Банкеръ Weekly

Съдби

Вельо Горанов: ТРЯБВА НИ НОВ ХАН АСПАРУХ

Актьорът мим Вельо Горанов е роден на 22 декември 1946 година. Завършил е ВИТИЗ Кр. Сарафов (сега НАТФИЗ) при проф. Боян Дановски. От 1967 г. се занимава с пантомима. Първоначално създава студио Пантомима към театър Сълза и смях, а по-късно - през 1987 г., и театър Движение. В момента е собственик и управител на театър Движение, а едноименната му фирма се занимава с производство на видеокасети. Тъй като театър Движение сега не функционира, цялата му материална собственост е складирана на стадион Юнак. А шапитото на театъра, изработено по проект лично на Вельо Горанов, е дадено под наем на младежка кооперация Ялта, чиито собственици са настанили там дискотека Индиго.

Г-н Горанов, легенди се носят за вашите перипетии с театър Движение. Какво се случи?
- Историята е дълга и широка. През 1986 г. бяхме на турне в Мексико. С част от моята трупа бяхме решили да останем в Америка. Изтече обаче информация и за да върна цялата група в България, отговорни хора начело с Георги Йорданов ми обещаха, че ще имам свой театър. През 1987 г. го създадох и до 1997 г. включително - десет години водих всевъзможни и жестоки битки за оцеляването му. Нали заради театъра бях останал в България. Най-лошото беше, че изведнъж се оказа, че това, което съм построил, не трябва на никого. Всички ме изоставиха.

Силата на единака, с която сте така известен, ли ви спаси?
- Да, но и Господ ми помага, грях ще бъде, ако не го призная. Може и пантомимата ме е научила на страхотна самодисциплина. Влизаш в залата и си сам, никой не те контролира, но за да си по-добър от вчера, трябва непрестанно да си вдигаш летвата. Наистина с годините си създадох силата на единака, не разчитах на никого. Но не мога да кажа, че не получих силни удари, и то все под кръста. Даже влязох за кратко и в списъците на кредитните милионери. За да завърша строежа на шапитото на театъра, се наложи да взема заеми. Знаете как беше преди няколко години - заемаш пари при лихва 30%, след шест месеца станала 300 процента. Единият случай беше със заем от банка Славяни. Взех 2 млн. лв., но междувременно доларът поскъпна, лихвите хвръкнаха нагоре. Оказа се, че трябва да връщам 16 милиона. Самата истина. Обявиха театъра на търг. Почнаха да идват разни хора с тефтери - тук има прожектори, тук има ксерокс... Но важното е, че от миналата година вече съм си едноличен собственик и управител на Движение - театър и фирма.

Добре, но има ли изгледи вашият театър да оживее отново?
- Предложил съм бартерна сделка на хората от Софийската община. Те разполагат с много тенискортове. Давам им шапитото, за да покрият някой от тях, а те ми дават или петното за строеж, или някаква подходяща зала. Очаквам този въпрос да се разреши след изборите.

А как стигнахте до производството на видеокасети?
- Абе, обстоятелствата ме принудиха. Производството на видеокасети ми помагаше да издържам театъра. Ще си призная, че познавах в някаква степен този бизнес, тъй като и аз бях един от пиратите, които внасяха филми от чужбина, много преди да се разгърне у нас тази голяма незаконна дейност. После реших, че е по-добре да се заема с производство. Както казват, произвеждам ножа, но не аз съм убиецът.

При всичките си бизнесизяви сте осъществили и транспортна дейност, която също е подпомагала живота на театъра. Какво се случи, та през 1997 г. стигате дотам да събирате отпадъци, за да живеете?
- Пак пропускаме подробностите и стигаме до това, че след реорганизации на театрите у нас министър Москова просто ме назначи за директор на държавен театър Движение, който обаче бе на пълна самоиздръжка и аз трябваше да си намеря парите за собствената си заплата. Така стигнах до положението да събирам хартия и скрап, да ги продавам, за да можа да живея. Няколко месеца. Имам обичай да си водя дневници и за периода от 1987-1997 г. съм записал, че животът ми е бил като в аквариум с пирани. Просто беше ад. Макар че никога не ми е било лесно. Винаги обаче съм правил каквото съм искал, бил съм свободен. Е, може би посвоему.

Въпреки че не сте богаташ, хората, които ви познават, твърдят, че имате търговски нюх и мениджърски способности. Имат ли право?
- Вероятно имам някаква закваска. Навремето дядо ми е бил много известен търговец на земя в Раднево. А аз договори съм започнал да правя още от 1981 година. Марката Движение например се сетих да я запазя в Англия за по-сигурно. И това авторско право използвах като апортна вноска, за да създам Движение ЕООД...

Като специалист по жестовете не смятате ли, че днес думите, или поне някои от тях, съвсем се изтъркаха?
- Нормално е. Думата няма условността на движението. Независимо с какво е натоварена - хляб, парламент - има си начало и край. Докато движението е безкрайно - условността дава възможност всеки да го тълкува в зависимост от таланта си да вижда в пространството.

Като че нещо не върви, българинът има обичай да се почесва по врата. Защо е така?
- Човешкото тяло има 638 двигателни мускула. Няма човек в света, който да ги е овладял и да ги контролира изцяло. Само като наблюдавам жестовете на хората, които са седнали на далечна маса в ресторант, аз почти безпогрешно мога да ви кажа за какво си говорят. Докато човек лесно може да скрие словото - там се използват само два гласни мускула.

