Банкеръ Weekly

Съдби

ВЕЛИКИЯТ ИНДИКАТОР

Чарлз Дау променил финансовия свят повече от всеки известен банкер или финансист. Той не умеел да играе на фондовата борса, пък и не искал да се занимава с това. Днес обаче на финансовия пазар не минава и ден, без да се спомене името му.Финансовият репортерЧарлз Дау се родил на 6 октомври 1851 година. Баща му умрял, когато момчето било едва на шест години, и оттогава на плещите му легнала по-голямата част от грижите за домашното стопанство. Но интересите му не се ограничили с родителската ферма и той напуснал дома си твърде рано. Въпреки че не му достигнали средства, за да завърши висше образование, Чарлз израснал като доста начетен и образован. На 18 години той успял да стане репортер във в. Спрингфийлд Дейли Рипабликън (Springfield Daily Republican). Вестникът бил провинциален, а длъжността на Дау - най-незначителната, но Чарлз бил истински щастлив. Там той работил до 1875 г., след което се преместил в друго издание - Провидънс Стар (The Providence Star). Този вестник бил още по-малък, но в него Чарлз получил добре платената длъжност - редактор на вечерното издание. Работата му харесвала, а началниците го ценели. През 1877 г. той написал няколко статии за търсенето на злато и сребро в Колорадо. Така Чарлз фактически сложил началото на нов жанр - финансовата журналистика. Малко по-късно той осъзнал, че да се занимава с нея е не само интересно, но и доста изгодно. Скоро провинциалният вестник му отеснял. През 1880 г. Дау и неговия приятел и колега Едуард Джонс решили да покорят Ню Йорк. Там двамата започнали работа в информационната агенция Киърнън Нюз Ейджънси (Kiernan News Agency), която се занимавала с разпространяването на ръкописни новини сред банките и брокерските компании. Дау, който вече бил признат авторитет в своята област, започнал да пише отчети за поведението на цените на акциите на златодобивните компании. В агенцията Чарлз и Едуард поработили около три години. Двамата понатрупали пари и през ноември 1882 г. решили да започнат собствен бизнес. Създадената от тях компания получила името Дау Джонс енд Ко (Dow Jones Co.). Офисът й се намирал на Уолстрийт 15, точно до входа на Нюйоркската фондова борса. Новоизпечената компания започнала да изготвя малък информационен лист под името Кастъмърс Афтърнун Летър (Customer`s Afternoon Letter). В началото тиражът не достигал и сто екземпляра. Това се обяснявало отчасти с факта, че двамата приятели го пишели на ръка. Първият брой, с цена два цента, който излязъл в началото на 1883 г., бил забелязан от малцина, но междувременно на Уолстрийт се задавала истинска революция.Следобедните писмаИзданието Кастъмърс Афтърнун Летър представлявало най-вече таблица на търгуваните акции с техните текущи цени и промените на цените за деня. По онова време такава информация в Ню Йорк не съществувала. В брокерските компании, разбира се, изготвяли такива таблици за вътрешно ползване, но Кастъмърс Афтърнун Летър за първи път предоставяло такава възможност на всички желаещи, при това всеки ден. Освен таблицата в изданието се отпечатвали отчети на различни компании. В края на ХIХ в. те без преувеличение представлявали вътрешна информация. Компаниите се страхували да разкриват резултатите от работата си и своята фактическа стойност, опасявайки се от враждебни поглъщания. Не съществували и законодателни актове, задължаващи ги да публикуват такава информация. Едва през 1934 г. законът за ценните книжа задължил компаниите да публикуват тримесечните си и годишни отчети. Преди това в продължение на 50 години Кастъмърс Афтърнун Летър (впоследствие Уолстрийт Джърнъл (The Wall Street Journal) бил единствения източник на такава информация. С помощта на вестника си Дау и Джонс премахвали границата между притежателите на вътрешна информация и обикновените играчи, правейки данните достъпни за всички участници в търговете. В началото Чарлз и Едуард сами ходели на Уолстрийт, за да изкопчат информация от търговците, подслушвайки техните разговори. По-късно Дау Джонс енд Ко наемала момчета специално за тази работа. Впрочем всички, които работели при Дау, били задължени да носят финансови новини. Повечето от сензациите, публикувани в изданието, били научавани тъкмо с подслушване. С времето самите играчи, които се занимавали с машинации, започнали да доверяват секретни сведения на вестника, защото чрез публикуването им можели да влияят върху курса на акциите в необходимата им посока.