други средства?- Към момента този фонд още не работи и не е регламентирано как ще работи. Определено не смятам, че тази форма е най-добрата, но ще можем да кажем нещо по-категорично, когато се види как работи. Необходима е и по-голяма намеса от страна на държавата. Така е в другите държави, които през последните 15 години заляха света с качествени вина и с масирана реклама. Виното е национален продукт и затова трябва да се цени и като продукт, който изгражда търговската марка на съответната държава. С това само можем да си помогнем за налагането на по-добър имидж за страната. Трябва да проумеем, че виното е и средство за общуване. Освен това България има изключително висок потенциал за развитие на винопроизводството и аз съм убеден, че след 10-15 години в кръговете на специалистите по света за нея ще се говори по друг начин. Затова маркетингът и рекламата на българското производство са от съществено значение, защото ние трябва да накараме същите тези чуждестранни специалисти да дойдат тук, да опитат вината и да им дадат обективна оценка, с която да ни наредят сред страните производители на качествени вина. Как оценявате българската Винария? Според вас необходимо ли е да се въведе друг принцип на оценка на представянето там?- Винария е едно добро винарско изложение за страната, но за съжаление малко специалисти в Европа знаят за него. Чуждестранното участие се свежда до участието на фирми, които произвеждат технологично оборудване, консумативи за винопроизводството и посадъчен материал за лозя. Досега няма нито един чуждестранен търговец или производител на вино, представил се самостоятелно на Винария. Аз лично не участвам в националните дегустации. Не смятам, че е уместно и безпристрастно технолозите на избите да дават оценка на собствените си вина, както е било винаги до момента. Също така досега няма участие на нито един специалист от чужбина. Какво сравняваме тогава? Считам, че коренно трябва да се променят принципите за провеждане на този конкурс, защото иначе все повече изби отказват да участват в него.Вие имате опит и във винения туризъм. Смятате ли, че това е направление, което има бъдеще, и също как трябва да се стимулира?- Виненият туризъм е част от маркетирането на виното, защото, идвайки в избата, хората дегустират вината, научават за местната винена култура, по-широко за културната ни традиция и отнасят със себе си добрите си настроения от посещението в избата. Ако погледнем една Гърция, ще ни направи впечатление, че през последните години всички новопостроени изби там носят белезите на туристически обекти, където се произвежда вино. И те печелят с това, защото по този начин стават по-атрактивни и популярни. Какво да види туристът в нашите стари Винпром-и. Срамно е да бъдат показвани във вида, в който се намират. Все още не са големи възможностите в България за винен туризъм, но е радващо, че всички: и тези, които се променят, и новопоявилите се все повече обръщат внимание на тази дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във