Банкеръ Weekly

Съдби

Весела Христова-Радоева: МЕНИДЖЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОБЕДИНЯВА ОБЩЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ

Новият директор на Софийска градска художествена галерия Весела Христова-Радоева е родена на 24 януари 1955 г. в София. Завършила е изкуствознание в Националната художествена академия. Била е щатен художествен консултант на Първа частна банка, където работи по създаването на корпоративна колекция. През 2000 г. е координатор на Информационния център на Съюза на българските художници. Тя е хоноруван преподавател по Артмениджмънт и бизнесповедение, История на дизайна и Художествен пазар и колекциониране в Нов български университет и в Националната художествена академия. През април тази година Весела Радоева бе избрана с конкурс за директор на Софийската градска художествена галерия. Г-жо Радоева, уютно ли се чувствате вече в Градската галерия?- Никога не съм я усещала като нещо непознато, напротив, израснала съм с нея. Помня откриването й през 1977 г. на този адрес и оттогава следя работата й. Познавам всички нейни директори, много интересни личности в нашето изкуство. За 25 години те са направили много. Истина е, че галерията няма пари за откупки повече от десетилетие, но обработката и показването на нейния фонд трябва да се оцени по достойнство. Всеки, който е седял на директорския стол тук, е оставил добра следа и аз стъпвам на здрава почва.А какво прави прокуратурата в момента в галерията?- Моят предшественик Филип Зидаров отказа официално да предаде длъжността и цялата документация, като продължава да твърди, че конкурсът за нов директор е бил незаконен. През една събота и неделя е влязъл със собствен код и собствен ключ, защото не смятам за нормално да сменям ключалки в първия си работен ден. Тогава е изчистил кабинета си. Липсва цялата документация, включително и в компютъра. В момента със случая се занимава прокуратурата, защото не мога да възстановя изключително важни документи.Кой беше вашият фаворит сред проектите, кандидатствали за нова сграда на Градската галерия?- Честно казано, всички проекти ми се видяха малко грандомански. Може би защото така бяха зададени техническите параметри. Сградата трябваше да е по-голяма от тази на Шипка 6, но горе-долу със същата изложбена площ и депа. Това е хубава мечта, но галерията е в най-хубавата част от идеалния център на столицата, граничи със сгради по на сто години. Дори съседния бизнесцентър ме смущава, прекалено натрапчиво присъства. Фактът, че имаме над седем хиляди произведения в нашето депо, не означава, че са нужни огромни площи за показването им. В момента най-спешната задача е да се поправи покрива на галерията. Вече изпратих писмо в общината. Като жена и домакиня искам първо покривът над главите ни да е здрав, пък после другото.Какви са приоритетите ви за работата на галерията до края на годината?- Трябва да изпълня договорите, които тя вече има. През декември обаче ще реализирам изложба, която е част от концепцията ми, с която спечелих конкурса за директор. През 90-те години на ХХ век с отварянето на световните граници беше дадена възможност на български художници да се представят по четирите краища на планетата. За това се промъкваше частична информация и в България. Но нищо по-сериозно. Затова смятам, че най-после тези произведения трябва да видят бял свят и у нас. Колективът на галерията хареса идеята. Ще съберем най-добрите проекти, които са излезли от България, и ще издадем подробен каталог. Кандидатстваме за субсидия за издаването му в Министерство на културата. Може би ще успеем да купим някои от тези неща, защото не е нормално в сбирката ни да липсва цяло десетилетие.Повече мениджър ли се усещате, или човек на изкуството?- На този пост трябва да си много добър мениджър. Музеите не участват в художествения пазар. На тях им трябват пари, за да съхраняват и излагат произведения и да издават материали. Мениджърът трябва да обединява обществена енергия в името на този музей. В момента водя разговори за създаване на борд към галерията. Поканени са колекционери и хора с достатъчно средства и влияние. Това е моя идея, но не съм я измислила аз. Така се прави навсякъде по света. В Щатите например в такива бордове фигурират имената на Рокфелер III, или на г-жа Рокфелер II. Но и у нас има богати хора. И слава Богу, че една част от тях имат отношение и към изкуството.Знаете ли начините са събиране на пари за изкуството?- Оказва се, че има много начини. Докато се подготвях за конкурса, прочетох например Закона за хазарта. Там има такъв текст: Могат да бъдат организирани еднократни благотворителни лотарии или томболи в името на организации с идеална цел. Нашият музей може да бъде тълкуван като такава организация. Има много вратички, просто човек трябва да ги търси и да чука по тях.Колко е бюджетът на Градската галерия?- Той зависи от общинския бюджет, който намаля заради намаляването на таксата смет. Естествено и парите за галерията паднаха под 90 хил. лв., а то се отрази и върху заплатите на екипа от 15 души.Имате ли несбъдната амбиция?- Да напиша книга за колекционерството в България. Докато съм директор три години по договор, няма да имам такава възможност. Познавам най-известните български частни колекционери и колекциите им. Преди десет години бях единственият човек в България с необходимото образование и затова ме привлякоха за художествен консултант на Първа частна банка, когато се създаваше нейната корпоративна колекция. Това са интересни процеси, които съществуват в света, а вече и у нас.Но се твърди, че никъде по света колекционерството не е доходен бизнес.- Изобщо не е бизнес. Но е нещо по-важно - начин един човек да усети върху себе си уважението на обществото. Най-големите колекционери подаряват сбирките си на държавата, на родния си град, на музей. Тези хора не само съхраняват години наред огромни количества произведения на изкуството, но и даряват тези ценности.На какво учите студентите си?- Че хората вярват на хора. В областта на артмениджмънта това е много важно. Хората дават пари на хора, хората работят заради хора, а не заради идеи или институции. Другото, което искам да запомнят от мен, е, че всяко произведение на изкуството е заредено с положителна емоция и затова трябва да бъде приемано и оценявано по същия начин. Няма агресивна картина.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смяна на марионетките или просто бизнес

Докато държавата се движи на автопилот, в собствеността на една от големите строителни компании у нас започва странно разместване. Бившият журналист и бивш шеф на... Още »
Банкеръ Weekly
мащаб

"Водострой 98": Властелинът на поръчките

Само за осем години една фирмичка, създадена със скромните цели да участва в приватизацията на сливенското ВиК и да се утвърди в стопанския и обществен живот на... Още »
Банкеръ Daily

Шефът на АПИ хвърли оставка

Лазар Лазаров желае да освободи поста по "лични причини“. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във