Като мим вероятно изпитвате огромно уважение към детайлите?
- По принцип, да. Детайлите са мерудията на една манджа. Но съществува и големият щрих, казано на професионален език. Докато в Дон Кихот не търсех подробностите, а големите внушения, в Незавършен танц пък бях стигнал до момента как се диша и при най-елементарните движения. Човек никога не се замисля как става от стола. Става, вдишвайки въздух, докато аз карах актьорите да стават от стола издишвайки въздуха, това натовари движението с напрежение...

Днес запазило е изкуството способността си да облагородява?
- По принцип изкуството облагородява. Наистина днес живеем в едно диво време. Ще опитам да се изразя образно. Водата е стояла затворена, изведнъж стената се пука и от 10 ноември досега - пороища, митинги, пяна. Но водата тръгва по камъните и започва де се пречиства. Сега се пречистваме, преди да се насочим в открития океан...

А младите в плиткото ли предпочитат да газят?
- Не мисля. В ИНТЕРНЕТ като вляза, просто не мога да открия човек над 25 години. Днешните млади търсят своята реализация и то без никакви сантименталности. Животът си е техен. Радвам се, че десетина от моите ученици, които са в чужбина, работят по специалността си, а не мият чинии.

Излъчвате спокойствие. Как сте с нервите?
- Имам здрави нерви. Спокоен съм. Успявам и да се владея, а годините ми вече се натрупаха. Любимата ми поговорка е, че падането на камъка във водата не е повод за реакция, а за размисъл. Това се родее с търпението, което е в основата на пантомимата например. Овладяването на енергията на движението е нещо основно. То може и да се натовари с много голям знак, с много повече метафора. Днес, след толкова години, мога да внуша на зрителите, ако примерно представям стена - колко е топла, дори как мирише.

Радичков казва, че до една цел се стига не като се бърза, а като не се изостава. Как е според вас?
- И при мен е горе-долу така. Бързай бавно. Като се върнеш в България от някакво турне, веднага те питат каква награда си получил, а може фестивалът примерно да е бил за имидж, за пари, но заради самочувствието на малката нация, ти трябва да се върнеш най-малко с втора награда. И това много пъти ми е обърквало нещата, аз започвах като на състезание. А правенето на спектакъла е игра, удоволствие... Защото отивайки си от този свят, ние изпускаме дори и глътката въздух, която сме поели при раждането си.

Винаги ли знаете какво е добро и зло?
- Разместиха се пластовете - добро, приятелство, кариера, партньорство, семейство, живот, ако щете - водещо начало във всичко това беше спокойствието, че всички сме сиви. Сега пък водещото е финикийският знак. Нормално. И нищо лошо дотук.

Много хора определят последното десетилетие на ХХ век като период на загуби или печалби, не са ли крайни?
- Ще кажа за себе си. За мен този период, предходният беше пагубен. Завари ме в най-силните ми години - когато много знаех и много можех. Сега, след десет години, също много знам, но не съм сигурен колко мога. Безсмислено е да се изправяш срещу природата. Аз съм роден през 1946 г. - 45 години ми промиваха мозъка, а началото на демократичния период ме завари завършен специалист. Нашето поколение фактически инкасира най-тежките удари, тъй като много от нас започнаха да се занимават с несвойствени работи, за да оцелеят. Други се оттеглиха или станаха пасивни наблюдатели.

Оптимист или скептик сте?
- Някои хора, като ме послушат как говоря, ме определят даже като нихилист и като голям скептик в по-добрия случай. А аз просто съм си реалист. Винаги имам точна представа за нещата. Мозайката се е разсипала, вярно, че всички камъчета са долу, но не знаем вече кое къде да сложим. Понеже много уважавам словото, ще се изразя с точно четири думички: Уморих се да живея. Истина е.

Ако ви е дадено да решите проблемите и бъдещето на българина, какво бихте направили или препоръчали?
- Много съм мислил по този въпрос. На нас не ни трябва нито Ботев, нито Левски, защото единия ще го убием, другия ще предадем. На нас ни трябва нов хан Аспарух, който да ни води по пътищата дотогава, докато измрем, и да създаде една нова България с онези, които са се родили пътьом. Много сме обременени.

И кои се възползваха най-вече от недъзите на нашето време?
- Хората, които не са имали хармония между себе си и света. Човекът е микросвят, който като даденост е бавнодвижещ се, докато макросветът е динамичен, бързопроменящ се. И когато се получи хармония, човек е спокоен, има равновесие, докато другите започват да търсят всевъзможни начини да бъдат в крак с времето и на много от тях животът им се обърква.

Защо ограничавате толкова много контактите си с хората?
- Поначало аз съм си самотник. Имам пет-шест приятели и това ми е достатъчно. А с хората от съсловието съзнателно не се срещам. Не заради друго, а заради болката и мъката, която виждам. Не мога да понеса този товар... Естествено имам и делови контакти, чиито товар от две-три изречения поема мобилният ми телефон.

Поляризацията на хората на много бедни и много богати се задълбочава. Забелязвате ли това?
- Така ще бъде. Страшното не е това. И на Запад е така, но там мнозинството от хората имат екзистенц-минимума, имат средна класа, ние нямаме - това плаши. Аз треперя от понеделник до понеделник - ще ми дойде ли поръчка за видеокасети, ще мога ли да платя заплати, винаги съм на ръба. И все мисля как да премахна трусовете на екзистенц-минимума.

Какво виждате в политическия ни живот?
- Само лични интереси, никаква мисъл за народа. Народ няма. Има електорат, необходим веднъж на четири години. После пак няма нищо до появата на следващите...


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във