Банкеръ Weekly

Съдби

В ТРОЯН ОТДАВНА ЖИВЕЯТ ПО ШВЕЙЦАРСКИ

МЛАДИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА ИНВЕСТИРАТ СЕБЕ СИ В ГРАДА, СМЯТА КМЕТЪТ ДИЛЯН ЕНКИНВсичко започна от един случаен разговор с директора на института Пирогов д-р Спас Спасков. Темата - емиграция в чужбина. Мислим си на глас колко заблудени и отчаяни са хората, които вярват, че в друга държава ги чака тяхното щастие. Ето ти пример - казва д-р Спасков. - В един Троян безработица няма, кмета го преизбират за трети път, градчето се развива, хората са доволни. Но никой не бяга от село в Троян, важното е да напуснеш България!Изведнъж този кмет, който се ползва с такова доверие от съгражданите си, ни става много интересен. Следва телефонен разговор с инженер Дилян Енкин и два дни по-късно се срещаме. Енкин лесно си обяснява доверието към него - в края на краищата работи в Троянската община вече 20 години и всички отлично го познават. Започнал едва 26-годишен - като току-що дипломиран строителен инженер, пратен по разпределение в подбалканското градче. По онова време специалисти по строителството там не се намирали лесно и тогавашният кмет започнал атаката. През ден ме викаха да ме агитират за работа в БКС - спомня си Енкин. - А аз ги слушам и не смея да попитам какво е това БКС. Е, накрая клекнах. Чак като приех, разбрах, че в БКС са всичките цигани, пияници и т.н. Реших да пробвам, бях четири месеца директор, но на 13 декември 1983-а постъпих в общината. Станах заместник-председател на изпълкома по строителството. През 1995 г. бях избран за кмет.За бъдещия градоначалник истинските изпитания започват в началото на 90-те, когато старата администрация е тотално срината. Виждах, че не се извършва нормална смяна на системата. Беше един юруш, който нямаше да донесе нищо добро. Тогава във временния изпълком се бяха разпределили - председател от СДС, заместник-председател от БСП и секретар на общината - БЗНС. И като започнаха едни разправии... Председателят на изпълкома беше общ работник от едно училище и представа си нямаше защо сяда на този стол! Той дойде с едни емоции... щеше да обръща общината наопаки, защото била обран бостан... А тогава общината беше една от добрите в България. Това ме амбицира...Днес в Троян живеят 27 хиляди души от 38-хилядното население на общината. В първите години на демократичния преход, благодарение на тогавашния кмет Константин Фичев, местната икономика е спасена от разруха. Старите стопански кадри са запазени до момента на приватизацията на големите предприятия. Най-голям в общината е завод Елма за производство на електромотори. След него е Балканфарма, следват Заводът за металорежещи машини, заводът за дървопреработване Лесопласт. Някогашното предприятие Болшевик - сега Витекс, също оцелява. Запазени са и керамичните производства, и строителната керамика. Успешното раздържавяване запазва почти всички работни места. В последните години най-стабилно се развиват дървопреработването и производството на мебели. Покрай машиностроенето, фармацията и керамиката се организират и съпътстващи производства. Над 40-50 по-малки фирми например правят детайли на завод Елма. Много други компании възникват и се развиват на същия принцип.За младите хора има достатъчно възможности - и като образование, и като работа - обяснява Енкин. - Към Института по планинско животновъдство и земеделие създадохме частен колеж по стопанско управление. Интересът към него е голям. Но продължава да битува схващането, че малкият град е едно по-голямо село и реализацията е само в София - почти извинително се усмихва кметът. - И макар днес младежите да не бягат масово, нови деца също не се раждат. А образованите забравят да се върнат.От години безработицата в района е между 6.5 и 8% и е най-ниската за България. В Троян работят постоянно и специалисти, които пътуват от Ловеч, Свищов, гр. Левски, и дори от Русе. Миналата година Софарма построи модерен завод в село Врабево, който осигурява 250 работни места, и то с много добро заплащане. Но на първо място трябва да се подчертае потенциалът на туризма - разпалено обяснява кметът. - В последните три-четири години интересът на българските инвеститори към този бизнес е голям и това всъщност е един от приоритетите ни. Само че инфраструктурата ни куца! Пътища, електроснабдяване, водоснабдяване... - как се прави успешен туризъм с такива проблеми?! Мога да се похваля, че имаме съвместни проекти с Швейцария тъкмо в тази област. Проектът върви, но резултатите идват бавно.Проектът започва през 1997 г. на територията на Централния Балкан. До 2001 г. фондация Интерасист, създадена от швейцарското правителство, работи с пет общини - Трявна, Габрово, Априлци, Троян и Тетевен. Районът е избран от самите швейцарци. Създадено е туристическо сдружение във всяка община и едно общо, регионално. Швейцарците финансират офисите и началото на дейността. Като приемник на Интерасист се появява новата структура - Болканасист, и с помощта на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество Троян започва нов проект. Шейсет процента от средствата се осигуряват от агенцията, а 40% от общината. По думите на Енкин т. нар. обществени форуми се спрели на изграждането на център за обучение на деца до 15 години в областта на екологията към Природонаучния музей в Черни Осъм. И центърът успешно съществува.Поредното ни предизвикателство - продължава кметът - е предстоящото обсъждане на бюджета за 2004 г. по предложения, направени от хората - от общински съветници, от учители, от населението... Присъствал съм на обсъждането на бюджета в швейцарска община. Около 25-30% от живеещите на нейната територия помагат при формирането му. И ние това целим. Ето ги реалните крачки към създаването на работещо гражданско общество.Сред проблемите на града и общината остават за решаване най-големите теми: за запълване на свободното време на младите, прилагането на действащи модели за социално подпомагане, завършване на инфраструктурни проекти по подмяна на канализация, кабелизиране и други подобрения.С пари от общината е ремонтирана една зала по баскетбол и само за две години децата, захванали се с този спорт, се увеличават от тридесет до сто и четиридесет. Две европейски шампионски титли по самбо и джудо за две тийнейджърки, и интересът към тези бойни изкуства ги превръща почти в традиционни. За децата от бедни семейства се осигуряват безплатни извънкласни занимания, зелени училища, като общината често покрива 100% от разходите за малките. От две години с помощта на един англичанин с български произход - казва се Джон Брисби, създадохме център за децата с увреждания. Неговият дядо е построил старото голямо училище в града. Джон си купи къща в Троян. И не само за себе си. Купи и съседната къща за бившия посланик на Великобритания в България Ричард Стаг, с когото са състуденти. На сегашния посланик му се строи друга къща... Изобщо - създаваме си английска колония. На Джон продадохме едно западнало училище, той го възстанови напълно, превърна го в база за учениците от троянските училища. С негова помощ изградихме и центъра за деца с тежки физически и умствени увреждания. Той ни подар`и и една линейка - изпрати ни я оттам - за транспортиране на деца с инвалидни колички. Може би най-голямата ни задача е да убедим младите хора да инвестират себе си в Троян.

Facebook logo
Бъдете с нас и във