Банкеръ Weekly

Съдби

ВЕЛИКИЯТ КОМБИНАТОР

ХРИСТОМИР ИВАНОВ ПРЕВЪРНА ЛОШОТО ВРЕМЕ В СВОЙ БИЗНЕС Всеки път, когато небето се раздира от мълнии и затрещят гръмотевици, един висок мъж около четиридесетте радостно потрива ръце. Да видим този път кой ще се обади пръв, казва той и с надежда се взира в буреносните облаци. Чужд на всякакви литературни нагласи, за него наистина няма нищо по-хубаво от лошото време. Най-сетне той е намерил онази своя единствена, неповторима пазарна ниша, в която мутри, подкупни митничари, корумпирани чиновници и алчни бюрократи нямат място. Негови клиенти са куп едри доставчици на ИНТЕРНЕТ, бизнесцентрове, банки и учреждения, бензиностанции и газостанции, кабелни и телевизионни оператори - изобщо хора, които работят с компютри, телевизори, модеми, охранителни видеокамери и всякаква електронна техника. Всички те се страхуват от гръмотевици и токови удари, които само за миг могат да превърнат скъпите апаратури във вторични суровини. Техният спасител се нарича Христомир Иванов - човека, успял да превърне лошото време в свой бизнес, който произвежда най-малко 30 вида устройства за защита от мълнии. Естествено, всички са негови изобретения.Той действително заслужава званието велик комбинатор, но не прилича на Остап Бендер. До идеята за бизнеса с лошото време идва след дълга одисея, белязана от възходи и падения. За разлика от героя на Илф и Петров за него парите са само инструмент за работа. От 1992 г. досега е фалирал поне седем пъти и всеки път е започвал от нула. Познал е и тъмните, и светлите страни на бизнеса в нашенски условия. През ръцете му са минали многоцифрени суми, само в хазната е вкарал към 8 млн. долара под формата на данъци, мита и осигуровки. Ако живееше в Америка, отдавна щеше да е мултимилионер, но тук, в България, той е сърфист, който се осмелява да язди огромни вълни и често се сгромолясва. Хари, както го наричат приятелите му, е каторжник на бизнеса и в същото време неукротим дух, който не познава отчаянието. Днес не дължи пари никому.Знаете ли колко струва това в Германия? - сочи Христомир Иванов едно от изобретенията си. - Сто евро. У нас е само 22 лева. Представлява обикновен разклонител с четири гнезда, но с вградена защита срещу токови удари. Този път никой не може да му отнеме бизнеса, защото е доктор на техническите науки и плува в свои води - тук просто има изчисления, недостъпни за интелекта на хора с неясен произход на капитала си.След една пролетна буря преди година и нещо му хрумва да създаде защита срещу импулсни пренапрежения, каквито са токовите удари, предизвикани от мълнии. Тогава техни жертви стават безброй телевизори, компютри, видеокамери, сателитни приемници. Идеята се оказва повече от добра, успехът е толкова бърз и неочакван, че Христомир не смогва да изпълни поръчките. Става ясно, че доставчиците на ИНТЕРНЕТ са страшно уязвими към гръмотевици. Най-надеждни партньори му стават застрахователите, които се оказват двигател на всякакви иновации в тази област.Работи с екип от конструктори, има и проектант, който може да проектира гръмозащитата на всяка къща. Но мозъчният тръст на фирмата му Месимпекс ООД си остава самият той. Изобретените от него устройства варират от контакти до системи за защита на компютърните мрежи на учреждения, банки, офиси, оператори, частни къщи. Наскоро е получил покана от Булгаргаз да участва в конкурс за проектиране на защита от мълнии. Има европейски сертификат, издаден от акредитирана лаборатория. Българските норми още не могат да бъдат хармонизирани с европейските, казва Христомир. У нас законът регламентира единствено гръмоотводите като защитно средство от мълнии.Невъзможно ми е да не се занимавам с нови неща, казва той за себе си. Това проличава още в техникума по промишлена електроника в Ботевград, а по-късно и в армията, където пионерският му дух се развихря. Завършва Висшето военно училище в Шумен, има 15 години служба зад гърба си и чин майор. Въвежда във войската първия компютър - правешкия Имко, и заедно с шефа си и двама програмисти създава първата във Варшавския договор система за автоматично управление на артилерийския огън. Демонстрират я пред цялото кралско войнство - генералитетът остава втрещен. Бяхме на световно ниво, казва Христомир. Заради това през 1986 е назначен като представител на Министерството на отбраната в БАН, който отговаря за научните военни разработки. Сред тях е тренажор за руските космически совалки.