Банкеръ Weekly

Съдби

ВЕРНЕР СИМЕНС, КОЙТО НЕ ОБИЧАЛ ТЕЛЕФОНИТЕ

Когато през май 1888 г. германският кайзер удостоил сина на бедния фермер Вернер Сименс с благородническа титла, той за учудване на всички приел този жест равнодушно. По-късно фон Сименс признал, че от всички получени награди цени най-много званието академик на Берлинската академия на науките. Впрочем произходът на Сименс не му давал никакви шансове дори да мечтае за академично звание или за дворянска титла. Той се родил през 1816 г. в малкото селце Ленте, недалеч от Хановер. Баща му едва успявал изхрани десетте си деца. Училищните преподаватели ценели Сименс заради неговото ученолюбие и съобразителност. Така че когато навършил 15 години, баща му решил да го изпрати в гимназията в Любек. Две години по-късно момчето завършило училището с отличие и с голяма мечта - да изучава технически науки. Точно тогава се случили няколко поредни неплодородни години, които изправили семейство Сименс на границата на банкрута. Така че Вернер бил принуден да постъпи на служба в пруската армия.Младият Сименс бил толкова беден, че се наложило да върви пеша до Берлин, а след това и до артилерийската служба в Магдебург, където бил разпределен. Новоизпеченият артилерист бързо се увлякъл от пиротехниката. Веднъж Вернер организирал фойерверки в чест на предстояща регата. Те толкова много се харесали на пруския принц, че той поканил Сименс да участва в състезанието. За всеобща изненада фермерският син спечелил надпреварата, оставяйки след себе си другите участници със синя кръв. Сименс се отличил и по време на военни действия - създадените от него морски мини показали отлични качества по време на битката с датчаните. По-късно Сименс ще отбележи, че тъкмо армейската служба му е помогнала да придобие чувство на сигурност в собствените си сили и да се устреми към високи цели.Когато родителите му един след друг починали, Вернер трябвало сам да се грижи за деветте си братя и сестри. Неволята е добър учител и Сименс решил да приложи на практика идеите си. Самият той смятал, че изобретателството е сложна работа, в която мнозина са загубили времето и парите си, а успелите се броят на пръсти. Тъкмо то обаче му донесло богатство и слава.Идеята за първото откритие, от което Сименс спечелил, го осенила в магдебургския гарнизон, докато изтърпявал наказанието си за участие в дуел, на който той бил секундант. Изобретението се състояло в метод за нанасяне на злато и сребро върху метални предмети чрез галванизация. След като разработил технологията, Вернер заръчал на по-малкия си брат Вилхелм да продаде патента във Великобритания, която по онова време била най-голямата промишлена държава. Начинанието успяло - новият метод бил купен от един бирмингамски индустриалец срещу значителната сума от 1 500 фунта.Реших да свържа кариерата си с телеграфаПрез 1847 г. запознал своя приятел, специалистът по механика, Йохан Галске с първия си модел на електрически телеграф. Същността на това устройство се състояла в синхронизирането на предавателния и приемателния механизъм. Приборът толкова се харесал на Галске, че той предложил на Вернер да създадат фирма за производството му. На 1 октомври 1847 г. двамата приятели основали Telegraphen-Bau-Anstalt von Siemens und Halske (Организация за строителство и развитие на Телеграфа на Сименс и Галске). Началния капитал на компанията срещу 20% от печалбата осигурил братовчедът на Вернер - съдебният съветник Йохан Георг Сименс. Фирмата се помещавала в малката работилница на Галске и имала само трима служители.Малко по-късно Сименс писал на брат си Вилхелм: Почти реших да свържа кариерата си с телеграфа, независимо дали ще я съвместявам с военната си служба. След време телеграфията ще се превърне в отделен, важен отрасъл на техниката и аз виждам призванието си в това да стана организатор в тази област, която се намира в самото начало на развитието си.Сименс се заел да усъвършенства новата продукция с истинска немска педантичност. Той измислил система за икономичното функциониране на цялата предавателна техника, който включвала ретранслатори, кабели и изолатори за тях. В крайна сметка детайлната изработка на всеки компонент се превърнала в главното конкурентно преимущество на бъдещата компания. През 1848 г. Сименс получил първия си голям договор за изграждането на първата електрическа телеграфна линия в Европа. Тя свързвала Берлин и Франкфурт на Майн, където се устанавил и първият немски парламент. А когато на 28 март 1849 г. по телеграфа била предадена новината за избирането на пруския крал Фридрих Вилхелм IV за кайзер на Германия, Вернер Сименс се превърнал в герой на деня. Той получил поръчки за прокарване на телеграфни линии в Кьолн, Хамбург и Бреслау. След това обаче късметът му като че ли го изоставил. Началникът на телеграфното ведомство имал лошо мнение за продукцията на Сименс и по-нататъшното изграждане на телеграфните връзки в Прусия било възложено на американеца Морз.