Банкеръ Weekly

Съдби

ВИЛЯР - НЕРАЗУМНИЯТ ДАРИТЕЛ

Луксозният апартамент на Алберто Виляр в Манхатън трябваше да бъде продаден на търг, организиран от Ситибанк на 10 септември. Продажбата, която бе отменена ден по-рано, трябваше да донесе средства за изплащане на задълженията от 5 млн. щ. долара, натрупани от знаменития някога инвеститор и филантроп. Виляр очевидно преживява тежки времена. През последната година упорито се носят слухове за незавидното финансово състояние на човека, който по ирония на съдбата попадна в центъра на общественото внимание... най-вече заради прекомерната си щедрост. През 1960 г. деветнайсетгодишният Виляр пристига от Куба в САЩ, за да учи. Натрупва състояние като съосновател на компанията за управление на фондове Америндо (Amerindo), която е една от първите прозрели бъдещия възход на Майкрософт (Microsoft), Яху (Yahoo!) и иБей (eBay). След това Виляр постъпва така, както се очаква от абсолютно всеки богат американски бизнесмен поне от 1889 г. насам, когато един от кралете на стоманодобива Андрю Карнеги написва прочутото си есе Богатство. В него индустриалецът твърди, че хората, успели да натрупат някакви пари, трябва да ги използват за общото благо. Целта на всеки богаташ би трябвало да бъде до края на живота си да харчи и последния спечелен цент за някоя добра кауза. Магнатът Карнеги стига до крайност, като пропагандира, че държавата трябва да порицава с данък недостойния живот на милионерите егоисти.Впечатляващ е фактът, че заможните американци, обикновено са много по-активни в благотворителността от колегите си в Европа и Азия. И причината за това едва ли е само в по-големите данъчни отстъпки за благотворителна дейност в Америка. За американския бизнесмен даването на пари често е въпрос на престиж и поражда съперничество между богатите. Например често сочат управителя на Ситигруп (Citigroup) Санди Уейл като класически пример за корпоративен лидер, който използва филантропията като още една възможност да докаже, че е най-добрият. През живота си той е събрал и дарил огромни суми за нюйоркския концертен център Карнеги Хол, който носи името на първия си дарител - Андрю Карнеги.Каквито и да са били мотивите за дарителството на Алберто Виляр, той бързо си пробива път в лигата на най-изявените филантропи. До края на 2001 г. магнатът вече е обещал тържествено да дари 258 млн. щ. долара в подкрепа на образованието, медицината и най-вече на операта, която се оказва най-голямата любов в живота му. Оперното изкуство не се вмества напълно в определението на Карнеги за достойна кауза - за нещо, от което масите да извлекат основна облага, но Виляр си спечелва благодарността на неговите почитатели. Нещо повече - той критикува другите богаташи, че не споделят неговата безразсъдна щедрост. От нападките му не се спаси и самият Бил Гейтс. Най-богатият човек в света в момента е и най-активният благотворител, но Виляр е безпощаден - той упреква Гейтс, че не е дал и едно проклето пени, преди да натрупа 80 милиарда долара.В края на 2001 г. обаче все по-упорито се заговори, че кубинският имигрант не спазва всички обещания, които дава. През август 2002 г. операта в Лос Анджелис отмени представление на Война и мир, защото парите, обещани от Виляр, липсвали. По-късно името на кубинеца беше заличено от програма на вашингтонската опера. През юни 2003 г. стана ясно, че повече от 2 млн. щ. долара, които първоначално се смятаха за негово дарение за оперите в Лос Анджелис и Вашингтон, всъщност са дадени от неговия приятел - певеца Пласидо Доминго. Накрая дойде и най-големият удар срещу Виляр - името му беше заличено от парадния балкон на нюйоркската опера Метрополитън, където, според управата, било поставено в очакване на финансови ангажименти, които така и не били изпълнени.За един филантроп няма нищо по-лошо от това да бъде отритнат от онези, на които е предложил дарение. Това унижение обикновено е запазено само за публично опозорените - примерно заради скандални разкрития за натрупано чрез злоупотреби състояние. Наказанието обаче е прекалено жестоко за човек като Алберто Виляр. Неговото единствено провинение е, че закъснява с плащането на обещаните пари, но в крайна сметка продължава да бъде един от най-щедрите дарители в историята на Метрополитън. Освен това той е известен като човек, свикнал да се меси в разпределението на дарените от него пари и да се бърка дори в това кой певец в кое представление да участва. Друга негова прищявка е в афишите и програмите името му на дарител да бъде винаги подчертано. Но това е обяснимо, тъй като суетата не е чужда на нито един американски филантроп. Тайните дарения може и да гарантират на човека място в рая, но най-големите частни болници, университети и опери в Америка не биха могли да съществуват само чрез символичните помощи на милосърдни вдовици.Самият Алберто Виляр твърди, че управителите на Метрополитън просто не разбират американския модел на благотворителност, който доста зависи от възходите и спадовете на финансовите пазари. Когато цените на фондовите борси растат, богатите дават повече, а когато пазарът е слаб, дарителите трябва да имат възможност да разсрочват даренията си, докато настъпи оживление. В света на филантропията човек не застрелва някой само защото е закъснял шест месеца с плащането, оправдава се Виляр. Някога, в по-щастливо време, и Тед Търнър обеща да дари 1 млрд. щ. долара на ООН. Днес той все още твърди, че не се е отказал от дарението, но плащането ще му отнеме малко повече време от очакваното. За едно нещо кубинецът Виляр наистина е прав - получателите на подаръци могат да винят само себе си, ако похарчат обещаните пари, преди да са ги получили. От друга страна - и точно тук е грешката на Виляр - дарителите са длъжни да проявят реализъм в обещанията си и бързо да предупреждават онези, които разчитат на тяхната помощ, ако усетят, че може и да не удържат на думата си. А Алберто Виляр си остава патологичен оптимист: Аз съм на 62 години, ерген и без деца. Имам голям опит в инвестирането, а акциите на технологичните компании отново поскъпват. Точно сега не е моментът да ме отхвърлят. Така че на шефовете на Метрополитън може все пак да им се наложи да върнат името на Виляр на парадния балкон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във