Компанията се разраствала. Били наети хора, които да се занимават с абонамента. Общият брой на персонала достигнал 50 души. В средата на 1889 г. изданието надебеляло и променило името си с по-представителното Уолстрийт Джърнъл. В началото на ХХ в. тиражът му достигнал 7 хиляди екземпляра. Днес създадената от Дау информационна империя продължава да процъфтява. В Дау Джонс енд Ко. влизат не само печатни издания и индекси, но и електронни издания. Резултатите показват, че през 2002 г. печалбата й е в размер на 200 млн. долара, а капитализацията й е достигнала 4.7 млрд. долара. В компанията работят над 8 хиляди души, а броят на абонатите е около 2 милиона души в целия свят.Златната идеяПубликуването на котировки и друга финансова информация се видяло недостатъчно на Дау. Той решил, че неговите таблици, в които се описвали все по-голям брой активи, не могат да дадат реална представа на читателите за силата и направлението на пазара, да не говорим за отделните му сектори. Така възникнала идеята курсовете на акциите да бъдат приведени към тяхната средна стойност - индекс на фондовата борса. Първият индекс Дау публикувал в Кастъмърс Афтърнун Летър на 3 юли 1884 година. В него влизали акциите на 11-те най-търгувани фирми. Повечето от тях били на железопътни компании, защото тогава тъкмо те били най-търсената стока на борсата и с тях се вършели най-много спекулации. Всяка акция получавала равна тежест, а индексът се определял на базата на процентното изменение на цените на акциите, без да се взема предвид капитализацията на компанията. Този първи индекс помагал да се определи основното направление на пазара, но Дау не спрял дотук. През 1896 г. в Уолстрийт джърнъл вече имало два индекса - Дау Джонс Рейлроуд Аверидж (Daw Jones Railroad Average) и Дау Джонс Индъстриъл Аверидж (Daw Jones Industrial Average). След смъртта на Дау през 1929 г. се появил и Дау Джонс Ютилити Индекс (Daw Jones Utility Index).В Дау Джонс Рейълроуд Аверидж влизали акциите на 20 железопътни компании. По-късно - когато бумът в строителството на релсови пътища отслабнал и се развили други видове транспорт, той бил преименуван на Дау Джонс Транспортейшън Индекс (Daw Jones Transportation Index). Той обаче не се задържал дълго като финансов индикатор на фондовия пазар в САЩ. Тази участ се паднала на Дау Джонс Индъстриъл Аверидж. Първоначално в него влизали 12 компании, с бизнес, различен от железопътния. През 1916 г. индексът обхванал 20 компании, а през 1928 г. - тридесет. И до сега, въпреки появата на множество други индекси, Дау Джонс Индъстриъл Аверидж остава един от най-популярните индикатори, по който се ориентират инвеститорите не само в САЩ, но и в цял свят. Впрочем почтената възраст на индекса предизвиква не само уважение, но и критики. Днес мнозина недоумяват защо основният индикатор на американската фондовата борса се изчислява чрез принципи със стогодишна давност. При изчисляването на индекса например не се отчита пазарната оценка на компанията и тежестта й се приема наравно с останалите. Затова промяната в стойността на акциите на най-голямата компания е равносилна на аналогично в процентно отношение изменение на най-малката, въпреки че промяната на първата води до съществено по-голямо превъртане на средства. На критика е подложен и самият състав на индекса. През ХХ век 30-те компании са били напълно достатъчни, за да отразят пълната картина на икономиката, но сега ситуацията видимо се е променила. По-съвременните индекси отчитат реалната тежест на компаниите, а съставът им се базира на по-голям брой компании - сто, двеста, а понякога и повече. Чарлз Дау е починал през 1902 година. Но неговото влияние на фондовия пазар се съхранило и след смъртта му. Внимателни читатели извели от индексите и от публикациите на Дау теория, която носи името му в негова чест. За първи път тя била представена през 1902 г. в книгата на Нилсън Ди ЕйБиСи ъф Сток Спекюлейшън (The ABC of Stock Speculation). Самият Дау никога не е писал за себе си, а още по-малко издавал книги. В своят труд Нилсън признава Дау за велика интелектуална сила на Уолстрийт и представя неговата теория.Не е известно дали самият Чарлз е подозирал за прогностичните свойства на своите индекси, но Нилсън успял да ги открие. Теорията е построена върху предположението, че успешната дейност на железните пътища е тясно свързана със състоянието на промишлеността. А това означава, че колкото повече стоки се произвеждат, толкова по-голяма е печалбата на превозвачите и обратното. По такъв начин движението на двата индекса в едно направление и пресичането на техните максимуми и минимуми с говорят с голяма вероятност за съществуването на силна търговия в това направление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във