Но идва 1992-а. Парите за армията са орязани и майор Иванов решава да я напусне. Така започва одисеята му - низ от авантюри, които заслужават отделна книга. По онова време на мода е сенчестият бизнес с горива. Христомир се промъква в бизнессредите, които дърпат конците му, и успява да вземе под аренда от Топливо четири пункта за продажба на нафта с идеята да ги преобразува в малки бензиностанции - по две в родния му Ботевград и в Самоков. Шефът на ботевградския клон на ПЧБ сам го гони да му даде кредит. Изтегля заем от 2 млн. лв., или около 85 хиляди долара. Лихвата е 120 процента. И мъките започват, съвсем по нашенски. Тръгват спорове и дела за това на чии терени са бензиностанциите - общински или частни. Христомир е принуден да ги затвори, гръмва и първата инфлация - от 27 лева доларът става 59. А с това идва и първият фалит. Случайно среща познат, който е посланик в Молдова. Кани го на гости в Кишинев и го завежда в голям държавен месокомбинат. С последните 10 хил. долара от кредита Христомир купува осем тона говеждо, докарва го с нает камион, намира купувач, продава му месото и взема към 20 бона в зелено. Заедно със съдружника си купуват два малки тира и бизнесът с Молдова потръгва - до 1995-а внасят годишно по 1600 тона. Купуват още камиони, складове, имат и собствен цех за разфасоване. И така до голямата инфлация, която ги заварва със 120 тона, взети на консигнация. Доларът скача над 3000 лева. Проваля се и голяма сделка с 800 живи животни. Всичко свършва.Но вече е познал вкуса на парите. С последните решава да внася сухо мляко от Молдова - по 40 тона седмично. Наема една овехтяла мандра в Ихтиман, стяга я набързо и започва да прави кисело мляко. Но пак закъсва - интересът спада, млякото залежава. И отново музата му идва на помощ - от сухото мляко започва да прави страхотен кашкавал, без да има разрешение. Идва някакъв македонец, изкупува стоката, налепва й етикети балкански кашкавал и я откарва. После само за седмица Христомир отваря 10 млекосъбирателни пункта във Велинградско. Но някакви мутри безцеремонно му отнемат бизнеса. Принуден е да затвори мандрата.Той не познава покоя. Започва да внася евтина сланина от румънски свинекомплекси. Седмично докарва по два тира. Частни колбасари изкупуват стоката направо от рампата. Бизнесът им е в разцвета си - 50 на сто от колбасите са сланина. Христомир също решава да прави колбаси на ишлеме по молдовска рецепта, германска фирма му дава стоков кредит за 1.5 млн. марки, всичко върви по вода. Все още имах доста пари, плащах заплати на 15 човека, казва той. Става член на Асоциацията на месопреработвателите.Но ето че каруцата отново се обръща. Негов камион с 20 тона месо за 65 хил. лв. е задържан на граничния пункт Връшка чука. Мотивът е контрабанда. Всъщност този път реших да не си плащам, признава Христомир. Стоката е свински джолан, но ако митничарят си получи рушвета, ще бъде записана като карантия, за да мине с ниско мито. Тарифата на камион е от 1000 до 2000 долара според случая. Нищо не минава, ако нямаш свой човек в смяната, казва Христомир. Принуден е да спре вноса и бизнесът секва. Следва нов провал, този път с голяма партида свинско. Разфасовката на едно прасе си е чиста математика, решаване на уравнение с много неизвестни, твърди бизнесменът. Решението обаче не му излиза.Късметът му обаче пак проработва: през 1999 г. започва да внася разсекретения от руската космическа и военна промишленост универсален модификатор, специална добавка към двигателя, която удвоява живота му и създава идеална компресия, като образува филм с изключително нисък коефициент на триене. Но и в този бизнес му се вклиняват съмнителни лица, които пускат скандален антирекламен клип по една частна телевизия. След година и половина Христомир печели делото във Върховния административен съд, а Комисията за защита на конкуренцията също се произнася в негова полза. Но през това време загубите му от нелоялната конкуренция са най-малко 500 хил. лв. и нищо не може да му ги върне.Духът му наистина е неукротим. Осенява го идеята да продава чипс собствено производство. Трябват му белачни, резачни, пържилни и опаковачни машини общо за 50-60 хил. лева. Конструира ги сам. Излязоха ми за пет-шест хиляди. Предвижда цена от 20 стотинки за опаковка Мистър Чипс - предимно за училища, стадиони, игрища. Но не отчита факта, че чипсът е сезонна стока. Следва нов фалит.И тогава като мълния му проблясва идеята за бизнеса с лошото време. Понякога на шега му викат Мистър Чипс и Хари Гръмотевицата. Никога не се сърди. Отдавна е свикнал с превратностите на странната си съдба. От милионите, които е имал, днес са останали трохи. Оставил е жилището си на бившата си съпруга. Сменил е поне 7-8 автомобила. Случвало му се е да продаде колата си, за да изплати заплатите. Тези хора също имат семейства, как мога да ги оставя, казва простичко Христомир и доволно поглежда през прозореца. Времето пак се разваля.

Facebook logo
Бъдете с нас и във