Наложило се Сименс и Галске да се задоволят с доставки на телеграфи за железниците и производството на турбинни броячи за количеството на изразходваната вода. В този критичен момент Вернер получил поръчка от Русия за 75 телеграфни апарата, които трябвало да обслужват единствената съществуваща по онова време телеграфна линия между Москва и Санкт Петербург. За да затвърди успеха си, през 1852 г. Вернер посетил два пъти лично столицата на Руската империя. Тези пътувания се оказали изключително плодотворни за Сименс. Компанията му получила поръчка за прокарването на телеграфната линия Москва - Киев - Одеса, а самият Вернер, докато се намирал в Кьонигсберг на път за Русия, се запознал с бъдещата си съпруга Матилда. Русия се превърнала за Сименс и Галске в най-големия пазар, който осигурил на компанията поръчки за следващите три години. Телеграфите на Сименс свързали столицата на империята с Финландия, с Полша, Прибалтика, Германия и Австрия.Мобилният СименсБизнесът на Сименс започнал бързо да се развива. За да се справи с поръчките от Русия и Англия, през 1857 г. Вернер преминал към серийно производство на телеграфни апарати. Йохан Галске обаче смятал, че масовата продукция неизбежно ще се отрази на качеството й. През 1867 г. разногласията между двамата партньори станали толкова големи, че Галске напуснал компанията. В резултат на това Сименс и Галске се превърнала в изцяло семеен бизнес на Сименс.Оттеглянето на Галске позволило на Вернер да доведе модернизацията на предприятието докрай. През 1872 г. той открил нов цех, обзаведен с най-новите американски машини. По същото време в компанията работели 1600 служители.Сименс прекрасно си давал сметка, че капиталистическото производство има и неприятни страни. През 1872 г. той писал на брат си Вилхелм: Смятам, че създаването на устойчива работническа класа е изключително важна задача, която ще се намира в пряка зависимост от нарастващия процес на разделението на труда и замяната на ръчния труд с работата на машините. Сименс не само създал система от пенсионни каси за служителите си, но и намалил работния ден от девет на осем и половина часа. Изобретателският нюх отново не подвел Сименс. Работниците му оценили социалните инициативи на собственика и докато Вернер бил жив, в предприятията му нямало никакви протести.Покрай бизнеса Сименс намирал време и за политика. Той бил сред основателите на Немската прогресивна партия. През 1862 г. се кандидатирал за депутат и в продължение на четири години представлявал в парламента интересите на окръг Ленеп Золинген, известен със стоманената си промишленост.Пътешествията били любимото хоби на Вернер Сименс. Той пътувал най-вече по делови задачи, но понякога успявал да пътешества с чисто познавателна цел. През 1858 г. например Сименс заминал за Египет и дори участвал в група за изследване на пустинята. Най-много обаче обичал да посещава Кавказ, където притежавал медния рудник Кедабег. Сименс често разказвал за прекрасната местна природа, която му давало чувство за вътрешен покой.Резервите на изобретателяВъпреки напредничавите разбирания и новаторския си дух имало едно техническо съоръжение, което Сименс не възприемал на сериозно. Става дума за телефона. Вернер започнал да ги произвежда през 1877 г. по специална молба на шефа на пощенската служба на Берлин. Какво било удивлението му, когато за кратко време производството им нараснало до 700 броя дневно. Особено бързо се разпродавала коледната серия от апарати. На 6 ноември 1877 г. Сименс писал на брат си Карл: Възнамерявам да ходатайствам за получаването на патент за телефон. Вече се намираме на средата на пътя и мисля, че бързо ще надминем Бел.По онова време Сименс вече бил изобретил динамомашината. Тя открила широки възможности за производството на евтино електричество. Междувременно Вернер започнал да произвежда трамваи и тролейбуси. Благодарение на изобретението му производството на електричество в света непрекъснато нараствало. През 1900 г. то достигнало 15 млрд. кВтч, а през 1913 г. - 50 млрд. киловатчаса.Когато през 1889 г. Сименс постепенно започнал да се оттегля от ръководството на компанията си, в нея вече работели над пет хиляди човека. От 1890 г. директор на фирмата станал брат му Карл. Последните години от живота си Сименс прекарал във вилата си в Бад Харцбург, където диктувал своите мемоари. Животът ми беше изпълнен с много усилия, които почти винаги бяха успешни - писал той. Сименс починал на 6 декември 1892 г., няколко дни след като книгата му видяла бял свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във